Събота, Декември 07, 2019
Грипна ваксина, предлагана на пенсионерите- добра реклама, лоша ефикасност

Информацията е част от отвореното писмо на 2266 български граждани и родители до държавните власти и медиите:

Грипна ваксина, предлагана на пенсионерите
Добра реклама, лоша ефикасност

Неефикасността на грипната ваксина е пословична. Според все повече проучвания повтарящата се ежегодна грипна ваксинация има отрицателно влияние върху ефикасността ѝ. Ново изследване на Khurana и съавтори (2019) отново потвърждава това. Akmatov и колеги (2019) насочват внимание към слабия ваксинален имунен отговор при възрастните хора, установен в поредица научни публикации, и идентифицира някои  придружаващи заболявания, като диабет и херпес зостер, за фактор в допълнително намалената ефикасност на грипната ваксина.

В по-млада възраст грипната ваксина също показва неуспех. Научно проучване на Dermont и Elmer (2019) разглежда ефективността на противогрипната ваксина сред военнослужещите в Обединеното Кралство. Сравняват се ваксинирани против грип с неваксинирани против грип. Учените заключават, че ваксината не е ефективна и клиничните ползи от ваксиниране против грип са под въпрос. Sykes и съавтори (2017) демонстрират провала на грипната ваксина в предпазването от грип на болни от левкемия деца, които е вероятно да развият грип колкото и неваксинираните. Допълнителна доза също не е свързана с намаляване на грипно заболяване. Също така, ваксинацията не забавя появата на грип. Abramson (2012) прави преглед на литературата в Medline, който демонстрира, че публикуваните проучвания показват незначителна лична полза от ваксинирането срещу сезонен грип на здрави индивиди в активна възраст, и няма доказателства, че при медицинските лица е по-различно. Ваксинирането не е имало статистически значим ефект върху хоспитализацията или усложненията и не е намерено доказателство, че ваксините предотвратяват предаването на вируса. Проучванията, целящи да докажат широко разпространеното убеждение, че ваксинацията на здравни лица намалява заболеваемостта и смъртността на пациентите, са силно погрешни и препоръките за ваксинация са предубедени. Аргументите за единна ваксинация срещу грип на медицинските лица не се подкрепят от съществуващата литература. Paules и колеги (2018) обсъждат ниската ефикасност на грипната ваксина от едва 10% срещу грипен вирус А за сезон 2016-2017 г. в Австралия, което не се дължи основно на антигенното несъответствие между ваксиналните антигени и циркулиращите вируси, а поскоро на размножените в яйца ваксинни вируси, които претърпяват аминокиселинни промени, допринасящи за неефикасността срещу грипните вируси в популацията.
Изследване на Lei и съавтори от 2019 г. също демонстрира силната генетична изменчивостна грипния вирус и неоптималната ефикасност на грипната ваксина. Henry и колектив (2019) обръщат внимание, че грипната ваксинация предизвиква лошо адаптиране на В-клетъчните отговори при хора в напреднала възраст. Ключов аспект на антитяло-медиирания антигрипен вирусен имунитет е адаптирането към антигенно различни епитопи при новопоявяващи се щамове. Авторите изследват фактори, допринасящи за намаляване на ефикасността на грипната ваксина при възрастни хора, и откриват драматичен спад на натрупването на de novo имуноглобулинови генни соматични мутации при ваксинация. Той е свързан със значително намален капацитет на  антителата, които трябва да елиминират вирусния гликопротеин, хемаглутинин (Н) и критичните защитни епитопи, обграждащи целевата клетка, към която е насочен хемаглутинина. Изключително се усилва имунното избягване чрез антигенно отклонение, при което вирусите генерират мутации в ключови антигенни епитопи. Поради тази намалена адаптивност повечето В-клетки, активирани в кохортата при хора в напреднала възраст, са добре запазени, но с по-неефикасни епитопи. Друг аспект в недостатъците на грипните ваксини разглеждат Herrera-Rodriguez и съавтори (2019). Грипните инактивирани ваксини може да не са инактивирани много добре, което да води до запазване на инфектиращия фактор. От друга страна формалдехид-инактивираният ваксинален грипен вирус показва по-лоша имунн стимулация. Първата стъпка в производствения процес на грипните неживи ваксини е инактивация на вируса с β-пропиолактон (BPL) или формалдехид (FA). Препоръките за производство определят само максималната концентрация за двата реагента, оставяйки на производителите оптимизацията на процеса. Проучването установява, че инактивирането с BPL води до неоткриваеми нива на инфекциозност, докато FA-третираният вирус запазва много ниски инфекциозни титри. А BPL-инактивираният грипен вирус предизвиква по-високи нива на TLR7-активация (важен фактор за отключване на имунен отговор), отколкото формалдехид-инактивирания вирус. Причинените от BPL или FA третиране промени са зависими от вирусния щам. Данните показват, че процедурите по инактивация трябва да са приспособени към вирусния щам и че много други елементи освен концентрацията на инактивиращото средство, като време на инкубация и температура, буфер и концентрация на вируса, трябва да са уточнени, за да се постигне
функционален продукт. Освен това, грипната ваксинация е причина за фалшиво-положителни резултати за ХИВ според проучване на Erickson и колеги (2012). Систематичен обзор на Jefferson и съавтори (2009) показва, че проучванията със заключения в полза на грипните ваксини са със значително по-ниско методологично качество. Повечето от спонсорираните от индустрията проучвания за грипните ваксини са с лошо качество и прекалено оптимистични изводи, които не се подкрепят от представените данни, а същевременно се публикуват в списания с по-висок импакт фактор, цитирани са повече и им се отдава по-голямо значение. Докато изследванията с по-високо качество са значително по-склонни да показват съгласуваност между представените данни и заключенията, и по-малко вероятно да са в полза на ефективност на грипните ваксини. Държавно-финансираните изследвания са по-малко склонни да имат изводи в полза на ваксините за грип.

Нежелани реакции след грипна ваксинация
Описаните в листовката (КХП) на 4-валентната грипна ваксина [17], каквито понастоящем се предлагат в България, са: Преходна лимфоденопатия, преходна тромбоцитопения; алергични реакции, в редки случаи шок, ангиоедем; главоболие, невралгия, парестезия, фебрилни конвулсии, неврологични нарушения, като енцефаломиелит, неврит и синдром на Гилен-Баре; васкулит, свързан в много редки случаи с преходно бъбречно заболяване; изпотяване, генерализирани кожни реакции, включително пруритус, уртикария или неспецифичен обрив; миалгия, артралгия; умора, локални реакции: зачервяване, подуване, екхимоза, уплътняване, болка, неразположение, треперене, температура. Тези реакции са наблюдавани или по време на клиничното изпитване на 4-валентния ваксинален продукт, или от постмаркетингови данни за 3-валентния съответстваща ваксина от същия производител.
Sinzobahamvya и колеги (2018) описват остър хеморагичен левкоенцефалит след 4- валентна грипна ваксина при здрав преди това мъж на 72 г. 3 дни след реваксинацията е приет в спешно отделение, започва лечение след предполагаема диагноза, но се влошава и на 5-тия ден изпада в кома. След 3 седмици умира. Окончателната диагноза е остър хеморагичен левкоенцефалит (AHL), рядък и често фатален вариант на остър дисеминиран енцефаломиелит (ADEM). Watad и съавтори (2019) изследват адювант-индуцираните автоимунни заболявания синдромът ASIA) при 500 пациенти и установява, че полигенните автоимунни болести, като заболявания на съединителната тъкан, са значително свързани с хепатит Б ваксината,
а полигенните автовъзпалителни заболявания са значително свързани с получаването на грипна ваксинация.
Nolasco и Souayah (2019) проучват съобщенията за синдрома на Гилен-Баре след грипна ваксинация в САЩ и установяват 1351 случая. 83% са съобщени в рамките на шест
седмици след ваксинацията, като 63,37% от тях са докладвани през първите две седмици. Според анализа повече от 1061 (78.53%) от всички случаи на Гилен-Баре синдрома са в рамките на рисковия постваксинален период за появата. След грипна ваксинация настъпва кръвотечение от носа, кръв в урината и тежка тромбоцитопения при възрастен пациент. Almohammadi и колеги (2019) съобщават за три епизода на епистаксис (кръвотечение от носа), всеки в рамките на седмица след годишната ваксинация с грипна тривалентна инактивирана ваксина, като последният епизод е по-тежък и придружен с макроскопска хематурия (кръв в урината, видимооцветена в червено урина). Епистаксисът може да се дължи на тромбоцитопения (ниско ниво на тромбоцити в кръвта, водещо до кръвотечения и др.). Имунната тромбоцитопенична пурпура (ITP) е автоимунно заболяване, причиняващо тромбоцитопения. Ваксините, предимно МПР, са свързани с развитието на ITP. За МПР ваксината е доказана причинно-следствената връзка с ITP. Има няколко публикувани доклада и за случаи на предизвикана от грипна ваксина ITP.
Leslie и екип (2017) правят пилотен епидемиологичен анализ, показващ, че появата на някои невропсихични разстройства може да бъде временно свързана с предшестващи ваксинации в подгрупа от индивиди. Включително връзка между скорошна ваксинация и ментални разстройства като обсесивно-компулсивно разстройство (OCD) и анорексия нервоза (AN). Грипните ваксинации през предходните 3, 6 и 12 месеца също са свързани с диагнози като AN, OCD и тревожно разстройство. Грипната ваксина води до продукция на антитела, които се свързват неспецифично с протеини в мозъка. Констатациите налагат допълнително проучване, без да доказват причинната роля на предшестващите инфекции или ваксинациите в патоетиологията на тези състояния. Glaess и съавтори (2018) разглеждат случай на остра хипергликемия след ваксинация за грип при пациент с диабет тип 2. Въпреки че хипергликемията не е отбелязана като нежелана реакция в листовките, сигнали за нейното възникване са документирани в Системата за съобщаване на постваксинални реакции в САЩ - VAERS. От 1991 г. насам има 946 съобщения за хипергликемия с всички налични ваксини и 361 съобщения за хипергликемия с всички видове грипни ваксини. Конкретно за тривалентната грипна ваксина има 235 съобщени случая, като 70,6% са докладвани през първите 4 дни след приложението ѝ. Ваксината по принцип не се води противопоказна при пациенти с диабет.
След грипна ваксина се наблюдава заболяване от спектъра на оптичния невромиелит (NMOSD), съобщен от Cho и колеги (2019). Случаи на NMOSD могат да са свързани с прилагане на различни ваксини. Има съобщения за възпалителни заболявания на централната нервна система, свързани с ваксинация. Ваксините могат да ускорят преминаването към изявено заболяване при пациенти със субклинична автоимунна болест. Пациентката развива надлъжно екстензивен трансверзален миелит, като 3 дни след ваксинацията получава силни болки в шията и гърба, задържане на урина, слабост в крайниците с усилени рефлекси. Donzelli (2019) прави критичен анализ относно грипната ваксинация на бременни и
демонстрира данни за предубеденост и пристрастност на препоръчващи ваксинацията статии, които надценяват ефективността на ваксината и подценяват нежеланите реакции.
Също така предоставя данни от независими изследвания, показващи прекомерни локални неблагоприятни ефекти, наблюдавани сериозни нежелани реакции и нищожна ефикасност, а проучвания в страни с ниски доходи установяват и тежки последствия и смъртни случаи при бебета в групата с приложена грипна ваксина на майките им.
Затова авторът апелира за по-независими изследвания преди препоръчване на масова грипна ваксинация за бременни, и информираният избор да се насърчава. Въпреки че в случая не се касае за ваксинация в напреднала възраст, проучването е сигнал за нуждата от повече независими проучвания на ваксините и внимание относно политиките за ваксинация.
Norton и съавтори (2019) описват двойно серопозитивен васкулит след грипна ваксинация. Прилагането на грипната ваксина е свързано с развитието на няколко автоимунни
събития. 72-годишен мъж е с васкулит след ваксината, като е едновременно с положителни антинеутрофилни цитоплазмени антитела срещу миелопероксидазата и антитела срещу гломерулната базална мембрана (автоимунни антитела). Той е получил трета степен остро бъбречно увреждане, изискващо диализа, и има съпътстваща 7- сантиметрова аневризма на коремната аорта. Все пак е възстановил бъбречната функция. Авторите предполагат, че грипната ваксина директно предизвиква системна имунна реакция при предразположеност и според тях това е първият случай на двойно серопозитивен васкулит, настъпващ в тясна времева връзка с грипна ваксинация. Jun и Fraunfelder (2017) описват атипичен оптичен неврит след инактивирана грипнаваксина. Наличието на ваксино-свързан оптичен неврит се основава на времевата връзка
между прилагането на ваксината и развитието на оптичен неврит при пациенти без други данни за инфекциозно или неинфекциозно възпаление, което би могло да бъде причина за
оптичния неврит. Грипната ваксина (инактивирана или жива атенюирана) се счита за една от ваксините, които могат да бъдат свързани с оптичен неврит. Su и съавтори (2019) анализират 828 съобщения за анафилаксия след ваксинация в системата за постваксинални реакции в САЩ за 1990-2016 г. 654 (79%) са класифицирани като сериозни, а 669 (81%) са имали медицинска документация. От 478 доклада при деца на възраст <19 години, 65% са били момчета; най-често се съобщава за рутинните детски ваксини. От 350 съобщения на възраст ≥19 години, 80% са били жени, най-често пострадали от грипни ваксини. Като цяло, 41% от съобщенията описват хора без анамнеза за свръхчувствителност. Има 8 смъртни случая, 4 без анамнеза за свръхчувствителност. Неутрофилна дерматоза, включваща белодробен абсцес след ваксинация за грип при 66- годишна жена, описват Okamura и съавтори (2019). Mak (2017) съобщава за синдром на Гилен-Баре след сезонна ваксина за грип при 77- годишен мъж. Симптомите са с начало 8 дни след ваксинацията. Временната връзка междугрипната ваксинация и развитието на синдрома в този случай подсказва за ваксиноиндуцирана причина и клиничните последици от тази асоциация налагат допълнителни изследвания.
Mei и съавтори (2018) докладват за рецидив на перикардит след грипна ваксинация при 87-годишен пациент. Мъжът е получил ваксина за грип 5-7 дни преди първия прием, също грипна реваксинация една година по-късно, само няколко дни преди втория прием в болница. Поради липсата на други възможни причини (инфекциозни заболявания, автоимунни заболявания, рак, лекарства), се разглежда хипотезата за перикардит и рецидиви, причинени от грипна ваксина. При ваксинирани с жива грипна ваксина се наблюдава по-голяма колонизация с пневмококи и стафилококи, установяват Mina и колеги (2014). Обсъждат също възможността да касае всички живи вирусни ваксини като увеличаващи бактериалната колонизация с различни патогени. В контекста на изследването на Herrera-Rodriguez и съавтори (2019) относно възможността за недобро инактивиране на грипните неживи ваксини, е неясно дали има рядък потенциален риск и при тях. Rikin и колеги (2018) установяват, че след грипна ваксинация сред децата е налице увеличение на опасността от остри респираторни болести, причинени от негрипни респираторни патогени, в сравнение с неваксинирани деца през същия период. Не е ясно дали тази зависимост се наблюдава и при възрастни хора, затова бъдещи изследвания са оправдани.

Обобщение
Според научните данни ефикасността на грипните ваксини е спорна, дори драстично ниска в някои години. За сметка на това, има научни данни за сериозни нежелани реакции и съчетани с напреднала възраст и придружаващи заболявания, са още по-лоша комбинация. Това предполага наистина добре информиран избор. Той може да е такъв, ако се предоставя обективна информация. Дали обаче нашите родители и деди ще бъдат адекватно информирани от медицинските специалисти за рисковете и ниската ефикасност на тази ваксина, или настойчиво ще се преследва поставената в Националната програма за профилактика на грипа цел от 25% ваксинален обхват, а пенсионерите ще бъдат поредните отмятани цифри в отчета, това зависи от съвестта на медиците и на взелите решение за въвеждане на Програмата. Силно се надяваме, че принципът да не се вреди ще е водещият, за да не се злоупотребява с наивността и неинформираността по темата на нашите родители.
Искрено се надяваме на възможност да се преразгледа Националната програма за подобряване на ваксинопрофилактиката на сезонния грип за 2019-2022 г. относно ваксинацията на българските пенсионери и предвидените финансови средства да бъдат пренасочени за други цели, които да са в полза на хората в напреднала възраст в България.

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.
  • Публикуването на коментара е спряно.
    кристина · преди 15 дни
    благодаря ви за изследванията .които сте направили за нас непознатете и несведущи хора.желая ви здравеи дълъг щастлив живот .бог да ви пази!
Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up