Събота, Октомври 19, 2019
С разум към проблемите на доплащането

Според множество измервания, наши и Европейски, пациентите у нас доплащат почти половината от цената на медицинската помощ в момента на получаването ѝ от джоба си. Общата сума на доплащанията за една година е около 4 милиарда лева, като над половината са за лекарства, около 1/3 са за извънболнична дентална и медицинска помощ и рехабилитация, а останалите за болнична медицинска помощ.
Освен високият размер на плащане от джоба, неблагоприятен фактор за населението е и неравномерното разпределение на доплащанията. Така например лекарствата за някои групи заболявания, като онкологични, диабет, астма, хронични вирусни хепатити са 100% безплатни. В същото време болните с всички други заболявания, като хипертония, стомашно-чревни заболявания, заболявания на опорно-двигателния апарат и други заплащат сами изцяло лекарствата си.

Същата неравномерност се вижда и при доплащанията за болнична медицинска помощ. Много пациенти доплащат по няколко хиляди лева за медицински изделия, а други, чието лечение не изисква такива изделия, не доплащат. Пациентите, чието лечение изисква оперативна или инвазивна намеса, в повечето случаи доплащат за избор на лекар или екип, докато на тези в терапевтичните отделения може да се поиска такава такса само по изключение. Половината от пациентите плащат потребителска такса, а другата половина са освободени.
Така, освен че нивата на доплащане са високи, тежестта им се поема само от една част от пациентите. Това е крайно несправедливо, защото всички би трябвало да имат еднакви права, като здравноосигурени лица и никой не избира от какво да се разболее.
Доплащането не може да бъде премахнато изцяло, а и не е необходимо. Когато е в разумни, поносими граници, то подпомага развитието на здравната система, защото е стимул за пестеливото разходване на средствата, насочва парите към добрите лекари и повишава отговорността на осигурените към собственото им здраве. Не на последно място, доплащането повишава приходите и служи за възпроизводството на дружествата и персоналът, оказващ медицинска помощ.
И друг път сме имали възможност да кажем, че цената на медицинската помощ зависи от присъщите ѝ разходи, търсенето и предлагането. Разликата между пазарно формираната цена и цената на НЗОК се покрива от пациентите. Следователно, ако искаме да имаме справедливо доплащане(разпределено равномерно между осигурените) цените на НЗОК трябва да са пропорционални на пазарните.
Ако цените на прегледите, изследванията и Клиничните пътеки са непропоорционални на пазарните, доплащането ще засили още повече тези диспропорции. Така например, ако пазарната цена на една Клинична пътека е 1200 лева, а НЗОК я заплаща 1000 лева, пациентът ще трябва да доплати 200 лева. Ако обаче пазарната цена е 1500 лева, а НЗОК я заплаща 500 лева, то пациентът ще трябва да доплати 1000 лева. Бе значение е дали тази сума ще бъде удържана за избор на екип, избор на лекар, сестрински пост, подобрени битови условия или надута цена на медицинско изделие. Ако разликата на бъде платена, системата ще фалира.
Следователно, ако искаме тежестта на доплащането да е справедливо разпределена между всички пациенти, НЗОК трябва незабавно да коригира цените си, така, че да ги направи пропорционални на пазарните.
Ако искаме да доплащаме по-малко, трябва да се увеличи общата сума на публичните разходи така, че недостигът, който трябва да се покрие от пациентите, да стане примерно 20%, а не 50%, както е в момента.
След като НЗОК коригира цените си, може да бъде избран модел на доплащане.
Теорията и практиката познават множество различни форми на доплащане.
Фиксирано доплащане – универсална такса или такса за услуга; подвид на това доплащане е таксата за един ден престой; При нея всички пациенти, независимо от заболяването заплащат една и съща такса.
Пропорционално доплащане – процент от цената на Клиничната пътека/преглед; Всички заплащат един и същи процент, но сумите са различни, в зависимост от цената на НЗОК.
Първоначално доплащане – първоначално плащане за услугата, а осигурителното покритие се включва след достигане на определен праг; Всеки пациент заплаща сам медицинската помощ до определен праг (например 500 лева), а медицинската помощ над тази сума се покрива 100% от НЗОК.
Балансиращо доплащане – такса в допълнение към плащането, получено от НЗОК. Пациентът заплаща разликата между касовата и пазарната цена.
Това са най-разпространените модели на доплащане. Всеки от тях има своите предимства и недостатъци, за това обикновено се прилага комбинация от различни модели. Понякога се прилагат и долна и горна граница на отделните параметри. Има и други разновидности, които по-рядко се прилагат на практика.
Ако трябва да обобщим, първата стъпка към въвеждане на справедливо доплащане е промяна на цените на НЗОК. Втората стъпка е избор на подходящ модел на доплащане или комбинация от тях, а третата увеличаване на публичните разходи.
Д-р Стойчо Кацаров

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up