Въведение

• Ракът на яйчниците възниква от клетки в яйчниците или фалопиевите тръби, които са нараснали и са се размножили до образуването на бучка или тумор.
• Епителният рак на яйчниците е вид рак, който е диференциран от неепителен рак. Различават се по начина по който туморните клетки изглеждат под микроскоп - което от своя страна отразява типа тъкан, от която ракът е възникнал. Четирите основни типа епителен рак на яйчниците са серозен карцином, муцинозен, ендометриоиден и светлоклетъчен рак. Те се диагностицират по един и същ начин, но могат да се прилагат различни по вид лечения.
• Ракът на яйчниците е седмият най-често срещан рак при жените в световен мащаб. Засяга предимно по-възрастните жени, след менопауза, над 50 години.

Диагностика на епителен рак на яйчниците
• Най-вероятно е жената да бъде диагностицирана с напреднал епителен рак на яйчниците, тъй като ранното заболяване обикновено няма симптоми; може да се забележи подуване и дискомфорт в корема или подуване на лимфни възли в слабините, подмишниците или в шията точно над ключицата.
• Окончателната диагноза е възможна само след операция, но първоначалните изследвания започват с физикален преглед, абдоминална ехография и кръвни тестове, последвани от компютърна томография (КТ) за планиране на операция.

Възможности за лечение на епителен рак на яйчниците
• Хирургията е предпочитания метод на лечение на епителният рак на яйчниците в ранните му стадии.
• Напредналият или високорисков епителен рак на яйчниците се лекува предимно с хирургична интервенция и химиотерапия въпреки че в специфични случаи се използва и таргетна терапия.
- Химиотерапия - използване на противоракови лекарства за унищожаване на раковите клетки. Химиотерапия може да се прилага самостоятелно или заедно с други лечения.
- Таргетната терапия - по-нови лекарства, които действат като блокират сигналите, които карат раковите клетки да растат.
• Ракът на яйчниците се класифицира в стадии и зависи от размера на тумора, участието на лимфните възли и дали той се е разпространил извън коремната кухина към други части на тялото. Тази информация се използва за определяне на най-доброто лечение.

Ранен епителен рак на яйчниците
• На жени в стадии I, за които се счита, че са със среден или висок риск от рецидив, много често се назначава химиотерапия след операцията.
Локално авансирал и метастатичен епителен рак на яйчниците
• Всички жени, чийто епителен рак на яйчниците е класифициран в стадии II, III или IV, трябва да преминат химиотерапия след операция; стандартното лечение е с режим на две лекарства - paclitaxel и carboplatin.
• За жени, които развият алергия към paclitaxel или не го понасят, docetaxel или pegylated liposomal doxorubicin може да го замести и да се прилага заедно с carboplatin.
• Към стандартна химиотерапия с paclitaxel и carboplatin може да се добави таргетно лекарство, наречено bevacizumab (при някои жени, които имат наскоро диагностициран епителен рак на яйчниците в стадии III B, III C или IV).

Рецидивиращ епителен рак на яйчниците
• Ще бъде лекуван с химиотерапия; точните лекарства и приложеният режим ще зависят от това колко бързо ракът се е върнал, както и от чувствителността му към лечението.
• Bevacizumab може да се прилага при някои жени, които имат рецидив - в комбинация с химиотерапия състояща се от едно или две лекарства - в зависимост от това колко е бил чувствителен туморът към предишното лечение.
• Може да бъде приложен нов тип таргетна терапия, наречена olaparib и когато вида рак е положителен за BRCA1 или BRCA2 мутация и реагира на химиотерапия на базата на платина. Това се прави, за да се подпомогне поддържането на имунен отговор възможно най-дълго време.
• Неотдавна Niraparib е одобрен за употреба като поддържаща терапия при жени, които се повлияват от химиотерапия на базата на платина.

Проследяване след лечение
• Ще посещавате Вашия лекар на всеки 3 месеца през първите две години след края на лечението и след това на всеки 6 месеца.
• При всяко посещение той/тя ще ви прегледжда и може да извърши преглед на таза, да поиска кръвни тестове и/или да поиска да направите томография или позитрон-емисионна томография (PET) - КТ сканиране, за да се установи, ако ракът се е върнал и как най-добре да се третира.

Вътрешните репродуктивни органи на женската включват:
• Вагина (родов канал).
• Матка.
• Фалопиеви тръби (тръби, които преминават към всеки яйчник).
• Яйчници (малки жлези, разположени от двете страни на матката в краищата на маточните тръби).

Анатомия на женските репродуктивни органи, показваща матката, маточните тръби и яйчниците. По време на репродуктивните си години яйчниците на жената произвеждат по една зряла яйцеклетка всеки месец (от двата яйчника), която се освобождава и пътува надолу по фалопиевата тръба към матката. Ако яйцеклетката не е оплодена, тя се отделя от тялото през влагалището, заедно с лигавицата на матката, в процес, наречен менструация. Момичетата се ражда с яйчници, които съдържат всички яйцеклетки, които някога ще имат - приблизително 1-2 милиона - от които само около 500 ще бъдат освободени по време на нейния живот. По-голямата част от яйцеклетките постепенно умират до менопаузата.

Най-често срещаният вид рак на яйчниците е епителният - приблизително 90% от всички жени, които са диагностицирани. Епителният рак на яйчниците започва от епитела на яйчника - тънък слой от клетки, покриващи яйчника или от епитела на фалопиевата тръба. Това ръководство ще се съсредоточи върху епителният рак на яйчниците.

Какви подтипове има на епителният рак на яйчниците?
Има четирите основни хистологични подтипа на епителния рак на яйчниците и те са както следва:
• Серозен карцином: Това е най-често срещаният подтип - около 80% от рака на яйчниците. Разделя се на високдиференцирани тумори и нискодиференцирани тумори. Високодиференцираните тумори представляват 10% от серозните карциноми, проявяват се предимно при по-млади жени и имат по-добра прогноза.
• Муцинозен: Този подтип представлява 7% –14% от всички първични епителни тумори на яйчниците. Прогнозата на този подтип е много добра, ако е диагностицирана в ранен етап.
• Ендометриоид: Той е отговорен за рака на яйчниците при около 10% от жените. Обикновено представлява високодиференцирани тумори, които се диагностицират рано.
• Светлоклетъчен рак: Около 5% от жените с рак на яйчниците имат този подтип, въпреки че той варира в зависимост от коя част на света сте. Прогнозата за този подтип е доста добра, ако е диагностицирана рано.

Какви са симптомите?
В ранните си стадии епителният рак на яйчниците може да има съвсем слаби или никакви симптоми, което затруднява диагностицирането. Симптомите по-често се наблюдават при напреднало заболяване и могат да включват:
На всички стадии:
• Коремна или тазова болка.
• Вагинално кървене.
• Запек.
• Подут корем.
• Диария.
• Чувство на умора.
• Честа необходимост от уриниране.

При напреднал епителен рак на яйчниците:
• Повишена коремна обиколка (може да се чувствате по-стегнати в пола или панталон).
• Подуване.
• Чувство на болка.
• Загуба на апетит.
• Неразположение.
• Чувствате се наситени скоро след като започнете да се храните.
• Затруднено дишане.
Трябва да посетите Вашия лекар, ако получите някой от тези симптоми. Важно е обаче да знаете, че тези симптоми са чести при хора, които нямат епителен рак на яйчниците. Често пъти могат да са в резултат на други причини.
Епителният рак на яйчниците в ранни стадии може да няма симптоми!

Колко чест е епителният рак на яйчниците?
Ракът на яйчниците засяга предимно по-възрастните жени в пост менопауза - по-голямата част от жените, които са диагностицирани са над 50. Ракът на яйчниците е седмия най-често срещан рак при жените в света. Най-високата честотата на рак на яйчниците е в Европа и Северна Америка, а най-ниска в Африка и Азия.

От какво се причинява рака на яйчниците?
Точната причина за рак на яйчниците е неизвестна, но са били идентифицирани няколко рискови фактора за развитие на болестта. Важно е да се знае, че наличието на рисков фактор увеличава риска от развитие на рак, но това не означава, че със сигурност ще се развие рак. Също така, ако няма наличен рисков фактор, това не означава, че в никакъв случай не можете да заболеете.

Има различни рискови фактори, свързани с развитието на рак на яйчниците, въпреки че не всеки фактор може да се отнася за всяка жена, която развива болестта. Много фактори, които увеличават или намаляват риска от развитие на рак на яйчниците са свързани с репродуктивната история на жената, което показва, че овулацията има важно влияние.
Репродуктивната история на една жена е важен фактор, който определя нейния риск от развитие на рак на яйчниците.
Фамилната история за наличие или липса на това заболяване, играе много важна роля за това дали жената може да развие рак на яйчниците. Риска при жени с фамилна обремененост е двойно по- голям, отколкото при тези без фамилна обремененост. Жените с наследствен рак на яйчниците имат тенденция да развият болестта около 10 години по-рано, отколкото жените с не наследствен рак на яйчниците.

BRCA мутация
Приблизително 6% - 25% от жените с рак на яйчниците имат BRCA1 или BRCA2 мутация, като тези мутации най-често се срещат при серозни, нискодиференцирани тумори. Наследяването на мутацията BRCA1 увеличава риска от развитие на рак на яйчниците до 15% - 45%, докато наследяването на мутация BRCA2 увеличава риска до 10% - 20% .
Лекарят би насочил жената да се тества за мутации BRCA1 и BRCA2 в зависимост от семейната й история и етническа й принадлежност. Ако се установи, че носи мутация на един или два от тези гени, тя трябва да се проследява чрез консултации и изследвания, които намаляват риска от развитие на рак на яйчниците (или друг тип рак, свързан с мутация в тези гени, като например рак на гърдата). Някои от тези мерки могат да имат последствия за бременност и раждане. Това трябва да бъде предварително обсъденон и обмислено с медицинския екип. Например, при жени, носещи мутация BRCA1 или BRCA2 преди 40-годишна възраст, се препоръчва да се отстранят яйчниците и маточните тръби (ракът на яйчниците е сравнително рядко срещан при по-млади жени). Това има очевидни последици за наличието на деца.

Жени с положителен тест за BRCA1/2 мутация ще бъдат наблюдавани внимателно и ще им бъдат предложени мерки за намаляване на риска.
Поради ранното начало на рака на яйчниците при жени, носещи мутация BRCA1 или BRCA2, както и трудностите за откриването му в ранните стадии, жени над 25 години, които имат фамилна обремененост за BRCA1 или BRCA2 мутация трябва да бъдат подложени на тестване или най-малкото на редовен мониторинг. Жените, които имат ниско диференциран тумор, трябва да се тестват за BRCA1 и BRCA2 мутация.

Освен ако жената вече не е мониторирана, защото е има положителни резултати за мутация BRCA1 или BRCA2, най-вероятно ще бъде диагностицирана с напреднал епителен рак на яйчниците, тъй като ранното заболяване обикновено няма симптоми. Тя може да е забелязала подуване и дискомфорт в корема, или в някои случаи да има подути лимфни възли в слабините, подмишниците или в шията точно над ключицата.