Събота, Декември 07, 2019

Изследователи от Института по ракови заболявания в Сао Паоло, Бразилия, използват генетично моделиран вирус, за унищожаване на туморните клетки, при инжектиране в мишки с рак на простата.
Вирусът, също така, прави раковите клетки по-чувствителни на химиотерапия, спирайки туморната прогресия, а в някои случаи почти елиминира туморите.

geneticallym

Екипът, воден от Браян Стаус публикуват доклада в научния журнал Gene Therapy.

"Използвахме комбинация от химиотерапия и генна терапия за борбата с рак на простата в миши модели" , казва Страус.
"Избрахме това оръжие, защото считахме, че най-вероятно ще подтиска тумора", каза още той, визирайки p53 - ген, който контролира важните аспекти на клетъчната смърт и присъства у хората и мишките.

В лабораторията , генът е вкаран в генетичния код на аденовирус. Модифицираният вирус е инжектиран директно в тумора на мишките.

"Първо вкарахме човешки ракови клетки в мишките и изчакахме туморите да пораснат. След това директно инжектирахме вирусът в туморите. Повторихме тази процедура няколко пъти. В два от случаите, систематично вкарвахме кабазитаксел - лекарство, което е често срещано в химиотерапията. След това наблюдавахме как се развиват мишите тумори.", казва Страус.

Експериментите използват няколко групи мишки,но всички те имат инжектирани туморни клетки. За достоверността на резултатите, учените администрират вирус, който няма общо с модифицирания, при една от групите,като контрол.

Втората група получава само вирусът модифициран с р53 гена.
Третата група получава само лекарството кабазитаксел .
Четвъртата група, кореспондираща на 25% от мишките, получава комбинация от лекарството и вирусът.

Когато туморните клетки са инфектирани от модифицирания вирус, той пробива ядрот на клетката - където действат гените- и предзвиква клетъчната смърт.
Генът р53 се оказва практически ефективен в индуцирането на клетъчна смърт при рак на простата.

"Индивидуални терапии с р53 или само с кабазитаксел имат средно добър ефект в контролът на туморния растеж, но комбинацията има най-поразяващият ефект - тотално инхибиране на туморите", казва Страус.

Експериментите доказват, че модифицираният вирус причинява апоптозата на туморните клетки които инфектира. "Асоциацията на лекарството с генната терапия резултира в пълен контрол на туморния растеж. С други думи, наблюдавахме адитивен или дори синергичен ефект. Също така можем да считаме, че вирусът с р53 направи туморните клетки по-уязвими на действията на химиотерапията"

Според Страус, вирусът не може да се инжектира в кръвния поток.
"За успехът на терапията, трябва да инжектираме вирусът директно в туморните клетки".

Туморите са очевидно контролирани и само с химиотерапия, но високите дози, които се изискват, могат да имат значителни странични ефекти. Един от тях е левкопения , или загуба на левкоцити, която е задължителна при този вид хидиотерапия, защото влошава имунната система.

"В нашето проучване използвахмесубтерапевтична доза, която не беше достатъчна за контрол на тумора. Направихме това, за да избгнем левкопенията.", пояснява Страус.

Унищожаването на туморните клетки с р53 не гарантира , че всички ракови клетки ще бъдат елиминирани, включително и метастазите. Стимулирането на реакция на имунната система е отговорът разкрит от учените.

Според Страус , ако комбинацията от р53 и кабазитаксел не е достатъчна за активацията на имунната система, може да се обмисли използването на втори ген в допълнение на р53.

Интерферон-бета генът е избран заради неговата ключова роля в имунната система. Интерфероните са протеини, произведени от левкоцити (бели кръвни клетки) и фибробласти, които пречат на репликацията на гъбички, вируси, бактерии и туморни клетки, като същевременно стимулират защитната активност на други клетки.

"И p53, и интерферон-бета могат да убият туморни клетки. Искахме да ги комбинираме, за да може клетъчната смърт да събуди имунната система. Това е известно като имуногенна клетъчна смърт", казва Страус.

Предишни проучвания на групата послужиха като основа за идеята. Когато комбинация от ARF (функционален партньор на р53) и интерферон-бета е вкарана в ядрото на туморни клетки, имунната система на мишка престана да разпознава туморната клетка като част от организма и я идентифицира като външен агент, с който трябва да се бори.

"Когато това се случи, имунната система атакува туморните клетки, както на мястото на лечение, така и в туморите, намиращи се на други места", казва Страус.

"Целта ни сега е да подобрим тези подходи. Ние сме ангажирани в експерименти, за да разберем дали те заслужават да преминат към етап на клинични изпитвания при хора."

 Източник: MedicalXpress

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up