Понеделник, Октомври 14, 2019

Това не е история за здравната ни система.

sdjБай Иван всеки ден ходи по хорските къщи и поправя техните комини, водопроводи, замазва стени, подменя плочки… Освен това три пъти в седмицата води сина си на хемодиализа. Синът му, сега близо на 30, е на хемодиализа от 5 годишен. Три пъти в седмицата. Майката ги напуска, докато е много малък. Бай Иван продължава да отглежда детето си, което постепенно се превръща в пълен инвалид. Вече над 20 години той го носи на гръб от 5 етаж до входа и го вози в собствената си кола до хемодиализния център, защото организираният транспорт отказва да го прави или защото бай Иван е решил, че така изпълнява бащиния си дълг.

Не знам. Но бай Иван неуморно върши всичко това и за да се издържат двамата, продължава да поправя комини, водопроводи, стени и плочки.

Синът му е записан в списъка за трансплантации отдавна, но не му се отдава шанс. Преди 2-3 години един лекар им казва, че би могла да е възможна трансплантация от бащата на сина. Бай Иван прегръща идеята и провежда всички необходими изследвания - предимно за собствена сметка, от плочките и комините. За щастие се оказва, че е подходящ донор и е назначена дата за операциите. Бай Иван чинно събира бели пари за черни дни, защото е на възраст, възстановява се по-бавно и излизането му от пазара води директно до срив в семейните приходи, а те означават живот.

Операцията преминава успешно. Бай Иван за първи път от 25 години е най-щастливият човек на планетата. Синът му вижда надежда за бъдещето си. Животът е прекрасен.

Няколко дни след операцията, при рутинна манипулация, медицинска сестра води до необратимо нараняване на присадения орган и той бива отхвърлен… Изведнъж животът става по-труден и по-тъжен, отколкото е бил преди това. Надеждата е загубена. Сега бай Иван, който е опериран и не може да работи, отново носи сина си три пъти в седмицата на гръб от 5 етаж до входа и го вози в собствената си кола до хемодиализния център.

Тази история трогва. Много. Естественото чувство е веднага да се опиташ да помогнеш. Бай Иван отказа финансова помощ, защото “няма нужда и може сам да се справи”. Бай Иван отказа юридическа помощ, за да осъди болницата и поне да бъде финансово овъзмезден.

“Как да ги съдя? Те дадоха такава надежда на мен и детето ми, толкова добре се отнесоха с нас? Такава ни била съдбата… Ще издържим. Сега сме в списъка на чакащи и се надявам да ни дойде реда по-скоро. А и синът ми за първи път в живота си се влюби. В медицинската сестра…”

Нямам сили да бъда съдник в тази история. В един момент даже ме хвана срам пред себе си, че предложих на бай Иван помощ. Вече пети ден не мога да опиша тази история за пред себе си и реших, че е достойна за споделяне, защото това са историите, за които няма отговор в Google.

Може да е история за силата на човешкия дух, за благородството, за справедливостта? Може би история за любовта, за всеотдайността? Или за благодарността към най-хуманнната професия - тази на лекаря и медицинските сестри? Това не е история за здравната ни система, но всички ние, които по някакъв начин работим в нея и се опитваме да я подобряваме, не бива да забравяме, че тя е предимно за хората, а хората са преди всичко човеци. Нищо не е бяло и черно, не е и просто и човешките отношения не бива да бъдат  пренебрегвани.

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up