Сряда, Септември 23, 2020
Над 7 милиона са дарили българите за лечение в чужбина от началото на годината

 

Защо на фона на „устойчивото развитие на държавата“ и милиардите за здравеопазване, молбите за помощ продължават да ни заливат? По данни предоставени от дарителската платформа Help Karma, средствата събрани от дарения oт началото на годината са над 7 014 000лв. Повече от 800 кампании са активни в момента и тези цифри непрекъснато растат. Те не включват DMS кампаниите, благотворителните базари, дарителските сметки и др.
„Крачката напред“, която направи здравното министерство с вливането на фонда за лечение на деца в НЗОК ограничи лечението в чужбина само до Европейския съюз. А пък с финансовите си задълженията НЗОК направи това лечение почти невъзможно, защото болниците в Европа вече избягват да приемат българи.


Само преди около месец шефът на НЗОК д-р Дечо Дечев заяви пред парламентарната комисия по здравеопазване, че задълженията на касата към чужди болници нарастват почти двойно в сравнение с миналата година и подчерта:
„А доколкото вече имаме имидж на некоректен платец в 32 държави в Европа, лечението на български пациенти през касата, на този континент, изглежда обречено. Вероятно затова напоследък здравният министър все по-често споменава САЩ като възможна здравна дестинация. Не че там ще излезе по-евтино, просто още не ни знаят.“
През януари, обаче, (когато фондът все още не беше част касата и съответно лечението не беше териториално ограничено), пациентски организации, изразиха публично опасенията си, че европейските болници отказват да приемат българи, а д-р Дечев в ефира на БНТ каза: „няма никакъв риск за достъпа на деца до лечение, ако то се налага.“
Проблемът с евро-болниците, разбира се, засяга само тези, които успеят да си подадат документите. Самият формуляр S2, с който се кандидатства изисква точна дата на постъпване в лечебно заведение, но много болниците в чужбина, не определят дата преди да има отпуснати пари за лечение. И ето „параграф 22“. В отчета на здравната каса, обаче, това няма да е описано като откази за лечение, защото законът го възпрепятства още при кандидатстването и тези хора просто няма да са кандидатствали.
Освен това, средства се отпускат само, ако в България не се предлага лечение за заболяването. Тази част се тълкува като „ някакво лечение“, без да се взема предвид дали е ново или остаряло и дали у нас се ползват най-евтините или най-добрите медикаменти. Фактът, че в чужбина има по-добро лечение, не е достатъчен аргумент държавата да отпусне пари за него.
В българското законодателство не е предвиден вариант спешните случаи да се разглеждат с предимство, при облекчена процедура, напротив те се ползват със същата административна тежест както и другите случаи, а това прави общия ред за разглеждане на заявленията неприложим. Родителите играят ролята на куриери, сами разнасят документи между болниците и здравната каса, декларират дарителски сметки и тн., а сроковете са почти невъзможни за спазване. С две думи нещата изглеждат така, сякаш вместо да се прави всичко хората да бъдат лекувани по най-бързия и добър начин, всъщност става точно обратното - държавата пречи.
Обещанията започнаха още, когато се обяви „ голямата реформа“ в края на миналата година. Тя трябваше да донесе улеснение за родителите и да оптимизира целият процес за лечение извън България. Няма национален ефир, от който зам. министърът на здравеопазването Жени Начева да не увери цялото общество, че Здравната каса е готова и има капацитет да направи от две не добре работещи институции една работеща.
Последваха обаче протести на родителите на деца с онкологични заболявания на кръвта, заради липсата да живото-поддържащи лекарства. Майката на тежко болно от левкимия дете получи фактура за 14000лв. за лекарства, които се поемат от здравата каса. Същата тази майка не можа да кандидатства за лечение в чужбина, заради не добре инструктиран персонал. Тези обещания продължават и днес. Министерство на здравеопазването е наясно с всички тези проблеми и дори подготви проект за изменение на иначе новата наредба от 27.03.2019г., с което пак щеше да улесни процедурата. Проектът си остана проект, общественото обсъждане е приключило края на септември, но промените не обнародвани.
Министър Ананиев, за когото „ Времето на безвремие свърши“ още в края на миналата година, не бърза да подписва, нищо че двата месеца тишина за някои останаха последни.
7 милиона дарения са огромна сума за най-бедните хора в ЕС, които често си продават дрехите и покъщнината за да съберат пари за някое забравено от държавата дете. Но 7 милиона са една малка част от бюджетния излишък и милиардите за здравеопазване. Управление, на което не му достигат точно тези милиони, при над 4 милиарда бюджетен излишък може да бъде само убийствено лошо управление. Буквално. И нищо друго

Магдалена Василева

 

Трябва ли учениците да носят маска в учлище?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up