Четвъртък, Октомври 17, 2019

best practisesПроект на изменение на Закона за лечебните заведения предвижда медицинските стандарти да бъдат заменени с Правила за добра медицинска практика. Тези правила ще бъдат приети от Българският лекарски съюз, Българският зъболекарски съюз и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и утвърдени от специална комисия. По този начин вместо да бъдат административно налагани, съсловията ще получат възможност сами да изработят правилата за работа и механизмите за постигане на резултат с най-високо качество.
Медицинските стандарти бяха приемани с наредби, повечето от тях без никакво предварително обсъждане. В тях се залагаха основно количествени изисквания към лечебните заведения, свързани с оборудване и персонал. Много често наредбите бяха използване за прокарване на лобистки интереси на отделни консултанти на МЗ, които прокарваха, като изисквания за всички, структурата на отделенията, в които те самите работят.

След 2010 година, когато Правителството упражни натиск за закриване на общински и частни лечебни заведения, Медицинските стандарти бяха използвани като инструмент за пренасочване на средства от по-малките(предимно общински и частни) към по-големите (предимно държавни) болници. Това стана, чрез въвеждането на така наречените „нива на компетентност”, с които се определяха минимален брой лекари, сестри, операционни зали, маси, инструменти и др., чисто количествени изисквания, като на болниците, които не отговарят на новите завишени изисквания, се отказва договор по по-скъпо платените клинични пътеки. Така започна търговията с дипломи и мъртви души. Много болници, за да отговорят на тези изисквания, започнаха да представят дипломи на специалисти, които само на хартия работеха при тях. Увеличението на персонала, независимо дали реално или фиктивно (за дипломите също се плаща) доведе до нарастване на разходите, което пък поради това, че цените на клиничните пътеки останаха непроменени, доведе до ръст на хоспитализациите. Ръстът на хоспитализациите повиши разходите на НЗОК за болнична помощ, която за да ги ограничи, въведе лимити на плащанията за всяка болница, лимити на леглата за всяка болница и забрана за разкриване на нови болници.
Днес едва ли вече някой си спомня, че първият оборот в негативната спирала завъртяха именно медицинските стандарти. 26 от общо 47 наредби за медицинските стандарти бяха отменени от Върховния административен съд. При всеки от тях, съдът констатираше, че въпросните наредби са издадени без да имат ясни цели, без да се посочат какви резултати се очакват от прилагането, без да имат каквато и да е финансова обосновка, без каквато и да е предварителна оценка за въздействието върху медицинската и стопанската дейност на болниците. В нито една от наредбите не се сочи, защо е избран точно такъв брой на медиците и какво общо има броя на персонала, операционните или леглата с качеството на лечението.
По принцип решението да се заменят наредбите за медицинските стандарт с правила за добра медицинска практика изготвени от самите съсловия е добра новина. Това само по себе си, обаче не е гаранция за добър резултат. Съсловните организации трябва да подложат на много широка дискусия предложенията за нови правила. Най-важното, ако искаме новите правила да станат добри ида помагат, а не да пречат не медицината е същите да бъдат приети с максимално широко съгласие. Постигането на консенсус ще изисква последователни усилия и не трябва да се ограничава със срокове.

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up