Понеделник, Октомври 21, 2019

Поставянето на автоматични външни дефибрилатори на публични места като метро, молове, летища, съдилища и дори в таксита и големи фирми, предвижда председателят на парламентарната здравна комисия Даниела Дариткова от ГЕРБ. Тя участва в кръгла маса по темата, организирана от БЧК.

Целта е да може максимално бързо да се окаже първа помощ на хора, изпаднали в спешно състояние - като сърдечен арест, когато шансът за оцеляване намалява с 10-12% с всяка минута. Дефибрилаторът може да възстанови сърдечния ритъм. Идеята е апаратите да се ползват и от немедицински лица и ще се мисли как голяма част от населението да бъде обучено.

Около 400 хиляди европейци годишно получават сърдечен арест. Това е и причината в мното страни автоматотичният външен такъв да се е превърнал в задължителна част от градската среда. „Ако се чака линейката обикновено първата дефибрилация е след 8-та минута,когато шансовете за оцеляване са под 20%. Тя е важно да се извърши в първите 3-5 минути,което увеличава шансовете с между 50 и 70% . Затова и на големи публични места се поставят дефибрилатори”, обясни Марияна Манушева от фонданция „Първите три минути”.

У нас обаче тези животоспасяващи кутии все още са рядкост. „Сърдечният масаж е много важен, но няма друг начин сърдечният ритъм да се възстанови освен с електрошок”, каза кардиологът д-р Васил Трайков.

С апаратурата могат да окажат първа помощ и немедицински лица. Въпреки това Червеният кръст се ангажира и с обучения за работа с дефибрилатора. „Един човешки живот да спасим - това ще е огромен успех, но спасените ще бъдат много повече”, коментира проф. Красимир Гигов, генерален директор на БЧК.

“У нас от сърдечен арест умират около 10 хил. годишно. Голям процент от случаите настъпват в присъствието на други хора и ако околните се намесят в първите 3 - 5 минути от инцидента, шансът за оцеляване е над 50%”, обясни проф. Красимир Гигов, генерален директор на БЧК.

Идеята за поставяне на дефибрилатори е повдигана многократно досега, последно през 2013 г. Към момента единственото обществено място, което има външен дефибрилатор, е Физическият факултет на Софийския университет. В три бази на Планинската спасителна служба също има поставени дефибрилатори, като почти всички спасители са обучени да работят с тях, поясни директорът на службата Емил Нешев и уточни, че апаратурата е придобита чрез дарения. 

Къде са парите за заплатите на сестрите?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up