Понеделник, Август 19, 2019

Деси Стойчева е майка на две деца – момчета на 10 и на 2 години. Тя преживява битката с рака на щитовидната жлеза и сега гледа децата си и се занимава с частен бизнес в областта на земеделието. За 37-годишната жена от Варна най-тежкият период от живота й вече е приключил. Но тя споделя своята история на пациент, за да помогне на други жени да приемат спокойно диагнозата и съзнателно да тръгнат по пътя към своето лечение.

Деси, кога започнаха проблемите Ви със щитовидната жлеза?

Не знам кога точно е заболяла щитовидната ми жлеза, но през 2012 г. установиха промени в структурата й. Напипах съвсем случайно една подутина на шията, нещо различно от обичайното. Тръгнах по лекари и те откриха възел на щитовидната жлеза. Ендокринологът ме посъветва да направя биопсия на възела и се оказа злокачествен. Трябваше да се оперира, но понеже беше летният сезон, всички варненски хирурзи бяха в отпуски. Препоръчаха ми да отида в София. Едно от имената беше на проф. Румен Пандев – тогава още доцент. Много бързо установих връзка с него. Направихме консултация, на която той потвърди диагнозата карцином на щитовидната жлеза и насрочи дата за операция.

Как мина операцията и колко часа продължи?

Проф. Пандев ме предупреди, че операциите ще бъдат две, защото имаше и засегнати лимфни възли от лявата страна на шията. Така първата ми операция беше на 16 август 2012 г., при която ми беше отстранена цялата щитовидна жлеза. Един месец по-късно мина операцията на лимфните възли. И двете бяха много сложни, продължиха по 5 – 6 часа, оперираха ме в болница „Царица Йоанна – ИСУЛ”. Направих и една радиойодтерапия при проф. Хаджиева в София. После обаче настъпиха някои усложнения при мен. Обикновено се прави контролна сцинтиграфия, за да се види къде точно са натрупванията на радиойод в организма. Установи се, че освен в някои лимфни възли и в малкото тъкани, останали от щитовидната ми жлеза, е натрупан още и в белия ми дроб. Това са така наречените далечни метастази. Впоследствие разбрах, че е необичайно да имам далечни метастази на моите 30 години тогава. Такива метастази са характерни за хора в по-напреднала възраст. Бях стресирана, когато чух за метастази, защото прогнозата звучи по-неблагоприятно за разлика от прогнози, които чувах през месеците до този момент.

Как продължи лечението Ви?

Благодарение на професора направихме няколко консултации с негови колеги в България и в чужбина. Те смятаха, че с натрупването на радиойод в белия дроб метастазите там на практика ще бъдат унищожени. Последва още една радиойодтерапия през юни 2013 г., която направих в Германия. Но преди нея ме изследваха със скенер и установиха, че метастазите в белия дроб наистина са изчезнали. Нямах разсейки и никъде другаде по тялото. Но трябваше да се направи втората радиойодтерапия, защото така е „по учебник”, по медицинските ръководства.

Защо направихте в Германия втората радиойодтерапия?

Избрах да е в чужбина, защото формата, под която се приемаше радиойодът беше различна – под формата на капсула, както оригинално се произвежда. Не можах да получа информация защо радиойодът в България е в течно състояние. Втората причина да избера чужбина е, че проследяването, което правят в Германия, е по-щадящо за пациента. В България на шест месеца те викат, пиеш радиойод и ти правят сцинтиграфия, за да видят дали има някакви остатъци от злокачествена тъкан и метастази. Докато в Германия това се прави само с контрол на туморния маркер – тиреоглобулинът, и с ехография на шията. Ето защо избрах да ме проследяват там. В началото ходех на шест месеца, после веднъж на година.

Кога родихте синовете си?

Първото си дете родих преди да се разболея. Той беше на три годинки, когато бях диагностицирана с рак на щитовидната жлеза. С мъжа ми обаче не искахме да оставаме с едно дете. Мислехме за второ. Докторите ми бяха дали картбланш, че може да забременея и родя без проблеми. Трябваше да изчакам една година след лечението, за да е сигурно, че няма да се наложи облъчване с радиойод. Аз обаче удължих този период поради професионални ангажименти. Сравнително лесно забременях, въпреки че изследванията, които си направих, показваха почти изчерпан яйчников резерв. Не е доказано, че радиойодтерапиите, които съм преживяла, влияят точно по този начин на яйчниковия резерв. Важното е, че след лечението родих момченце, което е вече на две годинки.

Как се справихте с диагнозата рак и с лечението? Какво ви помогна психически да преминате през него?

В България вече няма семейство, в което някой близък по първа линия да не е засегнат от онкологично заболяване. Разболя се и един мой много близък човек, който си отиде една година по-късно. Буквално пред очите ми се случи това, доста неща преживях. Може би затова по-философски гледах на нещата. Моите роднини обаче трудно приеха това, което сполетя мен. Баща ми много пъти ме е питал: „Защо се случи на теб?” Аз му отговарях: „А защо не. Никой не е застрахован”.

Един професор от Варна ми каза, че лечението е път, който трябва да извървя, и аз си тръгнах по пътя и го извървях. Най-трудно ми беше, когато чух, че имам метастази в белия дроб. В този момент се стреснах, усетих директна заплаха за живота си. Дотогава не го приемах по този начин. Но си казах, че имам два пътя. Единият е да се предам и да започна да оплаквам съдбата си. Другият е да се мобилизирам и да търся изход от положението. Избрах втория път и това може би ме спаси.

Какво ще посъветвате жените, които сега се сблъскват с този проблем?

Ще ги посъветвам да бъдат информирани, да изберат пътя на информираното търсене, който избрах аз и който според мен е правилният. Да не се оставят на случайността. Най-важно е да бъдат с ясно съзнание, да не се паникьосват, да мислят логично. А когато направят информиран избор, да следват спокойно пътя, по който са тръгнали.

Източник: portalnapacienta

Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. За повече информация, относно тарифите и рекламните формати, свържете се с нас на телефон: 0885 815 108. Ако сте станали свидетел на събитие, което смятате, че трябва да стане обществено достояние, изпратете ни новината на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  Дарения за някоя от нашите каузи, можете да направите от тук. Благодарим за подкрепата!

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up