Вторник, Декември 10, 2019

boltadjД-р Николай Болтаджиев е председател на Националното сдружение на частните болници. Днес разговаряме с него за събитията през изминалата седмица, за упреците към частните болници и за посоката, по която трябва да поеме здравеопозването ни, за да излезе от задънената улица, в която се намира от години. 

 Д-р Болтаджиев, седмицата, която си отива ще запомним с шумните арести на медици, които бяха освободени още на другия ден от съда, както и с оповестените данни от здравното министерство, че независимо от допълнителната финансова помощ за държавните и общинските болници, те се остават със 161 млн.лв. дългове.  В същото време протест на фармацевти от цялата страна изведе на преден план и други проблеми, този път от областта на лекарствената политика. Как, на този фон, оценявате факта, че обществото продължава да живее с усещането за една зле управлявана и разтърсвана от непрекъснати скандали здравна система? Кои са причините за тази перманентна криза, която вече изглежда безкрайна?

Много ми е трудно да обобщя тези толкова много и толкова разнородни събития, които оформиха картината на отминаващите дни. Да не забравяме, че в общественото пространство много активно се коментираха и проблемите на ТЕЛК, и насилието над медици. На пръв поглед събитията не са свързани едно с друго, но на практика те говорят за едно системно, генерализирано заболяване, което се проявява на всички нива и което трябва да се лекува из основи.

През седмицата имаше и срещи на здравния министър с общинските болници и с областните болници, като въпреки всичко проблемите в тях си остават същите. Ето защо ми се иска да кажа, има една основна грешка и тя е в свръхадминистрирането. Продължава да се върви в посока на администриране, а не към създаване на условия за конкуренция и развитие. Затова ще кажа – има системен проблем. Когато един компютър не работи, той трябва да се рестартира. Така е със здравеопазването – трябва да дадем рестарт на системата.

В публичното пространство наскоро се прокрадна за пореден път тезата, че частните болници са причина за финансовия недостиг в здравеопазването, защото източват публичен ресурс от здравната каса. Управителят на фонда д-р Дечо Дечев бе категоричен, че само държавни лечебни заведения трябва да имат право на финансиране от НЗОК. В същото време обещанията за демонополизация на касата бяха забравени. Не ни ли отдалечават тези идеи твърде много от цивилизования свят?

Проблемът, разбира се, не е в частните болници и не може да се каже, че частните болници източват ресурс. Освен всичко, нека припомним, че касата приключи годината с излишък, което означава, че пари в системата има. Проблемът е, че едни болници имат дългове, а други нямат дългове. Частните болници нямат дългове, предлагат по-добри условия на лечение, търсени са от пациентите и потокът от желаещи да се лекуват в тях непрекъснато се увеличава.

Да погледнем обаче нещата от един друг ъгъл. Средства за здравеопазване се разпределят по два начина – един път чрез здравната каса, втори път чрез доплащане. Последните данни от Националния статистически институт сочат, че доплащането е най-малко в болничния сектор. Само 320 млн.лв. са постъпили в болниците от доплащане, което означава, че българинът е доплатил най-малко за болнично лечение. В същото време доплащането е близо два пъти по-високо в извънболничната помощ – над 525 млн.лв. и в пъти по-голямо – над 2,760 млрд. лв. за лекарства. Сами виждате за каква огромна разлика става въпрос, съпоставено с тези 320 млн.лв. в болничната помощ.

Разбира се, че тези внушения ни връщат много назад и аз ще си позволя да припомня ситуацията през 90-те години, преди държавните и общинските болници да станат търговски дружества. Тогава всички постъпващи на лечение бяха принудени да си носят постелно бельо, печки за отопление, дори спринцовки и ръкавици за еднократна употреба. Може би сега искаме пак да стане същото. Само че времето е друго, вече сме в цивилизования свят, вече сме част от Европа. Нито Конституцията ни, нито законодателството, което е в синхрон със законите на ЕС допускат подобна стъпка назад към миналото. Освен ако не искаме да върнем член 1 от Конституцията, разбира се. И да дадем на българските граждани здравеопазване на нивото от преди десетилетия.

Пак ще повторя, по същото време – 90-те години на миналия век, частните болници правеха първите си стъпки, виждате как се разви този сектор и колко търсени са тези лечебни заведения днес.

Нон-профит лечебни заведения, защитени болници, защитени аптеки – исканията в тази посока също не са малко. Не се ли крие зад тези предложения твърде голяма доза популизъм?

Нон-профит? Без печалба? Областните и общинските болници имат ли печалба? Нямат. Значи, те и сега работят нон-профит, и сега са такива, защото са затънали в дългове. Искат защитени болници и защитени аптеки. Защитени от кого? Всъщност, да. Те трябва да бъдат защитени, но от лоша политика и лошо управление.

И, за да обобщя– всичко, което се случва сега, е плод на свърхадминистририране, плод на грешна посока. Една частна болница не може да бъде лошо управлявана, защото тя работи в конкурентна среда и се стреми да предлага високо качество на оптимални цени. За да бъде търсена, тя трябва да ги привлича с добри условия, защото парите следват пациента. И това се случва, въпреки всичко. Ако се управлява лошо тя ще фалира, защото за частните болници няма помощ от Правителството.

Погледнете само, в един град недалеч от София има две болници – едната общинска, едната частна. Общинската е обявена за болница в трудно достъпен регион, т.е. на нея трябва да се гледа по различен начин. И какво става на практика? Частната болница е търсена, потокът от пациенти в нея не спира. Общинската затъва, в нея влизат малко хора, които нямат желание да останат там. А казваме, че системата трябва да гарантира достъп до съвременно лечение. Нима до частната хората нямат достъп? Защо предпочитат нея? Редно е да потърсим отговор на тези въпроси.

Тези дни здравното министерство започна да публикува поредица от проекти на подзаконови нормативни актове, голяма част от които регламентират сливане на стари структури за управление на системата, обединяване на щатовете им и дори увеличаване на броя служители, като промените се базират на преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г. Според Вас ще доведат ли те до принципни различия в посоката на развитие на здравеопазването?

Механичните сливания, вливания и обединяването на структури няма да подобри качеството на здравеопазването, категорично. Не виждам как две институции, които ще бъдат обединени и ще работят със същите хора, ще дадат по-различно качество. Би трябвало промяната да бъде насочена към усилия за постигане на нещо ново, е не към преструктуриране, което прилича повече на преливане от една чаша в друга.

Другото, което смущава силно обаче е това необяснимо бързане – проектите за новите подзаконови нормативни актове се публикуват в момент, в който Конституционният съд все още не се е произнесъл по делото за противоконституционност на някои текстове от Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г., на които стъпват въпросните наредби. Това само по себе си е много притеснителен факт, защото никой не може да даде отговор на въпроса какво ще се случи с тези актове, ако Конституционният съд отмени текстовете от закона. Последиците ще бъдат сериозни, защото на приктика ще се окаже, че това е вкарване в правен хаос.

И вместо финал Ви моля да отговорите на въпроса – кой ще върне уважението на обществото към българския лекар? Кампаниите на БЛС, последната от които бе обявена също през отиващата си седмица, без съмнение са една добра инициатива, но достатъчна ли е само тя?

Тази кампания няма да доведе до нищо, на първо място, защото е едностранна. От друга страна, Българският лекарски съюз не реагира на случващото се, а системата сама по себе си настройва обществото срещу лекарите, като им вменява цялата вина. Има едно прехвърляне от болната глава на здравата – от лошата политика в здравеопазването върху медицинската дейност, върху работата на лекарите. Там се крие истинската причина за насилието над медици, за атаките срещу съсловието. И това трябва да бъде осъзнато.

Разговора води: Невена Попова

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up