Петък, Февруари 03, 2023
Follow Us

Националният рамков договор (НРД) е основният подзаконов акт в медицинското право от изключително важно значение за всички изпълнители на медицински услуги. В него се определят медицинските дейности, които се финансират от Националната здравноосигурителна каса и затова от неговото съдържание и конкретни разпоредби се интересуват всички лечебни заведения,

които разчитат на финансовите средства на задължителното здравно осигуряване.
НРД не е класическият договор на облигационното право. Безспорна е неговата правна природа – той е подзаконов нормативен акт, който се съгласува с държавен орган – министъра на здравеопазването и се обнародва в „Държавен вестник“ от него. Правните му норми подлежат на отмяна от Върховния административен съд, ако противоречат на законите. В същото време Законът за здравното осигуряване, който урежда страните, съдържанието, срока на действие и всички други елементи на НРД, не се отдалечава твърде много от своята договорна структура.
Един от изрично уредените въпроси на НРД е този за субектния му състав. Той се определя с императивни норми на Закона за здравното осигуряване и се характеризира с няколко особености, на които бих искала да се спра в статията.
Първо, няма единен НРД за всички медицински дейности. Договорите са два и разделителната линия между тях съвпада с разделителната линия на двете главни съсловни организации в медицината – Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз. Затова единият се нарича Национален рамков договор за медицинските дейности, а другият – Национален рамков договор за денталните дейности. По-натататък за улеснение ще използвам само един термин – Национален рамков договор или съкращението му НРД.
Второ, една от особеностите на НРД е че има две страни, но на всяка от страните – по 10 представители на НЗОК и Българския лекарски съюз, които участват в изготвянето и подписването му – чл. 54, ал. 1 ЗЗО. За НРД за дентални дейности участниците на всяка от страните са 9 лица – чл. 54, ал. 2 от същия закон.
Трето, и НЗОК, и всяка от съсловните организации имат правното качество на юридически лица, докато насрещостоящите представители са физически лица – членове на съответната съсловна организация. При НЗОК съставът е номениран от закона – членовете на надзорния съвет и управителят й. Следователно, страните са изкуствени правни образования, а лицата, които изразяват волята, формират и съгласуват съдържанието на НРД и го подписват, са физически лица със собствена психика.
Четвърто, за разлика от обикновените договори, НРД се приема не с единодушие, а на принципа на мнозинството – най-малко 7 представители на съответната съсловна организация и 7 представители на НЗОК.
Пето, 10-те, респ. 9-те представители се избират при условия и ред, определен в Закона за съсловните оргаизации на лекарите и на лекарите по дентална медицина – чл. 54, ал. 3 ЗЗО.
Вземам повод от петата особеност на формата за приемане (не за сключване) на НРД. В него е материализирана волята най-малко на 7 лекари или лекари по дентална медицина, които са членове на съсловната организация и са избрани от нея именно в качеството си на лекари – физически лица с определено образование, отговарящи на установените в закона изисквания. Определено те не са представителна извадка на лекарското, респ. на зъболекарското съсловие – нито по специалности, нито по териториален принцип, нито по ниво на професионална компетентност. Избраните от общите събрания на организациите лица изразяват своята собствена воля и тя носи белезите на техните собствени разбирания и интереси.



В същото време приетият НРД става задължителен за всички лица, които въз основа на него сключват впоследствие индивидуални договори по закупуване на здравни услуги с изпълнителите на здравни услуги по вид, обем и цени, определени в тях. НРД следователно определя съдържанието на бъдещите индивидуални договори, по които се извършва заплащане във връзка с диагностициране и лечение, както и оказване на други медицински услуги на задължително здравноосигурените пациенти. Тези договори не могат да противоречат на НРД, освен ако той самият противоречи на законите и разпоредбите му не бъдат отмени от Върховния административен съд по искане на заинтересованите лица – изпълнителите на медицински или дентални услуги. От съдържанието на НРД пряко и непосредствено са заинтересовани именно субектите, които след това ще влязат в договорни отношения с НЗОК или с нейните поделения – Районните здравноосигурителни каси. Лицата, които през съответната година, за която се отнася НРД, са регистрирани като изпълнители на медицинска дейност и подписват договори с централизираната организация по разпределението на паричните средства, обезпечаваща задължителното здравно осигуряване, са необосновано изключени de lege lata от възможността да участват в подготовката, обсъждането и приемането на НРД. Те обаче са в най-голяма степен заинтересовани от НРД, особено ако са лечебни заведения за болнично лечение, т.е. многопрофилни болници, с голям брой легла и медицински персонал. Връзката им с първичния договор – НРД е косвена и опосредена от избрани от съсловната организация представители. Необходимо е това обстоятелство да бъде взето под внимание и да се разширят субективните компоненти на НРД, като в неговия състав се включат не само представители на съсловната организация, но и на изпълнителите на медицински дейности, които работят по договори с НЗОК през съответната година. За да не се разшири много кръгът на лицата, които участват в изготвянето и подписването на НРД, може да се запази цифрата 10 в закона, а да се редуцира броят на представителите на БЛС на 3. De lege ferenda би следвало да се предостави квота от 7 представители на изпълнителите по договори с НЗОК през текущата година. Така ще се засили връзката между НРД и последващите договори с изпълнителите на медицински дейности, които са в най-голяма степен засегнати от уредбата на НРД. За да бъдат обхванати всички представители законът би могъл в чл. 54, ал. 2 да извърши конкретизация на представителите – по един от представителните организации на лечебните заведения или на лечебните заведения, които нямат представителни организации. Те са изброени в Закона за лечебните заведения - чл. 8, ал. 1, т. 1 – т. 3 – лечебни заведения за извънболнична помощ и в чл. 9, ал. 1 - лечебните заведения за болнична помощ, но за да се обезпечи равенство на формите на собственост справедливостта изисква да има представители на болници с преобладващо държавно участие, болници с преобладващо общинско участие, частни болници – без държавно или общинско участие и университетски болници. В ЗЗО може да се уреди редът, по който тези лечебни заведения избират своя представител.

Проф. д-р Поля Голева


Хареса ли ви тази статия? Ако искате да не пропуснете някой от нашите анализи и коментари, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си тук.


Каква е причината за липса на лекарства?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up