Сряда, Август 21, 2019

SvinarovГрупа медици са обобщили проблемите в системата на здравеопазването и са предложили решения в документ, разделен на 10 модула, изпратен на Министерството на здравеопазването преди началото на 2018 г. Това коментираха за предаването „Нещо повече“ по БНР проф. Захари Кръстев - специалист по гастроентерология и ръководител на клиника в болница „Свети Иван Рилски“, и проф. Добрин Свинаров, който ръководи Клиничната лаборатория на Александровска болница.
„Стараем се да примирим здравеопазването с висококачествената медицина. България никога не е имала по-добра медицина от тази в момента. Не знаем дали другите страни имат по-добра медицина. Нямаме добро здравеопазване, защото са правени десетки корекции, но те не са направени координирано. Ние се постарахме да предложим конкретни решения на част от проблемите“, обясни проф. Кръстев.

Според него проблемът с доплащанията се крие в това, че „доплащането коригира разликата в цената между истинската стойност на услугата, която получава пациентът, и стойността, която осигурителната система е в състояние да му плати. Ако пациентът не доплати своя пирон в крака например, той ще ходи в гипс 90 дни, вместо 9 и цялото му семейство ще го обслужва.
„Държавата е длъжна да създаде механизми, с които да може пациентът, който е принуден да си купи става, да може да не я плаща в момента. Той е в ужас, дава 4000 или 6000 лева, а ако ги няма – няма да има операция. За тези неща не са виновни лекарите и трябва да се престане с този разговор“, категоричен е медикът.
Той посочи, че броят на хоспитализациите се повишава през годините, тъй като парите за болници са обвързани с хоспитализациите.
„Необходимо е да бъдат спасени и демографски дефинираните малки болници. Реформата обаче би предизвикала големи недоволства на почти всички нива“, заяви специалистът.
Проф. Свинаров каза по повод предлаганата здравна карта, че не е необходимо всички болници да са на високо технологично ниво.
„Има болници, които изпълняват социални функции от характер, който не изисква високотехнологична медицина и е необходимо да съществуват“, обясни той.
„Броят на леглата не се редуцира съществено. Това не е основният проблем на предложената здравна карта. Проблемите са от друго естество. Технологичното определяне на броя специалисти, на броя специалности по зони и по региони е не съвсем адекватно. Има много неща, които трябва да се оптимизират, за да бъде действаща тази здравна карта и оспорването на нейната състоятелност е много, много съществено“, изтъкна професорът.
Според него съветниците на премиера са го подвели по отношение на съществени несъстоятелности в системата на здравеопазване.
„Първото е макроикономическата несъстоятелност! Не е вярно, че България дава много пари за здравеопазване. България дават най-малко пари за здравеопазване на глава от населението в цяла Европа. От всичките 28 страни членки ние даваме най-малко. Даваме 10 пъти по-малко от средното. Следващата в списъка отдолу нагоре е Румъния. Тя дава два пъти повече на глава, отколкото България. Парите средностатистически не достигат два пъти“, посочи проф. Свинаров.
„Не е вярно, че основното разхищение се дължи на алчните лекари и на корумпираните директори. Основното разхищение е в несъстоятелността на здравната регулаторна рамка, която предпоставя нерационално използване на оскъдния здравен ресурс. Третото, което трябва да се преодолее е, че не трябва да се противопоставят лекарят и пациентът“, допълни той.
Повече подробности чуйте в звуковия файл:

 

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up