Неделя, Август 25, 2019

На 57 години съм, с диагноза асептична некроза на бедрената глава вследствие на фрактура преди 7 години. От 2011 г. съм инвалид с 80% invalidнамалена трудоспособност. Получавам 196 лв. инвалидна пенсия и 19 лв. интеграционна добавка. Шест години съм обречена на болки, обездвижване, изолация и мизерия поради липса на средства за протезиране на тазобедрената става. С времето състоянието ми се влошава и възможностите за благоприятен изход намаляват.
НЗОК реимбурсира 1080 лв. за импланта, при цена от 5-6000 лв. за протеза, каквато трябва да ми бъде поставена. Нямам семейство и близки, на които да разчитам.

Фондът за социална закрила не отпуска средства, ако медицинското изделие се поема частично от НЗОК. За четири години съм получила почти 9000 лв. пенсии, а срещу половината от тази сума можех да върна живота и работоспособността си и да плащам данъци и осигуровки.
От Агенцията за социално подпомагане отказаха целева помощ, защото „тазобедрената става не фигурира в Приложение № 7“.
Не е ли икономически оправдано държавата да подпомага и насърчава лечението на хората в трудоспособна възраст, имащи възможност за възстановяване и да ги връща след няколко месеца на работа, вместо с години да им плаща мизерни инвалидни пенсии за живот в безнадеждност и отчаяние?

Въпросите, които поставяте са напълно резонни. Няма никакво съмнение, че и от медицинска и от икономическа гледна точка и за човека и за държавата е по-изгодно да се направи ендопротезиране и човек да възстанови работоспособността си. Правителството и Парламента нехаят, а НЗОК и МЗ са заети да разпределят парите между лекарите и болниците. В управата на НЗОК даже има "представител на пациентите", обаче само на книга.
Според нас има още един важен аргумент - справедливото разпределение на тежестите между пациентите. Ако например един пациент се нуждае от сърдечна операция, той вероятно няма да заплати нищо допълнително, ако има нужда от операция на херния, той може би ще заплати 200-300 лева за платно, обаче пациенти, нуждаещи се от изкуствена става заплащат по няколко хиляди лева. Това е крайно несправедливо, защото всички те са здравно осигурени. Би трябвало, ако ще се доплаща, всеки да доплаща някаква съразмерна сума, независимо от вида на операцията - например 5-10% от цената на пътеката или фиксирана сума, така че тежестта на доплащането да се разпредели равномерно между всички и да е поносима за всеки един от тях.
Тази идея за съжаление не среща разбиране у здравните власти. Създали са се финансови отношения с фирми доставчици и тези, от които зависи промяната, не искат да направят нищо по въпроса.
Не можем да ви дадем съвет за конкретно и бързо решение. Ще продължим да настояваме за промяна, с надеждата, че все някога ще ни чуят и ще направя необходимото.

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up