Събота, Август 24, 2019

Днес в здравеопазването се случват лоши неща. И съвсем нормално е, ние лекарите в България да бъдем силно разтревожени от това. Какво petrovвсъщност се случва? За да стане ясно на повече хора е необходима малко предистория.
И така, аз съм един от тези, които посрещнаха здравната реформа и влизането в сила на здравноосигурителната система през 2000г. като обикновен селски участъков лекар. И така автоматично се оказах общопрактикуващ лекар, на когото се наложи да убеждава хората да го изберат за техен лекар.

А това означаваше, че вече бях на пазара на труда в условия на тежка и невинаги коректна конкуренция. Вече бях човек, който сам трябваше да се грижи за всички онези неща, за които държавата се грижеше досега. И въпреки, че отговорностите ни нарастнаха неимоверно, то аз както и повечето колеги като мен посрещнахме реформите с ентусиазъм.
Нещо повече, тези промени бяха чакани от всички нас с нетърпение. Те ни освободиха от порочния кръг на социализма в здравеопазването и командноадминистаритвната система по модела „Семашко” и ни превърнаха в свободни хора. Превърнаха и ни в истински лекари, защото това е свободна професия за свободни хора. И разбира се, най-после не трябваше да разчитаме на мизерните социалистически заплати, а можехме сами да изработим своите доходи.
Съвсем естествено в условията на пазарна икономика изчезна уравниловката на доходите. Тези, които успяха да спечелят доверието на повече хора получаваха и по-голямо възнаграждение, а останалите по-малко. Това обаче даде възможност на всеки да види къде се намира и да положи усилия да запази позициите си или да ги разшири. И този процес се превърна в едно непрекъснато усилие. Ежедневен стремеж да натрупаш повече знания, да ремонтираш кабинета си, да закупиш нова по-модерна апаратура. По този начин, увеличавайки своите знания и умения, лекарите се стремяха да предоставят все по-високо квалифицирана медицинска помощ на обществото. Този модел влезе и в болниците, обхвана цялата система.
Помня, когато през 1993г завърших медицина в МУ в София, как изглеждаха базите, в които се обучавахме. Неугледни отвън и отвътре сгради, непочистени, опадали мазилки, пълна мизерия. Преди две години придобих специалността „обща медицина”. За да стане това ми бяха необходими няколко години стажове в базите на същия университет, който бях завършил. Нещата изглеждаха коренно различни. Всички сгради бяха основно ремонтирани, блестяха от чистота. Дето има една дума, само обстановката беше достатъчна каквото и заболяване да имаш, да почувстваш надежда за изцеление. Да не говорим за частните болници. Всеки, който е ходил в такава знае разликата със старите болници от времето на соца. И всичко това за малко повече от едно десетилетие.
За това и ние, лекарите си затваряхме очите за някои несъвършенства на системата. За регулативните стандарти в извънболничната и болничната помощ, за санкциите от здравната каса и РЗИ относно най-различни несъществени неща, за дерибействата на местните власти по села и градове, опитващи се непрестанно да ни налагат възможно най-високите цени за наеми за кабинетите ни, за абсурдното 24 часово разположение, за изискванията на необусновано голям брой специалсти за клинична пътека и пр. Затворихме си очите и за налагането на няколко пъти на правила за работа без да е подписан рамков договор и за постепеното суспендиране на договорното начало и одържавяване на здравната каса, извършено постепенно от няколко последователни правителства. Не вдигнахме достатъчно шум, когато на няколко пъти политиците одържавяваха незаконно финасовия резерв на касата. И всичко това, за да продължим работата и усилията си за модернизиране на здравната система. Защото бяхме наясно, че това е в изгода и на лекари и на пациенти. В изгода на цялото общество.

И така до преди един месец. Какво всъщност се промени? Настоящото правителство в лицето на своя министър на здравеопазването Д-р Москов предложи на българските лекари такъв вариант за нов рамков договор, че дори и най-запалените фенове на социалистическата идея не можеха да го преглътнат. И за да звучат нещата още по-абсурдно, управляващото мнозинство и министъра на здравеопазването претендираха, че  принадлежат към коалиция от партии, нарекли себе си „десни” и членувщи в ЕНП. С две думи хора от този политически спектър, които по презумпция би трябвало да защитават свободния пазар. Но философията на новите правила, които управляващите нарекоха с гръмкото име „здравна реформа” се оказа типично семашковска по дух, че и нещо повече.
Какво означава например, да пуснеш наредба за удовлетвореността, напомяща досущ на въпросник за приемане в комсомола? Та нали, който не е доволен от своя лекар може без проблем да го смени.
Що за идея е да се използват за идентификатори пръстови отпечатъци? В цял свят те се използват за нуждите на криминалните разследвания, а модерните и адекватни решения във всички нормлни страни са личните електронни здравни карти.
Ами безумието лекарствата да се изписват с генеричните названия, а след това някой в аптеката да прецени кое (на коя фирма по точно) лекарство да даде? И кой ще носи отговорност за лечението? Лекарят, аптекарят или може би самият пациент, на когото ще му предложат сам да си избере лекарство. Не става ясно.
Ами лимитите на болниците? Как би могла една болница да планира колко хора ще се разболеят? Колко хернии и апандисити ще се оперират всеки месец, колко хора ще се разболеят от бронхопневмония и колко ще получат инфаркт и пр. Ами болестта за съжаление е нещо, което просто не може да се планира. Това е от компетенциите на Господ Бог, но не и на обикновените хора.
Още по-абсурдо е разделянето на пакета здравни услуги на основен и допълнителен и създаването по този начин на листа на чакащи. Защото всяка опашка, създадена от администрацията, каквато по същество е споменатата листа, на практика създава допълнителни условия за корупция.  
Няма как да се подмине и здравната карта. Нещо абсолютно излишно. Здравна карта така или иначе има, но тя е моментна снимка на ситуацията с наличието на лечебни в заведения в страната към даден момент. Но да я използваш, за да кажеш къде да има болница и къде не, с кой лекар здравната каса ще сключи договор и с кой не, да изхвърлиш по този начин най-вече частните болници от системата, това е възкресяване на практики от една отминала епоха, която отдавна трябваше да бъде забравена. Към това ще прибавим и неадекватните промени наредбите за достъп до медицинска помощ, за диспансеризация, профилактика, детско и майчино здравеопазване.

Всичко това води към миналото. Директно към системата Семашко, към хаос в здравеопзването. А това със сигурност ще затрудни работата на лекарите и ще влоши драстично качеството на медицинските услуги. Затова съвсем логично БЛС на своя форум с огромно мнозинство не прие новия рамков договор, а българският съд отмени няколко от наредбите на министъра, като останалите ги очаква същата съдба.
И какво стана? Вместо да се вгледат в своите решения и да потърсят грешките в себе си, управляващите в лицето на своя министър се опитват по служебен път да наложат неприетия рамков договор (в нарушение на закона), а отменените от съда наредби се публикуват отново едно към едно още на следващия ден.
Става ясно, че ни управляват хора в ушите, на които все още звучи залпът на Аврора, Тодор Живков не си е отишъл, а понятието свободен пазар е за тях е нещо лошо, с което трябва да се борят. Те възприемат хората на свободна практика каквито са и повечето от лекарите като престъпници.
С такива хора няма как да се разберем, защото не ни чуват. Не искат да разберат, че случат ли се нещата, които се опитват да ни наложат, ситуацията в здравеопазването ще се върне на ниво от преди 2000г. А знаем какво беше тогава. Ние лекарите го знаем най-добре и не искаме това време да се връща.
И затова няма да го приемем и няма да го позволим. Няма да позволим усилията ни да отидат на вятъра, няма да повторим отново грешките от изимналите години и ненужните компромиси. Ние си знаем колко усилия ни струваше да стигнем до тук, та да позволим на някого с един замах да разруши всичко.
И затова ще предприемем действия. Ще атакуваме отново и отново в съда всички неадекватни нормативни документи, касещи работата ни. Ще искаме оставката на министър Москов, а при необходимост и на целия кабинет.
И накрая, ако това не даде резултат, ще протестираме. Част от нас ще затварят кабинетите си и болниците всеки ден, докато не ни чуят.
Да, съзнаваме, че ще създадем неудобства на българските граждани, които имат нужда от нашата помощ, но понасяйки им предварително извиненията си, ние ги молим за подкрапа, за да спасим българскто здравеопазване от лапите на една клика некадърни политици. А ние лекарите, като хора, които вече доста време сме на свободния пазар, практикувайки една свободна професия, ще имаме волята и куража да изкрещим право ухото на управляващите.
„Няма да успеете! Ние, българските лекари няма да Ви позолим да разрушите здравеопазването в една европейска страна! Време е за действия и ние ще действаме! Започваме веднага!”

Д-р Петър Петров
Общопрактикуващ лекар

 

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up