Вторник, Януари 31, 2023
Follow Us

Лекарите и техните професионални проблеми винаги са вълнували обществото. Защото от здравословната атмосфера в лекарското съсловие, от доброто самочувствие на медицинските специалисти зависи до голяма степен нивото на удовлетвореност на населението. Затова никой гражданин не остава безучастен на протестите и споровете, които лекарското съсловие е принудено да води с държавата.

Смятам че проблемите в здравеопазването не са само проблеми на лицата, които работят и изкарват прехраната си от него, но и на цялото население, чийто живот и здраве зависи от състоянието на здравната система.
В момента основният проблем на медицинските специалисти е свързан с ниското им заплащане. Причините за това са много и не съм аз специалистът, който може да ги изброи. Prima facie обаче всеки гражданин вижда несправедливото положение - инфлацията расте драстично, държавата покачва пенсии и заплати, но като че ли е забравила най-важните професионалисти – лекарите. При тях, вместо да растат, заплатите падат, основно поради отпадане на ковид-добавките и слабото покачване на стойностите на клиничните пътеки, заплащани от Националната здравноосигурителна каса. С основание специалистите, чийто труд е най-висококвалифицираният труд в държавата и е най-ценен за живота на всички останали хора, се намират на ниско стъпало в йерархията на трудовите възнаграждения. Несправедливостта неудържимо расте, когато в медиите се оповестят доходите на някои от ръководителите на лечебни заведения или когато се говори за корупция в обществените поръчки с лекарства, медицински изделия, консумативи и се прави сравнение с възнагражденията на редовите лекари.
Посоченият проблем в последните дни се съчетава с нов проблем – каква да е съдбата на излишъка на Здравноосигурителната каса. В средствата за масово осведомяване се разпространява информация за горещи спорове между Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса в лицето на нейния представител – управителя. Спорът е за сума в голям размер 80-100 млн. лева, която остава в края на бюджетната година по сметките на НЗОК и за това, как следва да се разпредели и дали трябва да се разпредели между изпълнителите на здравни услуги или следва да отиде в държавния бюджет.
Тъй като по този въпрос се разпространяват различни схващания, бих искала да посоча, какво е нормативното разрешение.
То започва от чл. 44а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), който урежда разходването на набраните от здравноосигурителни вноски приходи по бюджета на НЗОК за съответната година. Отговорът на закона е, че вноските се разходват само за осъществяване на дейностите, посочени в чл. 24 от същия закон. Това е медицинската помощ, оказвана от изпълнителите на здравни услуги на здравноосигурените лица и договорена в договорите между изпълнителите и НЗОК. Една част на набраните сума отива за издръжка на административните дейности по здравно осигуряване в размер на 3 на сто от разходите за съответната година, определени със Закона за бюджета на НЗОК. Друга част отива за издаване на документи за инвалидност и други обстоятелства, уредени в чл. 80, ал. 1 от закона, за инвестиционни разходи, вкл. за придобиване на недвижимо имущество, както и за други изрично изброени в цитираната норма дейности. В последната тока на чл. 24, ал. 1 обаче вратата леко се открехва и се дава възможност да се покриват и други разходи, без те да са конкретизирани и уточнени в закона. Според мен, макар законът да не посочва за какви разходи отиват тези пари, Управителят на НЗОК няма дискрецията да ги ползва по свое усмотрение. Той представя отчет за тях и най-вероятно в други закони са предвидени перата, по които те се изразходват.



Ситуацията се заплита, защото тази година няма да се внася в Народното събрание закон за бюджета на НЗОК за 2023 г., чийто проект се изготвя от управителя на НЗОК. В тази хипотеза трябва да се приложи чл. 29, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване – осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно утвърдения бюджет за предходната година, а за издръжката на НЗОК се изразходват месечно до 1/12 от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.
В бюджета на НЗОК задължително се предвижда резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи – чл. 25 ЗЗО. Той се изчислява като 3 на сто от събраните приходи от здравноосигурителни вноски, от други бюджети и други приходи и от резерва и с тях се заплащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания – чл. 26 ЗЗО. Aко резервът е бил изразходван през годината, той трябва да се попълни от приходите на НЗОК.
При такава подробна правна уредба смятам, че идеята, залегнала в закона, е приходите на НЗОК да останат в нея и да не бъдат връщани в държавния бюджет. Основният аргумент е, че касата набира средства от здравноосигурителните вноски на гражданите, които се кумулират в касата и от тях тя заплаща за лечение, ако възникне нужда от него. И както беше посочено, НЗОК заплаща само дейности, които са реално извършени и са били насочени към медицинското и здравно обслужване на здравноосигурените лица. В тези заплащания са калкулирани и възнагражденията на медицинските специалисти съобразно клаузите на Националния рамков договор и договорите с изпълнителите на медицинска помощ. Всяко друго решение относно изразходването на финансовите средства би било в противоречие със закона и с Конституцията – чл. 52, ал. 1 и ал. 2, които гарантират правото на гражданите на здравно осигуряване.
В Закона за бюджета на НЗОК за 2022 г.– чл. 5, ал. 6 е даден отговор на въпроса, какво става със средствата, които не са усвоени за заплащане на дейности във връзка с лечение на лица до 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а и ал. 6 от Закона за здравето . Неусвоените средства се използват по реда на чл. 106 от Закона за държавния бюджета на РБ за 2022 г. – МС може да одобри допълнителни разходи/трансфери или увеличение на показателите по чл. 86, ал. 2, т. 5 и 6 от Закона за публичните финанси за бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, както и за бюджетните организации по чл. 13, ал. 3 и 4 от същия закон за сметка на икономиите.
Посочената разпоредба обаче не касае здравноосигурителните вноски, защото горепосочените дейности се финансират от държавния бюджет.
От значение е обаче пар. 1 ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на НЗОК за 2022 г., според който преизпълнението на приходите от здравноосигурителни вноски може да се използва като източник за допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи и предоставените трансфери по бюджета на НЗОК по решение на надзорния съвет на НЗОК. Мисля, че от тук се поражда спорът между БЛС и НЗОК. Какво да бъде решението на надзорния съвет и докъде се простира неговата дискреционна власт. Освен това някои лица неправилно интерпретират закона – не може управителят еднолично да се разпорежда с излишъка, който ще бъде кумулиран до края на годината или той да се влее в държавния бюджет. Решението е на колективния орган на НЗОК – надзорния съвет.

Проф. Поля Голева


Хареса ли ви тази статия? Ако искате да не пропуснете някой от нашите анализи и коментари, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си тук.


Каква е причината за липса на лекарства?

Потребителски рейтинг: 4 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда неактивна
 

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up