Събота, Юли 11, 2020

Отложеното клампиране на пъпната връв на новородените не е просто прищявка на майките, продиктувана от поредната мода. То е изключително важно за здравето на всяко дете.

Научна обосновка на отложеното клампиране дава д-р Бояна Петкова - консултант в Семейния център за недоносени деца “Малки чудеса”.

Д-р Петкова завършва медицина в Берлин, специализира педиатрия в София и след това работи в педиатричната болница в столицата (до 2016 г.). Повече от 10 години е активист в областта на майчиното и детското здравеопазване, бори се за подобряване на системата за педиатрична грижа в България.

Веднага след като се роди, в тялото на новороденото циркулира едва 66% от общия обем на кръвта му. Останалата 1/3 все още е в плацентата, която я изпомпва в продължение на минути, за да даде време на бебето да се адаптира към новата въздушна среда и да му предаде цялото количество кислород, желязо, червени и бели кръвни клетки, стволови клетки и имунни фактори.

Ако се изчакат поне 5 минути, за да получи бебето цялата полагаща му се кръв, прогнозите са много по-добро здраве, намален риск от анемия и нисък имунитет, понижена енергия и много други.

“Ако клампираме пъпната връв на бебето незабавно след раждането, го лишаваме от повече от 30% от обема на кръвта му. Сравнено с донорството на кръв при възрастни - никога не се взема повече от 10% от кръвта на донора. Защо да го правим с току-що родено бебе? Бебето има право да получи цялата си кръв.

В систематично ревю от 2013 г. Кохрейн изследва наличните доказателства за ползите от по-късното клампиране на пъпната връв - след като е спряла да пулсира, за разлика от обичайното в България клампиране незабавно след раждането. Данните сочат, че по-късното клампиране на пъпната връв се асоциира с по-високи стойности на серумно желязо и по-голяма концентрация на желязо в железните депа на организма поради по-големия обем кръв, преминаваща през пъпната връв от плацентата към бебето, докато тя спре да пулсира. Това може да бъде отчетено като полза за новородените, чийто начин на хранене през първите шест месеца от живота неминуемо води до относителен железен дефицит, т.нар. физиологична анемия. Достатъчният запас от желязо е свързан с по-добра имунна защита, по-добър растеж и психомоторно развитие на младия организъм, тъй като осигурява добри стойности на хемоглобина, а оттам - необходимата оксигенация на тъканите (снабдяване с богата на кислород кръв).

Рисковете от късното клампиране на пъпната връв са свързани с увеличена честота и сила на неонаталната жълтеница, налагаща лечение (фототерапия), поради което то се препоръчва само за центрове с възможност за провеждането на фототерапия, казва специалистът.

Източник: zdraveto

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up