Националната здравна служба на Великобритания публикува данни, че повече от три милиона пациенти са чакали повече от 18 седмици за лечение в Англия.
Това е най-високият брой в историята на страната. През ноември 2022 г. общо 2 902 274 са чакали 18 седмици или повече, а през декември тази цифра е нараснала до 3 051 661, показват данните за времето на насочване към лечение. Общо 7,2 милиона пациенти чакат лечение в Англия. Числата също така показват, че през последното тримесечие на 2022 г. 21 273 операции са били отменени в деня на процедурата по неклинични причини и че 4593 от тези пациенти не са били лекувани в рамките на 28 дни след отмяната им.
Дългото чакане за преглед и лечение е характерно за здравните системи с бюджетно финансиране, каквато е тази във Великобритания. Тези системи осигуряват универсално покритие на населението без оглед на доходите и приноса на отделния човек, но имат високи разходи и затруднен достъп, характеризиращ се с дълги листи на чакащите.
Здравната система в България беше реформирана, като здравно осигурителна през 2000 година. През последните десетина години, обаче започна да придобива много от белезите на бюджетните системи:
По-голямата част от населението се осигурява от бюджета, а не от лични вноски.
На болниците, макара да се заплаща за отделен случай, получиха лимити както за приходите, така и за броя дейности. Според правилата на НЗОК всяка болница на практика има годишен и месечен бюджет, а дейността над този бюджет (наричан максимална стойност на разходите) не се заплаща.
Въведоха се ограничения пред разкриването на нови лечебни заведения (разрешение за болници се дава от МС!) и нови дейности на съществуващите лечебни заведения.
За болниците вече има правила за формиране на заплатите, фиксирани съотношения в разходите и възнагражденията на персонала. В това отношение те все повече приличат на администрация, отколкото на търговски дружества.
С последните изменения в законите се въведоха и директни бюджетни субсидии за някои от болниците, без значение каква дейност са извършили.
Всичко това ни отдалечават от здравноосигурителния модел и ни доближават все повече до модела на бюджетно финансираните здравни системи. Закономерна последица от посоката, в която сме поели ще бъде появата на листи на чакащи. За сега, в повечето болници у нас официално няма такива, но и никой не събира информация за това, колко медицински дейности са били отложени по немедицински причини. Нарастващите публични и частни разходи за здравеопазване през последните години, вероятно замаскира проблема, но рано или късно този екстензивен темп на растеж на разходите ще бъде ограничен, най-малкото заради липсата на пари. Тогава ще е малко късно да се правим на учудени.
