Сряда, Октомври 23, 2019

dokumentiНикой у нас не знае колко са болните от цьолиакия, факт е обаче, че проблемите им, свързани с отпускането на безглутенови храна със заплащане от Здравната каса продължават и ще продължат въпреки включването на тези продукти в реимбурсния списък на фонда за пациенти над 18-годишна възраст.

Със сигурност е много трудно човек да си представи, че страдащите от цьолиакия, които вече не са в детска възраст, са водили една дълга и изтощителна съдебна битка, продължила цели 5 години, за да получат правото си на адекватна медицинска грижа. Добре известно е, че безглутеновите брашна са абсолютно необходими за нормален живот на хората с това заболяване, а специфичната диета е основата на тяхното успешно лечение, точно колкото е необходим инсулинът на диабетно болните.

 Пет години не са малък период, както не е малка и победата над инертността на институциите, макар и дошла след толкова време. Запознатите помнят, че жалбата на пациентската организация – Българска асоциация „Цьолиакия“ до Комисията за защита от дискриминация бе подадена през 2014 г. Помнят и това, че едва през 2018 г. петчелнен състав на комисията се произнесе в полза на пациентите над 18-годишна възраст, посочвайки в решението си, че спрямо тях е налице дискриминация по признаците „възраст“ и „увреждане“, а решението е потвърдено от Върховния административен съд. Така преди година стана ясно, че НЗОК ще трябва да включи безглутеновите храни за реимбурсиране при възрастни, никой обаче не очакваше, че на болните ще се наложи да изчакат още една година, за да се случи това.

В крайна сметка то се случи и в края на март тази година касата излезе с указания за отпускане на тези продукти. И този път обаче не мина без изненади. Още на пръв прочит стана ясно, че инструкцията на фонда включва изисквания, които смущават сериозно.

Така например, освен медицинските доказателства в подкрепа на диагнозата и резултати от хистологично изследване, касата ще изисква данни от анамнеза и даказателства за поставена диагноза и провеждано лечение в детска възраст. Тук според специалистите и пациенти възниква първата голяма въпросителна, защото при много болни диагнозата е поставена по-късно, което означава че те просто няма да могат да предоставят такава информация. По-куриозно обаче е следващото изискване на НЗОК.

Всички кандидатстващи за отпускане на безглутенови храни, заплащани от НЗОК ще трябва да си направят биологичен тест, но не къде да е, а само и единствено в Клиниката по обменни болести на УМБАЛ „Царица Йоанна“ в София. И ако оставим емоцията настрана, наистина ще бъде много трудно да намерим логично обяснение точно за този избор – само една клиника в столицата ще има привилегията да провежда това изследване за стотици, може би хиляди пациенти от цялата страна. Отговорът вероятно знаят единствено онези експерти на касата, които са написали указанието, както и, разбира се, ръководството и надзора на фонда, които са го утвърдили.

„За мен това е една несвършена работа на касата или, казано направо, отбиване на номера от тяхна страна. Този подход спрямо нас е неадекватен и безотговорен. Ние и без това сме изправени пред толкова много трудности, плащаме сами генетичните тестове, както и всички изследвания, които си правим амбулаторно, докато чакаме, си плащаме въпросните брашна, които ни струват около 150 лв.на месец“, коментира пред „Право и здраве“ Габриела Златарева, председател на Асоциация „Цьолиакия“.

По нейните думи изискването за документация от детска възраст е абсурдно, след като диагнозата на много хора е била поставена в зряла възраст. Според нея е категорично необходимо да бъдат създадени комисии по места – в областните градове, които да приемат документите и да оформят протоколите за отпускане на храните.

„Определянето на само на една клиника в столицата за болните от цяла България може би пък означава, че касата няма доверие на никоя друга“, изрази догадките си Габриела Златарева.

„Съсредоточването на едно изследване – биологичен тест, в една единствена клиника в София е повече от неразбираемо“, коментира адвокатът по делото на пациентската организация Анели Чобанова и призна, че у нея възниква въпросът дали съдебното решение е поставило край на дискриминацията или сме изправени пред друг вид дискриминация.

Така се оказва, че едно указание на касата вместо да улеснява пациентите и да опростява пътя им до адекватно лечение, то въвежда нови дискриминаращи клаузи, които вероятно са от полза единствено за фонда и за определени лечебни заведения, като цитираното по-горе. А касата, нека припомним, е създадена, за да гарантира навременно и адекватно лечение на здравноосигурените граждани, а не да им създава изкуствени препятствия и да поставя в риск здравето им.

Невена Попова

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up