Вторник, Януари 31, 2023
Follow Us

Сдружение за развитие на българското здравеопазване (СРБЗ) – Национално представителна организация на пациенти, разпространи Становище по внесения от н.п Симидчиев и група законопроект за изменение на Закона за здравето № 48-254-01-2. Становището е част от традиционните обществени обсъждания на законопроектите, внесени в парламентарната здравна комисия, които се организират от нейния председател доц. д-р Антон Тонев.. В него се казва:

На първо място, считаме предложената Глава Първа „а“, с която се създава „Стратегически здравен съвет“ за ненужна. Този съвет ще бъде още една бюрократична спънка и така, както е предложен и конструиран, считаме, че не е от естество да улесни политиките в сферата на здравеопазването, а по-скоро да ги затормози. Единственият реален ефект, който този орган може да произведе, е създаването на излишни работни места в сферата на администрацията и възможност избраните членове да получават регламентираната заплата без да осъществяват смислена и полезна дейност.
На второ място, считаме предложенията за допълване на задълженията на пациентите в чл. 94 за незаконосъобразни, ненужни и противоречащи на основните принципи на здравеопазването и правата на пациентите.
1. Относно т. 5 и т. 8 – и към момента съгласно чл. 94, т. 3 от Закона за здравето пациентът има общото задължение да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на здравето му. Това задължение е и в негов личен интерес, а въвеждането на задължение за предоставяне на всички проведени до момента диагностични и лечебни дейности е незаконосъобразно и противоречи на основни принципи на здравеопазването. Такива са принципът на доброволност на лечението, който е гарантиран и в чл. 90 от ЗЗ, съгласно който пациентът може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност. В тази връзка е важно да се отбележи, че задължително лечение се постановява само от съд и във всички останали случаи пациентът има право на избор, съгласно Конституцията и законите, дали да провежда назначеното лечение, да спазва препоръките или не.
Разпоредбата на б. „в“, която изисква от пациента да представи „извършените до този момент волеизявления относно медицинската помощ“ е неясна и в този смисъл противоречи на изискването на чл. 9, ал. 1 от ЗНА „разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно.“
2. Относно т. 6, а именно изискването пациентът да не извършва действия, които биха уронили честта и достойнството и да не разпространяват неверни данни.
Правото да се търси, получава и разпространява информация е утвърдено като основно право на личността в чл. 41, ал. 1 от КРБ, както и в чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), което право гарантира възможността на всеки да се информира за заобикалящата го действителност, а на обществото - условия за неговото съществуване и развитие в съответствие със създаденото вследствие свободната размяна на мнения обществено мнение. Това право принадлежи на всеки - физически и юридически лица, и защитава както интереса на личността, така и интереса на обществото да бъдат информирани. То се отнася както за печата, така и за другите средства за масова информация.



От друга страна, защитата на честта и достойнството на всички граждани е гарантирано както от Конституцията, така и на законово ниво. В Наказателния кодекс накърняването на честта и достойнството дори са криминализирани по Раздел VІІ, чл. 146 Обида и чл. 147 Клевета. В посочения раздел обект на престъпления са именно обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на честта и достойнството на гражданите. От тази гледна точка, считаме наличието на подобен общ и неясен текст за ненужно и дори незаконосъобразно като противоречащо на чл. 10, ал 1 и ал. 2 от Закона за нормативните актове, чиито разпоредби гласят, е „Обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен“ и „Обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт от същата степен“.
В тази връзка има и практика на ЕСПЧ. В решение от 7 февруари 2012 г. на ЕСПЧ по делото Von Hannover v. Germany (no. 2) са обобщени утвърдените от практиката на ЕСПЧ основни критерии от значение при съпоставянето на свобода на изразяване и правото на информация с правото на неприкосновеност на личния живот. Първият основен критерий е допринасянето към дебат от обществен интерес, като в практиката на съда признаването на такъв интерес не се ограничава до случаите, при които се касае за политически въпроси или престъпления. На следващо място от значение са ролята и функциите на съответното лице и естеството на дейностите, които са предмет на репортажа, съответно публикацията, като в тази връзка следва да се прави разлика между частни лица и лица, които действат в обществен контекст, като политически или публични фигури. Приема се, че докато едно частно лице, неизвестно на обществеността, може да изисква специална закрила на правото му на личен живот, това не е така, когато става въпрос за публични фигури (Minelli срещу Швейцария (dec.), no. 14991/02, 14 юни 2005 г.), като трябва да се прави фундаментално разграничение между отразяването на факти, способни да допринесат за дебат в едно демократично общество, които засягат политици при упражняване на официалните им функции и отразяването на подробности за личния живот на лице, което не упражнява такива функции.
Относно т. 7, в която е регламентирано задължението на пациентите да не прилагат заплахи и насилие.
Заплахата и насилието отново са уредени в Наказателния кодекс и декларативна забрана, каквато се вменява с това изменение е безсмислена, неефективна и незаконосъобразна поради противоречие с цитирания по-горе чл. 10 от Закона за нормативните актове. Считаме, че опитът за запретяване на определено поведение по модел на наказателното право нарушава принципа на правната сигурност.
Относно т. 9 – изискването за спазване на мерките при заразна болест.
Съгласно чл. 60, ал. 5 от ЗЗ „министърът на здравеопазването определя с наредби реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на отделни заразни болести.“ Т.е. този въпрос е вече регламентиран на законово и подзаконово ниво. Същият аргумент важи и по отношение на предложените т. 10 и т. 11. Съгласно разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от ЗЗ „който не се яви на задължителен профилактичен медицински преглед, изследване или имунизация, се наказва с глоба от 50 до 100 лв., а при повторно неявяване - от 100 до 200 лв.“
Относно т. 11 – изискването за спазване принципа на диспансеризация.
Диспансеризацията е доброволна и в изпълнение на разпоредбата на чл. 30 от ЗЗ, условията, редът и финансирането за диспансеризацията, както и списъкът на заболяванията, при които се извършва диспансеризация, се определят с наредба на министъра на здравеопазването, а именно – Наредба № 8 от 3.11.2016г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията. В наредбата отново в чл. 4, ал. 1 е посочено, че „диспансеризацията е доброволна и се провежда със съгласието на пациента с изключение на случаите, в които същата е част от постановено от съда задължително лечение по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето или принудително лечение по реда на чл. 427 и сл. от Наказателно-процесуалния кодекс.
Относно т. 12 – изискването пациентът да не влиза в лечебно заведение с оръжие.
Носенето и употреба на оръжие е регламентирано в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. В чл. 60, ал. 1, т.3, б. Д се забранява носенето на оръжия „в здравни и лечебни заведения, в учебни заведения и в социални домове“
В заключение, опитът за дерогиране или дублиране на законови принципи и разпоредби е незаконосъобразен.
На последно място, считаме, че създаването на Глава пета а „Диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности, предоставяни от разстояние“, е излишно, доколкото реда и изискванията при предоставяне на медицинска помощ са нормативно определени в Закона за здравето като в случая те не би следвало да се влияят от начина на предоставяне на медицинската помощ, а именно от разстояние.
С уважение, Боряна Ботева, председател на УС, София, 11.11.2022


Хареса ли ви тази статия? Ако искате да не пропуснете някой от нашите анализи и коментари, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си тук.


 

Каква е причината за липса на лекарства?

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up