Събота, Ноември 16, 2019

Въпросът на въпросите, когато става дума за реформа на здравното осигуряване е този за монопола. Всички други решения са производни на това, дали да се запази монополът на НЗОК в задължителното здравно осигуряване, или да се премине към конкурентен модел.
Може ли сегашният модел да се подобри, а монополът да остане? Може предполагам, но има два проблема.
Първо никой монопол не може да създаде по-добри условия за стопанска дейност от тези, които се създават в конкурентна среда. Когато има конкуренция, решаващият фактор е съвкупното мнение на милионите потребители на здравни услуги изразено, чрез баланса на търсенето и предлагането. Когато има монопол, средата и условията се определят от решенията на един човек или шепа хора, управляващи монопола. Оценката и решенията на един човек винаги ще по-лоши от тези на всички потребители. Тя би могли най-много да се доближат и то след време до тях. Дори да изберем най-моралния измежду нас, който искрено иска да подобри системата, той няма да успее, защото един човек не би могъл да съсредоточи в себе си информацията, което имат всички потребители заедно. А обикновено при монопола не се назначава най-достойния и най-умния, а най-послушния.

На второ място дори да успеете да подобрите системата, рано или късно тя ще се изроди отново. Това е така, не само защото не може да се разчита на хората, че няма да се възползват от позициите си за себе си и в ущърб на общото благо, а защото властта, която дава монопола е безконтролна - липсва контрол на потребителя - онзи който плаща и ползва медицинската помощ. Контролът на администрацията е атрибут на монопола, част от него и не може да балансира търсенето и предлагането.
С времето, поради своята безконтролност, монополът концентрира в себе си все повече и повече власт, все по-малко зачита мнението на потребителя, в резултат на което системата започва да работи още по-лошо. Образува се порочен кръг, от който все по-трудно може да се излезе. За това днес здравноосигурителният ни модел изглежда много по-зле, отколкото в годините, непосредствено след създаването му. Той наистина е станал по-лош с десетките и стотици рестрикции и ограничения, въвеждани ежегодно.
Като се започне с лимитите на направленията преди 10 години и се стигне до мораториума за нови лекарства от тази година, МЗ и НЗОК въвеждаха регулярно нови и нови ограничения пред всяка свободна инициатива. Днес ние имаме система в която МЗ и НЗОК определят вида на медицинската помощ, с какви лекарства да се лекуват заболяванията, колко са общите разходи, колко струват прегледите, колко струват лекарствата, а от скоро и какви заплати да получават медиците. Имаме забрана за разкриване на нови болници, забрана за регистрация на нови лекарства, лимит на леглата, лимити на хоспитализациите, лимит на лекарствата, лимит на направленията.
Безлимитна сякаш остана само глупостта ни.
Когато една система е изградена на конкурентна основа, всички участници в нея са равнопоставени. Независимо дали става дума за застрахователи, лечебни заведения, медици, граждани или пациенти, всеки от тях има свободата да избира. Позицията му зависи само от неговия избор и качествата, които притежава.
При монопола няма равнопоставеност. Всички участници са колелца в голямата машина. Малко или повече свободата им да избират е ограничена или изобщо липсва, а всички важни решения се вземат от шефа.
Резултатите от монопола в задължителното здравно осигуряване са видими – 11 % от хората у нас смятат, че могат да получат качествена медицинска помощ, а 13%, че имат равен достъп до такава. Медиците протестират, пациентите ходят в съседни страни за лекарства, а скандалите следват един след друг.
Противниците на демонополизацията казват, че частните фондове щели да се стремят към печалба, а монополистът НЗОК не. Ще им отговорим и слава Богу, защото стремежът към печалба е най-добрия двигател на развитието и модернизацията. Ако днес имаме смартфони, 3D телевизори, таргетни лекарства за злокачествени заболявания, 5-скенери, линейни ускорители и прочее, това е благодарение на усилията на множество фирми, които са се борили на пазара с конкурентите в стремежа си да постигнат по-голяма печалба. За сравнение, спомнете си какво произвеждаше завода „Москвич”, който работеше без конкуренция и без да начислява печалба.
Противниците на демонополизацията казват, че „административните” разходи на НЗОК, защото е една, са по-малки от „административните” разходи на фондовете, защото са много. Така парите от здравни вноски нямало да се използват за здраве. Това е любимото ми възражение. А мислех, че сме скъсали с марксизма завинаги. Я си спомнете Източна и Западна Германия. Защо бе братя и сестри Източна Германия, чиято икономика беше основана на монопола и по марксистката логика имаше по-малко „административни” разходи фалира и трябваше да бъде издържана до ден днешен от Западна Германия, чиято икономика беше с повече „административни разходи”?
Противниците на демонополизацията казват, че фондовете щели да си гледат печалбата, защото са „частни” и нямало да се грижат за пациентите, както НЗОК, която била „обществена”. Пак ще ги върна в близкото минало, не защото някои са го забравили, а защото си го спомнят избирателно. Я си спомнете времето, когато имахте достъп до една „обществена” телевизия и го сравнете с днешното, когато имате достъп до стотици частни телевизии. Кой се грижи по-добре за потребителя? Спомнете си цената на разговорите и SMS, когато имаше само един мобилен оператор и колко пъти паднаха, когато пуснаха на пазара още няколко! Защо „обществената” НЗОК ще се грижи за интересите ми, при положение, че аз със закон съм задължен да плащам осигуровките си на нея, без значение дали съм доволен или не от обслужването? Какво му пука на някой случайно попаднал в управлението на обществената НЗОК, дали са задоволени потребностите на осигурения, след като не са вложили и една своя стотинка в това предприятие и могат само да спечелят без да рискуват нищо?
Противниците на демонополизацията са прави в едно. Ние българите сме в състояние да опорочим и най-добрата идея. Ние сме способни да създадем псевдоконкуренция на псевдопазар и така да получим среда и условия, по-лоши от самия монопол. А най ни бива да имитираме движение, без реално да да помръдваме.
Д-р Стойчо Кацаров

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up