Един от показателите за успеха и развитието на даден сектор са преките чуждестранни инвестиции в него. Ако секторът се развива добре, размерът на преките чуждестранни инвестиции е голям и нараства и обратно.
За 2021 година публичните разходи за здравеопазване са около 5.5% от БВП, а според данните на Евростат близо половината от цената на медицинските услуги се заплаща от джоба на пациентите в момента на получаването ѝ.

Може да се направи приблизителната оценка, че здравеопазването ни потребява около 10% от Брутния вътрешен продукт.
Логично е да се очаква дялът на размерът на чуждестранните инвестиции в здравният сектор да е от какъв порядък – около 10% от всички.
Общият размер на чуждестранните инвестиции за 2021 година е 1 милиард и 205 милиона евро, а в сектор здравеопазване(и социални дейности) те са 1,7 милиона евро. Според данните на БНБ, дялът на частните инвестиции в здравеопазването за 2021 година е 0.14% от всички чуждестранни инвестиции.
Поток на преките чуждестранни инвестиции по икономически отрасъл, годишни данни (млн. евро); Източник БНБ

Както се вижда от таблицата, в нито една от последните 8 години, дялът на преките чуждестранни инвестиции в здравеопазването не е достигал дори до 0.5%. Общият им размер е два няколко милиона евро на година, което е в рамките на статистическата грешка.
Някой може да възрази, че здравеопазването е по-скоро социална дейност и не бива да се разглежда заедно с другите отрасли на икономиката по отношение на чуждестранните инвестиции. Това, обаче не е така. В действителност здравният сектор у нас не е социална дейност и не се финансира, като административна услуга. 98% от лечебните заведения са частни, 100% от аптеките, производителите и търговците на лекарства и медицински изделия също са частни. Тоест здарвеопазването е един почти изцяло частен сектор, както повечето от икономическите отрасли в страната.

Защо тогава размерът на чуждестранните инвестиции в сектор здравеопазване е толкова малък?
Като цяло размерът на частните инвестиции у нас е много нисък през последното десетилетие. Въпреки, че имаме най-ниските данъци в Евросъюза частните инвеститори избягват страна ни най-вече заради корупцията и липсата на правова държава. В здравеопазването изглежда, че има и допълнителни причини за липса на интерес у инвеститорите, поради моето и размерът и дялът им от общите инвестиции е нищожен.
Една такава и най-важна причина е свръхрегулацията на сектора. Да погледнем сектора на лечебното здравеопазване. След въвеждането на така наречената национална здравна карта разкриването на нови болници е практически невъзможно. Приватизацията на държавните болници е забранена със закон, а в общините трудно формират политическо мнозинство за приватизация на общинските. Разкриването на нови аптеки също е ограничено от така наречената аптечна карта, а отделно има забрана за разкриване на вериги от аптеки. Свръхрегулацията на цените на лекарствата пък намалява интереса към инвестиране в производството и търговията с лекарства. Единственото което процъфтява при бизнеса с лекарствата е реекспорта на скъпоструващи медикаменти от нас към богатите страни в западна Европа, но това е бизнес, който не изисква почти никакви инвестиции и е възможен единствено заради грешната ни ценова политика.
Втората основна допълнителна причина за липсата на чуждестранни инвестиции в здравеопазването е липсата на предвидимост. Нормативната уредба се променя непрекъснато. Промените са частични и хаотични, често обслужват конкретен интерес, без да са резултат на обща цел и стратегия. Само за първите 6 месеца на 2022 година Законът за здравето е променян 7 (седем пъти). Вижте сами - изм. ДВ. бр.8 от 28 Януари 2022г., изм. ДВ. бр.17 от 1 Март 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.18 от 4 Март 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.32 от 26 Април 2022г., доп. ДВ. бр.41 от 3 Юни 2022г., изм. ДВ. бр.58 от 23 Юли 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.62 от 5 Август 2022г. И това не е само тази година, Така е през всяка от последните десет, че и повече години и не само за този закон.
От описаното до тук се вижда, че липсата на преки чуждестранни инвестиции в здравеопазването е закономерно. Няма никакви изгледи това да се промени през следващите години.
Трябва да добавим, че освен, че държавата е създала правила, които отблъскват и дори правят невъзможни чуждестранните инвестиции, обществото ни не гледа с добро око на частните инициативи в здравния сектор, което допълнително създава неблагоприятна среда. Достатъчно е да си припомним острите реакции на политици и медици през последната година срещу изграждането на нова частна болница в София. Остри реакции има дори срещу изграждането на частна детска болница, въпреки, че последното е обявено за приоритет на всички политически сили.
Липсата на чуждестранни инвестиции означава забавен процес на въвеждане на иновации, технологично изоставане и забавено развитие. Губещи от това са не само лечебните и здравните заведения, но най-вече потребителите на здравна помощ – пациентите.
Д-р Стойчо Кацаров