Вторник, Декември 10, 2019

Доста приказки се изприказваха в последно време за доплащането на медицинската помощ. Министърът на здравеопазването предложи промени в закона, с които да се ограничи доплащането в болниците. Шефът на здравната каса акцентира на доплащането в частните болници и пресметна, че плащаме от джоба си 4 милиарда годишно. Ако човек не разбира или не слуша внимателно ще остане с впечатление, че доплащаме 4 милиарда само в болниците и то предимно в частните.
Това е много далеч от истината. Според данните на Националния статистически институт годишно пациентите доплащат около 2,5 милиарда лева за лекарства, около 800 милиона лева за рехабилитация, около 500 милиона лева за извънболнична медицинска и дентална помощ и 320 милиона за болнична медицинска помощ. Доплащанията във всички сектори растат през последните години с изключение на тези в болниците, където не само няма ръст, но има намаление с 50 милиона лева. Това означава, че разговорът и мерките са насочени там, където се доплаща най-малко.
Проблемът с доплащането в болниците не е брутната сума на доплащане. За разлика от извънболничната помощ, където много хора доплащат относително малки суми, в болниците малко хора доплащат големи суми и някои от тях са непосилни.

Проблемите с доплащането няма да бъдат решени без да се разгледат същинските механизми на формиране на цените. Дълбоко погрешно е схващането, че цената на медицинската услуга се определя от МЗ или от НЗОК. Цената на медицинската услуга, както на всяка друга, се определя от присъщите разходи за предоставянето ѝ, търсенето и предлагането. Намесата на държавата (освен за предотвратяване на нелоялна конкуренция) винаги води до оскъпяване на стоките и услугите. Например:
когато Правителството приеме Национална здравна карта, с която фиксира броя на ЛЗ и не позволява разкриването на нови, то ограничава предлагането на услугата. При едно и също търсене, това води до покачване на цените.
Втори пример: когато министърът на здравеопазването определи с медицинския стандарт, че една дейност трябва да се извършва от 6 лекари, вместо от трима, то той административно е повишил присъщия разход за предоставянето на услугата и е предизвикал покачване на цената ѝ.
Как се доплаща момента в болниците? Пациентите плащат по три начина:
-потребителска такса – 5,60 лева за ден престой, но за не повече от 10 дни в годината
-чрез цената на медицинските изделия – част от цената на медицинските изделия, които не се покриват от НЗОК отиват за допълнително материално стимулиране на лекарите
-по наредбата за достъп – за избор на лекар/екип, сестрински пост и подобрени битови условия;
При тези условия, общата сума на разходи за здравеопазване за една година според НСИ е 10,5 милиарда лева. Малко повече от половината се плащат с публични средства, а останалите всеки плаща от джоба си.
НЗОК не би могла да промени тази сума. Тя не би могла да определи дори сумата на публичните разходи, които минават през бюджета ѝ, защото те се определят от Народното събрание. Това, което зависи от НЗОК е как се разпределя тази сума, минаваща през бюджета ѝ. Адекватни ли са цените на прегледите, цените на Клиничните пътеки и на изследванията? Всеки знае, че не са.
Статистиката ни показва, че касата покрива едва 50% от разходите в извънболничната помощ. Следователно цената на прегледите и изследванията трябва да се увеличи, ако искаме пациентите да доплащат по-малко.
За болниците, където според статистиката касата покрива 87% от стойността по-важно е друго – доплащането да се разпределят равномерно между пациентите.
Това, обаче не може да стане докато цените на Клиничните пътеки не се коригират за да станат поне отчасти пропорционални на пазарните. Ако цената на едни е близка до пазарната, а на други десет пъти по-малка, всяка форма на доплащане ще изкриви още повече нещата. Който и модел на доплащане да приложите, ако цените на Клиничните пътеки са изкривени и несправедливи, ще получите още по-голяма несправедливост по отношение на пациентите, на доставчиците или и двете групи заинтересовани страни.
След като се определят касовите цени (има актюери за това), може да се приеме модела на доплащане. Теорията познава много форми на доплащане. Най-разпространени са следните:
-балансиращо доплащане – пациентът доплаща разликата между касовата и пазарната цена
-фиксирано доплащане – пациентите заплащат една и съща такса независимо от касовата цена
-процентно доплащане – пациентът доплаща процент от касовата цена
-прагово доплащане – касата покрива разходите след достигане на определена сума от разходи, направени от пациента.
Има и други форми, но на практика най-често се прилагат комбинации от описаните.
Ако Правителството иска наистина да сложи ред с доплащанията трябва първо да накара НЗОК да коригира цените на Клиничните пътеки (и на останалите дейности), а предложението да се плаща за избор на екип/лекар и подобрени битови условия, вместо в закона, да отиде в историята, където му е мястото.
Накрая, за пълнота на изложението нека кажем, че можете да си спестите всички тези сметки. Ако премахнете монопола и оставите пазара да регулира цените, изобщо няма да има доплащане, защото всеки ще знае какво покрива застраховката му и цялата сума по лечението ще се плати от застрахователя.
Д-р Стойчо Кацаров


Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.
Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up