Петък, Октомври 18, 2019

Целите на една здравна реформа винаги са две: 1. Улесняване на достъпа на гражданите до медицинска помощ; 2. Повишаване на stkaкачеството на медицинската помощ.
Може ли да се очакват такива резултати от провежданите в момента реформи?
1. Националната здравна карта (НЗК). По закон тя трябва да намали броя на болниците, които имат договор с НЗОК.
НЗК закрива част от болниците и намалява броя на леглата (дейностите) в оставащите. Намаленото предлагане може само да затрудни достъпа на пациенти. Това, че НЗК се изчислява на брой население на административната област, означава, освен това, че пациентите ще са ограничени в избора на болница, до тези, които се намират в съответната област.
Ограничената конкуренция между по-малък на брой доставчици на отделните видове медицинска помощ, може само да влоши качеството на услугите.
Критериите за подбор на болници, които да сключат договор с НЗОК са чисто административни и ще се прилагат от административен орган – създава се нова корупционна среда.  
2. Разделяне на услугите на основен и допълнителен пакет, като за втория болният се записва в листа на чакащи за 2 месеца.
Води автоматично до ограничаване на достъпа до медицинска помощ.
Мярката няма отношение към качеството на медицинската помощ.
Създава друг вид предпоставки за корупция, свързана с пререждане на пациенти в листата на чакащи.
3. Въвеждане на седмични лимити и лимити по здравни дейности за болниците.
Мярката автоматично води до ограничаване на достъпа, защото при изчерпване на лимита за седмицата или по отделна клинична пътека, болницата няма право да прима повече болни, а е длъжна да ги запише в листа на чакащи.
Практически мярката въвежда бюджетно финансиране на медицинската дейност. Това премахва стимулите за развитие у лекари и лечебни заведения, защото финансовият резултат вече не зависи от избора на пациента, а от предварително определения бюджет. Липсата на стимули за развитие винаги води до влошаване на качеството на услугата.
4. Въвеждане на пръстови отпечатъци за постъпване в болница и получаване на лекарства от аптеката.
Мярката може само да затрудни достъпа до медицинска помощ, особено за някои категории болни – деца, инвалиди.
Мярката няма отношение към качеството на медицинска помощ.
Създава се монополна зависимост на всички лечебни заведения от един доставчик на удостоверителните услуги, избран вече от НЗОК, с всички неблагоприятни последици от това.
5. Измерване на удовлетвореността на пациента, чрез социологическа анкета.
Мярката няма отношение към достъпа до медицинска помощ.
Теоретично мярката трябва да води до повишаване на качеството на медицинската помощ, защото дава обратна връзка от потребителя на медицинската услуга. Избраният метод за измерване, чрез социологическа анкета между 3 до 5% от пациентите на лечебното заведение, обаче не гарантира обективност и статистическа значимост на извадката, а освен това не дава конкретна информация за удовлетвореността или неудовлетвореността на отделния пациент. Предвидените санкции, а не стимули, в резултат на анкетите, създават значителен риск от анонимни злоупотреби и злепоставяне на лекари и лечебни заведения. Предоставянето на здравна информация на служители на социологическа агенция нарушава основни човешки права.
6. Комплексно лечение и обединение на болници.
Пилотното прилагане на мярката в няколко столични болници не показа нито повишаване на качеството, нито улесняване на достъпа за пациентите, но влоши финансовите резултати на болниците от обединението.
Комплексната грижа за болния е организационен въпрос, свързан с взаимодействието на лекари и лечебни заведения, като от болничната, така и от извънболничната помощ. Предлаганата мярка не въвежда такава организация, а се свежда до юридическо сливане на отделни структури по съседство.
Стриктното прилагане на мярката, означава, че част от съществуващите болници, неотговарящи на критериите за комплексност, няма да сключат договор с НЗОК. По - малкият брой доставчици води до влошаване и на достъпа и на качеството на медицинската помощ.
7. Въвеждане на „амбулаторни процедури“.
Извършването на определени медицински дейности в амбулторни условия изисква две неща: 1. Да се позволи на извънболничните структури да извършват тези дейности; 2 Дейностите да се заплащат от НЗОК на извънболничните структури.
В сегашния си вид новите амбулаторни процедури не отговарят на нито едно от двете условия. Предвижда се те да се извършват отново в болниците, но при намалена цена.
Мярката няма да се отрази на качеството.
Намалената касова цена, ще доведе до увеличено доплащане от болния, с което ще се затрудни достъпа му до отделни видове медицинска помощ, особено на по-бедните пациенти.  
В заключение:
Нито една от мерките за реформа, няма да доведе до повишаване на качеството и улесняване на достъпа.
Повечето от мерките ще доведат до обратното – ограничаване на достъпа на пациенти до медицинска помощ и влошаване на качеството ѝ.
Останалите са неутрални към единия или другия основни измерители на здравеопазването.
Следователно, ако реформите са имали за цел по-добро качество и по-лесен достъп, то тази цел не само няма да бъде постигната, но показателите ще се влошат.
Д-р С. Кацаров

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up