Вторник, Юли 16, 2019

За никой не е тайна, че диетите оказват директно влияние върху организма. Чрез тях можем както да свалим килограми, така и да напълнеем. Освен това начинът на хранене е важен при лечението на редица заболявания. Оказва се, обаче, че различните диети могат да повлияят на имунната ни система, а от тук и на здравето ни. Как се случва това и кои храни могат да ни докарат болест, коментира д-р Десислав Томов от Технологичен център за спешна медицина в Пловдив.

Над 1000 бактериални вида населяват стомашно –чревния тракт на човека. Техният състав се определя в зависимост от храната, която поемаме, казва д-р Томов. Влиянието, което храната оказва върху организма е по директен и по индиректен начин, обяснява той. „Различните съставки в храната подтискат развитието на някои видове бактерии, които са полезни за организма или пък благоприятстват развитието на други", казва д-р Томов.

Солта има директно влияние върху имунитета. Тя оказва неблагоприятно въздействие върху пациенти със заболявания като лупус и множествена склероза, разказва д-р Томов. Освен това тя влияе и на видовия състав на микробиотата. Според редица проучвания, една от най- популярните диети, Средиземноморската пък, оказва благотворно влияние върху пациенти с ревматоиден артрит. Доказано е още, че Средиземноморската диета се отразява добре върху общото здравословно състояние и на пациенти с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза. Това е така поради повишеното съдържание на омега-3 мастни киселини, които имат изявен противовъзпалителен ефект, както и полизахаридите, които са основна храна за бактериите.

По думите на д-р Томов в момента по света се правят много изследвания как съставките на храната влияят върху човешката микробиота. „СЗО все още не е излязла с единно становище, какъв е нормалния състав и видово съотношение на бактериите в червата", уточни той и допълни, че тази тема тепърва ще се развива в медицината, но тя е важна защото е част от знанието за здравето.

И ако няма единна формулировка за нормална микробиота, то обаче има начини да се определи какъв е нейния състав. Това се случва с помощта на едно модерно , но за съжаление все още и доста скъпо изследване, разказва д-р Томов. То се нарича 16s-рибoзомно секвениране. Чрез него може да се разбере какъв е видовия състав на бактериите в червата, а от тук и стъпките този състав да се запази или промени в полза на здравето на човека.

Наличието на антибиотици в храните е другата голяма тема, която от няколко години се разисква, казва д-р Томов. По думите му наличието на антибиотици може да се открие не само в животинските продукти, но и в различни плодове и зеленчуци. Там те попадат, чрез изпражненията на животните, след като растенията биват наторени с тях. „Някои изследвания са установили, че хората чрез растенията могат да погълнат освен антибиотици, така и резистентни бактерии, както и такива, които са носители на гени за резистентност", допълва лекарят.

Основната цел на антибиотиците е да се борят с бактериалните инфекции, но когато попаднат в организма ни, те променят и състава на чревната флора до такава степен, че може да се стигне до болестно състояние. Нарушеното равновесие в микробиотата води до повишаване на чревната пропускливост за вещества стимулиращи образуването на свободни радикали и повишен оксидативен стрес за организма. Затова в последните години заедно с антибиотичното лечение на пациентите се изписват и пробиотици – с цел подпомагане възстановяването на чревната флора. БАБХ осъщестява стриктен контрол на качеството на животинските продукти, но съдържанието на антибиотици в плодовете и зеленчуците едва ли се следи. Причина за това е, липсата на документирани неблагоприятни случаи у нас, смята медика.

Подобрителите, които се използват в хранително-вкусовата промишленост, като натриев бензоат натриев нитрит и калиев сорбат например, също водят до промени в микробиотата, с потискане на видовете с изявен противовъзпалителен ефект за сметка на тези с провъзпалителен. Честото излагане може да доведе не само до възпалителни промени на червата, но и да повлияе имунната система на човека. Натриев бензоат, натриев нитрит и калиев сорбат се използват като консерванти при производство на храни. На етикетите можем да ги видим като Е211, Е250 и Е202.

Източник: clinica

Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. За повече информация, относно тарифите и рекламните формати, свържете се с нас на телефон: 0885 815 108. Ако сте станали свидетел на събитие, което смятате, че трябва да стане обществено достояние, изпратете ни новината на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  Дарения за някоя от нашите каузи, можете да направите от тук. Благодарим за подкрепата!

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up