Медиите съобщават за нов случай на починал човек, който потърсил, но не получил спешна медицинска помощ:
„Мъж почина пред Центъра за спешна медицинска помощ в Самоков. На видеоклип, заснет от близките на починалия, се вижда как той лежи в безпомощно състояние на задната седалка на автомобил, докато чака да се появи лекар.

Оказва се, че медикът, който е бил на смяна, е трябвало да придружи друг спешен пациент с линейка до София. На място е била само медицинската сестра. Повече от 30 минути болният не е получил помощ и е починал.“

Кратък преглед на подобни събития през годината показва, че това не е изолиран случай:
„Видео с потресаваща случка в Спешен център в град Враца е публикувано във Фейсбук. Жена на около 40 години, която седи в количка и в безпомощно състояние, а мъжът й се моли за спешна медицинска помощ цели 40 минути. Свидетел на всичко това става и малкото дете на безпомощната жена. Жената умира без да е прегледана от лекар.“

„Жена почина след 4 отказа за прием в столични болници. Тя е била с мозъчен кръвоизлив и в безсъзнание, но спешните медици не открили реанимационно легло за нея в продължение на часове. Последователно са посетени болниците Пирогов, ВМА, Св. Анна, Токуда.“
„65-годишен мъж е починал, след като, по думите на сина му, човекът бил „размотаван“ час и половина. Той имал недостиг на кислород и към 23.00 часа бил закаран в Спешна помощ в Девин. Там позвъняват на звънеца, но две жени им отварят 20 минути по-късно. Те обясняват на мъжа да заведе баща си направо в болницата, но входовете й се оказват затворени. Синът на починалия мъж твърди, че никой не преглежда баща му, който вече е със силен задух. „
„Мъж умира след като 5 часа стои в спешния център в Дупница. В едната болница нямало места, в другата само за болни с Ковид, но тестът му за коронавирус бил отрицателен. Сестрите се държаха много грубо, според близките на починалия.“

Това са случаи само от 2022 година. Това са само случаи, които са стигнали до някоя медия и поради това са станали известни. Това са само случаи на отказ от спешна медицинска помощ, които са завършили със смърт.
Никой не знае колко в действителност са всички, на които не е оказана спешна медицинска помощ, а са имали нужда от нея. Може да са и мнозинството от потърсилите. Дали тогава спешната помощ трябва да се нарича спешна и дали да се нарича помощ?
В медиите няма информация за който и да е от случаите да е потърсена отговорност от когото и да било.
По лошото е, че няма информация за някакви намерения или дори идеи за реформи на спешната помощ. Дори в предизборната кампания партиите не казват нищо по темата.
Единственото което се прави през последното десетилетие е купуването на линейки и ремонти на сгради. Това не са реформи и както се вижда не се променя нищо.