Четвъртък, Ноември 14, 2019
Това засяга всички, не само лекарите

general practitionerИнформацията, че 500 лекарски практики ще бъдат закрити, заради това, че работещите в тях лекари нямат специалност по обща медицина създаде смут, особено в по-малките населени места. Прекратяването на договорите с личните лекари в тези райони, почти сигурно означава, че населението им ще остане без достъп до първична извънболнична помощ. По много причини интересът на личните лекари към работа в отдалечено село е минимален, а вероятността да се намерят заместници на сега работещите там клони към нула.
Вероятността същите лекари да бъдат принудени да специализират, чрез заплаха за прекратяване на договора също е нулева. В повечето случаи личните лекари в тези села са възрастни хора, които вече са в пенсионна възраст или им предстои да се пенсионират. Да се очаква, че тези хора тепърва ще седнат да учат и да се явяват на изпити е илюзия. Мнозина от тях имат друга специалност, придобита преди да станат общопрактикуващи лекари, работят от години и не смятат, че е необходимо да бъдат обучавани допълнително.

Заплахите не работят и това се вижда от историята на проблема със специализацията. Изискването за придобиване на специалност по обща медицина е въведено още с приемането на Закона за лечебните заведения през 1999 година. Тогава никой няма такава специалност и всеки може да се регистрира като общопракиркуващ лекар. Въведено е обаче задължение в 10 годишен срок след регистрацията, лекарят да придобие специалност по обща медицина. След това на два пъти този 10 годишен срок е удължаван, за последно през 2005 година.
През 2014 година, политиците са изправени пред същия проблем. Последният 10 годишен срок изтича и съществува риск, ако се приложи законът, част от населението да остане без общопрактикуващи лекари. Тогава се прави последната промяна, с която срокът за придобиване на специалност се удължава с още 5 години.
Това последно (засега) удължаване изтича на 3 юни тази година. Ако не се промени отново Законът за лечебните заведения, НЗОК трябва да прекрати договорите на повече от 10% от общопрактикуващите лекари, които понастоящем са по-малко от 4500 и по този показател България е сред страните с най-нисък дял на общопрактикуващи лекари на 100 000 жители в ЕС. Регистрираните индивидуални практики са по-малко от 3500 и тенденцията е да намаляват.
Злополучната история на специализация по обща медицина, трябва да накара властите да помислят добре, преди да удължат отново срока. Те трябва да решат дали това е най-удачната форма на специализация, дали наличието на специалност трябва да е задължително условие за започване на работа и дали изобщо трябва да има специализация по обща медицина. Поначало идеята на специализацията е да развиеш по-високо ниво на познание в една част от общите знания. От общопрактикуващите лекари се очаква да имат основни познания във всички области на медицината и в този смисъл специализацията влиза в противоречие, най-малкото смислово с това условия. Няма как да си специалист по всичко. Ако пък можеше, то тогава би трябвало да се постави като изискване към всички лекари. Дали не е по-правилно вместо придобиване на специалност, да се развие система за продължително обучение и квалификация на личните лекари?
Специалността на общопрактикуващите лекари, обаче не е единственият проблем на общата медицина у нас. Като цяло, личните лекари са натоварени с много функции, нямат възможности за професионално развитие и са ниско платени. Огромната част от тях нямат възможност нито да инвестират в практиката си, нито дори да наемат персонал, който да ги подпомага в дейността им. Редица неща, като осигуряването на неотложна медицинска помощ, посещения по домовете, заплащането на потребителски такси, провеждането на профилактични прегледи са недобре уредени и са предпоставки за непрекъснати конфликти
Проблемите не са от днес или вчера. Били са известни и през 2015 година, когато Народното събрание приема „Националната здравна стратегия 2020”. В нея още тогава се констатира, че е „налице концентриране на практиките в големите градове, недостиг на общопрактикуващи лекари в труднодостъпните и отдалечени райони и нежелание за обслужване на пациентите у дома, както и извън установеното време за амбулаторна дейност. Това затруднява достъпа на пациентите до базова медицинска помощ и натоварва системата за спешна медицинска помощ. Липсват адекватни условия и стимули за общопрактикиващите лекари за участие в дейностите по превенция и управление на хроничните заболявания и поддържане на активна обратна връзка с пациентите и с другите специалисти, участващи в грижите за тях.”
Стратегията поставя цел: „Първичната медицинска помощ да се утвърди като водеща структура в една, ориентирана към пациента, система от координирани грижи, включваща и структурите за обществено здраве, специализираната помощ и различни социални услуги.”
Сега сме почти в средата на 2019 година и остава още една година до срока на тази Национална здравна стратегия. Никаква система, камо ли за координирани здравни и социални грижи не е изградена. Има дори регрес по отношение на достъпа до първична извънболнична помощ.
Повечето от заложените в плана за действие мерки, не са предприети, а за онези от тях, които са осъществени, не е направена оценка дали и в каква степен са постигнали набелязаните цели.
Ако Правителството не може или не иска да изпълни Националната стратегия, то се налага да каже ясно какво в крайна сметка иска от личните лекари. След това да го обезпечи организационно и финансово.
Решенията могат да бъдат различни. Светът познава както здравни системи, в които има центровете за първична помощ, носещи цялата тежест на извънболничното лечение, така и здравни системи без лични лекари.
Каквато и реформа да се предприеме, тя няма да има успех, ако не се разгледа в контекста на цялостна организация на здравната система, защото първичната извънболнична помощ е в тясна връзка със специализираната, спешната и болничната медицинска помощ и има ключова роля в лекарствената политика.
Отлагането на решенията само ще влоши ситуацията. Средната възраст на личните лекари нараства, броят им намалява с всяка изминала година, а новите попълнения са недостатъчни за възпроизводство. Дългото прилагане на лоши практики се превръща в традиция, в начин на мислене и поведение.
Решаването на тези въпроси е от значение не само за личните лекари и медицинския персонал в първичната извънболнична помощ. Проблемите засягат интересите на всички здравноосигурени лица. Те са тези, които плащат и те са тези, които ползват услугите. За това, като граждани не трябва да стоят безучастни и безразлични, а да изискат настойчиво от избраните от тях политици решаването на проблемите. Ако тези политици не могат, да изберат други, които ще могат. Така работи демокрацията.
Д-р Стойчо Кацаров

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up