Понеделник, Юни 01, 2020
Как да интерпретираме тестовете за COVID-19?

У нас се изговори и изписа много за тестването за коронавирус. Въпреки това систематизирана информация за вида, начина на прилагане и ефективността на провежданото тестване на хората липсва. Под силен публичен натиск, НОЩ започва да съобщава броя на направените RT-PCR тестове, но тази информация е крайно недостатъчна за да се направи оценка на епидемичната ситуация в страната. Ние не знаем например когато ни съобщят, че са направени 1000 теста, дали са направени на 1000 души по един или на 500 по два.

Не знаем дали в това число са повторни тестове на пациенти, които вече са били диагностицирани с COVID-19, дали са правени само на хора със симптоми или и на такива без симптоми, от къде е взет секрета и пр. Разбира се брифингите не са място за обсъждане на такива данни (те въобще са ненужни в този им вид), но информация за тестовете не е налична нито на страницата на Министерския съвет, нито на МЗ, нито на тази на НЦЗПБ. Липсата ѝ създава впечатление, че мерките за борба с епидемията(доколкото изобщо може да се използва този термин) се вземат на сляпо и често изглеждат нелогично. Това съмнение се подхранва и станалите публични противоречия в НОЩ, относно прилагането на мерките.
Статия в British medical journal хвърля светлина за това, доколко може да се разчита на тестовете и как трябва да се интерпретират резултатите.
Нито един тест не дава 100% точен резултат; тестовете трябва да бъдат оценени, за да се определи тяхната чувствителност и специфичност, в идеалния случай чрез сравнение със „златен стандарт.“ Липсата на такъв ясно определен „златен стандарт“ за тестване на COVID-19 прави оценката на точността на теста предизвикателство.
Систематичен преглед на точността на тестове COVID-19 отчита фалшиво отрицателни резултати между 2% и 29% (равна на чувствителността от 71-98%) въз основа на отрицателни RT-PCR тестове, които са били положителни при повторно тестване. Използването на повторни RT-PCR тестове като златен стандарт, вероятно ще подцени истинската честота на фалшивите негативи, тъй като не всички пациенти във включените изследвания са получили повторно тестване, а тези с клинично диагностициран COVID -19 не се считат за действително COVID-19.
Точността на вирусните РНК тампони в клиничната практика варира в зависимост от мястото и качеството на вземане на проби. В едно проучване чувствителността на RT-PCR при 205 пациенти варира: 93% за бронхо-алвеоларна промивка, 72% за храчки, 63% за назални тампони и само 32% за тампони на гърлото. На един от брифингите ген. Мутафчийски отговори на въпрос за реалния брой заразени, че той е 3 пъти по-голям от установения с тестовете.
Точността също може да варира в зависимост от на стадия на заболяването и степента на размножаване на вируса. Отчита се по-висока чувствителност в зависимост от това кои генни мишени се използват и дали се използват множество генетични тестове в комбинация.
Разпространението на заболяванията може също да повлияе на оценките за точност: тестове, разработени за популации с високо разпространение на вируса може да имат по-ниска чувствителност, когато се прилагат на места с по-ниско разпространение.
Липсата на ясен „златен стандарт“ е предизвикателство за оценяване на COVID-19 тестове; Прагматично, клиничната преценка може да бъде най-добрият наличен „златен стандарт“, основан на повторни тампони, анамнеза и контакт с пациенти, за които се знае, че имат COVID-19, рентгенография на гръдния кош и компютърна томография.

При едно проучване, базирано на 4653 контактни на пациенти, тествани с RT-PCR тестове за COVID-19 на всеки 48 часа през 14-дневен карантинен период, от 129 души, които в крайна сметка са диагностицирани с COVID-19, 92-ма (71,3%) са имали положителен тест върху първия тампон на гърлото, равен на чувствителност от 71% при това по-ниско разпространение в общността.

Необходими са допълнителни доказателства и независима валидация на тестове COVID-19, тъй като настоящите проучвания показват забележима промяна и е вероятно да е надценена чувствителността.

Какво трябва да знаят клиницистите, за да разберат резултат от теста?
Чувствителността и специфичността могат да бъдат объркващи термини, които могат да бъдат разбрани погрешно. Чувствителността е процентът на пациентите със заболяване, които дават положителен тест. Специфичност е процентът на пациентите без заболяване, които имат отрицателен тест или истински отрицателен процент. Тези термини описват експлоатационните характеристики на даден тест и могат да бъдат използвани за оценка на достоверността на резултатите от теста.

Докато положителните тестове за COVID-19 са клинично полезни, отрицателните тестове трябва да се тълкуват с повишено внимание. Това има важно значение за клиницистите, които интерпретират тестове и политиците. Китайският наръчник за профилактика и лечение на COVID-19 гласи, „ако тестът за нуклеинова киселина е отрицателен в началото, пробите трябва да продължат да се събират и тестват в следващите дни.“ Фалшиво негативните резултати носят съществен риск - пациентите могат да бъдат преместени в отделения, в които има незаразени с COVID-19 пациенти, което води до разпространение на болнично придобити инфекции COVID-19. Близките, които се грижат за тях, могат да разпространят инфекцията на други, а здравните работници рискуват да разпространят COVID-19 на множество уязвими лица. Необходими са ясни, основани на доказателства, насоки за повторно тестване, за да се намали рискът от фалшиво отрицателни резултати.

Клиницистите трябва да гарантират, че пациентите са информирани относно ограниченията на тестовете. Пациентите с единичен отрицателен тест, но със симптоми на COVID-19, трябва да бъдат съветвани да се самоизолират в съответствие с указанията за съмнение за COVID-19.

Никой тест не е 100% точен
Ако вашият тампонен тест се върне положителен за COVID-19, тогава можем да сме много уверени, че имате COVID-19
Хората с COVID-19 обаче могат да бъдат пропуснати от тези тестове с тампони. Ако имате силни симптоми на COVID-19, най-безопасно е да се самоизолирате, дори ако тестът с тампон не показва COVID-19

В процес на разработка са серологичните тестове, които откриват имуноглобулини, включително IgG и IgM, с цел откриване на индивиди, които са имали предишна инфекция и следователно теоретично развит имунитет. Времевият ход и точността на серологичните тестове все още се изследват, но се прилагат същите принципи за включване на резултатите от теста с клиничната картина. Фалшиво положителните серологични тестове могат да доведат до невярно успокоение, промяна в поведението и разпространение на болестта. Ползите от тези тестове за антитела включват установяване кога лекарите и сестрите са имунизирани, помагат за вземане на информирано решенията за премахване на блокирането и позволяват на населението да се върне на работа.
Към казаното трябва да добавим, че резултатите от тестовете зависят също и от опита на персонала, транспортната среда, времето и условията на транспорт и други. Ако една лаборатория започва сега за пръв път да прави тестове, то вероятно грешните резултати при нея ще са в по-голям процент от описаните.
Въведеното изискване на на някои наши болници за отрицателен RT-PCR, като условие за прием в болница не е гаранция срещу развитието на вътреболнична инфекция. За предпазването от такава са нужни както клинична оценка, така и допълнителни организационни мерки.
За съжаление 6 месеца след началото на пандемията и два месеца след регистрирания първи случай на COVID-19 у нас, продължава да няма яснота за основни параметри на епидемичния процес. Липсата на информация събужда страхове у хората, пречи на медиците да диагностицират и лекуват, а на политиците да вземат обосновани решния.

Кога ще свърши пандемията с коронавирус в България?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up