Петък, Февруари 03, 2023
Follow Us

1. В раздел седми от Закона за здравното осигуряване е уреден Националният рамков договор (НРД), по който страни са Българският лекарски съюз (БЛС) и НЗОК, а изготвянето и подписването се извършва от 10 представители на НЗОК и 10 представители на БЛС.

За НРД между Българския зъболекарски съюз (БЗС) и НЗОК се изисква участието на 9 представители на БЗС и на 9 - на НЗОК.
По силата на закона тези 9 представители на НЗОК са членовете на надзорния съвет и управителят й.
Следователно, сключват се два договора: Национален рамков договор за медицинските дейности и Национален рамков договор за денталните дейности. Това са дейностите, за които НЗОК извършва заплащане след като действията бъдат извършени спрямо здравноосигурените лица.
Срокът на договорите е 3 години. Те се актуализират, а всяка година се преддоговарят чрез подписване на анекс.
Законът ги нарича договори, но за разлика от същинския договор те се приемат не с единодушие от всички участващи в подписването им лица, а с мнозинство – не по-малко от 7 представители на НЗОК и 7 представители на съсловните организации.
Договорите се съгласуват с МЗ и се обнародват в „Държавен вестник“.

2. В предмета на НРД влизат:
- условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, за да се сключат договорите между тях и НЗОК;
- реда, по който НЗОК сключва договори с тях;
- видовете медицинска помощ, т.е. дейностите, които се заплащат от НЗОК и които влизат в обхвата на задължителното здравно осигуряване. Те са изрично и изчерпателно изброени в чл. 45 от Закона за здравното осигуряване;
- обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ, които се покриват и заплащат от касата;
- критериите за качество и достъпност, индикаторите за оценка на качеството на лечението на пациентите;
- документацията и документооборота;
- информационните задължения на страните;
- контрола върху изпълнението на договора;
- санкции за неизпълнение на договора.
Определеното в чл. 55, ал. 2 задължително съдържание на НРД не е изчерпателно, защото законът дава възможност в него да се уредят и други въпроси на задължителното здравно осигуряване.

В същото време законът в чл. 55, ал. 3 предвижда какво не може да установява НРД. Това са изисквания за минималния брой здравноосигурени лица, регистрирани от изпълнител на първична извънболнична помощ; пречки пред свободния избор на изпълнител на медицински услуги; високоспециализирани медицински дейности извън пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК; допълнителни изисквания към аптеки, търговци на едро и производители на лекарства извън предвидените в закона; изисквания, които са предмет на медицинските стандарти и правилата за добра медицинска и дентална практика по чл. 6 от Закона за лечебните заведения.



3. От посочените текстове на закона е видно, че НРД не урежда трудовите възнаграждения на лекарите, медицинските сестри, санитарите, които се намират в отношения с изпълнителите на медицинска помощ. Видовете дейности, които се обхващат от задължителното здравно осигуряване, са изрично изброени в чл. 55, ал. 2 , т. 2 във вр. с чл. 45 от Закона за здравното осигуряване, а задължителното съдържание на НРД е уредено с императивната норма на чл. 55, ал. 2, която не предвижда НРД да определя императивно минималните размери на трудовите възнаграждения на работещите в лечебните заведения.
НРД има специфичен предмет и той включва само видовете медицински дейности и критериите за качество и достъп до тях от здравноосигурените лица, които НЗОК закупува за тях от изпълнителите на медицинска помощ. Трудовите отношения, структурата и управлението на лечебните заведения не са предмет на НРД, а на други закони или на правилници, както и на колективните и индивидуални трудови договори. НЗОК не може да диктува какви минимални възнаграждения следва да получават работещите в лечебните заведния, от които тя купува медицински услуги, оказани на здравноосигурените лица, за които извършва съответното заплащане. В този смисъл смятам, че предвиденият в чл.368а. от анекса към НРД 2020-2022 г. за медицинските дейности минимален размер на работните заплати за лекари – 2000 лв., за медицински сестри – 1500 лв. и санитари – 910 лв. стои извън предмета на НРД и не би следвало да се урежда от него.
В този ред на мисли не би следвало да се налагат санкции и на изпълнителите на медицинска помощ за неизпълнение на задължението по чл. 368а, което се въведе с пар. 71 от Договор № РД- НС-01-4-13 от 29. 04.2022 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз, обнародван в „Държавен вестник“ бр. 37 от 17.05. 2022 и действието на който заедно с действието на още няколко други разпоредби беше спряно с определение от 15.07.2022 г. на Върховния административен съд, трето отделение, в закрито заседание, потвърдено окончателно с определение на Върховния административен съд (ВАС) – петчленен състав, което предстои да бъде обнародвано в „Държавен вестник“.
Определението не отменя оспорваните членове на Анекса, а допуска спиране на тяхното изпълнение. Съдът не се е произнесъл още по въпроса, дали те ще бъдат отменени. Спирането на горецитираните разпоредби е постановено по реда на чл. 190 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Вероятно наред с другите атакувани разпоредби на анекса ще бъдат отменени и § 71, който създава нов член в договора – чл. 368а, по силата на който се определят утвърдени месечни стойности на здравноосигурителните плащания за лечебните заведения за болнична помощ и се определят основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, Пар. 72, който предвижда санкции при неспазване на пар. 71, както и пар. 91, който придава обратно действие на новите разпоредби – от 1.1.2022 г.
Спирането с определението на ВАС – 5-членен състав е окончателно. То не подлежи на обжалване. Очаква се сега ВАС да се произнесе по същество, дали атакуваните разпоредби ще бъдат отменени. Предстои да видим, дали съдът ще допусне с НРД да се регулират и заплатите на медицинските специалисти в лечебните заведения и по-конкретно минималните им лимити.

Проф. д-р Поля Голева


Хареса ли ви тази статия? Ако искате да не пропуснете някой от нашите анализи и коментари, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си тук.


 

Каква е причината за липса на лекарства?

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up