Петък, Февруари 03, 2023
Follow Us

1. Една от най-важните теми, които вълнуват изпълнителите на медицински услуги, е темата за финансирането на лечебните заведения. Поради голямото й значение глава 12 от Закона за лечебните заведения е посветена на финансирането на лечебните заведения. В чл. 96 от закона са изброени източниците на финансиране.

Това са Националната здравноосигурителна каса, държавният и общинските бюджети, застрахователи, местни и чуждестранни юридически и физически лица. От цитираната разпоредба оставаме с впечатлението, че изброяването на източниците е примерно, твърде широко и неизчерпателно. Чрез последната точка – т. 4, чл. 96 казва „всякакви източници могат да предоставят финансови и материални средтсва за финансово обезпечаване на лечебните заведения.“
2. В следващия член – чл. 97, законът изброява отново източниците, от които идват постъпленията в приходите на лечебното заведение. В този член законодателят е по-конкретен. Той посочва правните средства, чрез които се набавят финансовите средства в бюджета на лечебното заведение. Това са:
- договори за оказана медицинска помощ, по които страните са уговорили определена цена;
- директни плащания от физически и юридически плащания, вкл. по реда на чл. 37 от Закона за здравното осигуряване. Имат се предвид сумите, определени в Постановление на Министерския съвет заплащани за всяко посещение на лекар, лекар по дентална медицина или болнично заведение за всеки ден престой, но не повече от 10 дни в годината. Визирани са здравноосигурените лица.
- възстановяване на направени разходи от трета страна (на този източник на парични средства бих искала да отделя специално внимание във втората част на статията си);
- целеви субсидии от държавния бюджет, предвидени със Закона за държавния бюджет;
- целеви субсидии от общинските бюджети, предвидени в тях;
- договори за отдаване под наем на оборудваване, помещения и площи съгласно действащото законодателство. Тук се имат предвид наемните възнаграждения, които лечебното заведение получава от наематели на недвижимо и движимо имущество на лечебното заведение;
- дарения, завещания, помощи и други източноци. Става дума за договори за дарение на движими и недвижими вещи, завещания на физически лица в полза на конкретно лечебно заведение, помощи от търговски организации и юридически лица с нестопанска цел, които могат да бъдат пари или да се изразяват в друг вид имуществена облага – примерно безплатно ползване на зали, превозни средства и т.н.
Последната точка на чл. 97 още веднъж подчертава отвореността на системата за финансиране на лечебни заведения. Предоставянето на парични и непарични средства може да се осъществява чрез договори, едностранни сделки, по силата на нормативни актове или с индивидуални административни актове. Както източниците, така и правните средства, чрез които идва финансирането, са неограничени и не са изброени изчерпателно в закона.



3. Малко известно е обаче приложението на чл. 97, т. 3 – приходите на лечебното заведение се формират и от възстановяване на направени разходи от трета страна. Какво се крие под този законов израз? Както посочих, правните средства, в които се обличат източниците на финансиране, са закони, договори, индивидуални административни актове, едностранни сделки като завещанието. Но под каква правна форма се „възстановяват разходи от трета страна“?
За да се говори за възстановяване на разходи, те трябва да са направени. Лечебното заведение е направило разходи за медицинско обслужаване на пациенти, които са получили телесни повреди или увреждане на здравето от трети лица. Спрямо пациента е извършено непозволено увреждане (деликт). Възможно е той да е пострадал от престъпление, пътно-транспортна, трудова или друга злополука, за която вина носят трети правни субекти – физически лица или юридически лица, които отговарят за чуждо деяние. Субектите, за които възниква гражданска и по-точно деликтна отговорност, са длъжни на основание чл. 45 и следващите от Закона за задълженията и договорите да обезщетят причинените вреди. Те имат това задължение спрямо пострадалото лице, което, постъпвайки на лечение, става пациент. Ако разноските по възстановяване на здравето му, се поемат от Националната здравноосигурителна каса, източник на фиинансиране на лечебното заведение ще е тя самата. Ако пациентът сключи с лечебното заведение договор за лечение, той поема разноските и ги заплаща по цени, определени от лечебното заведение. Когато обаче тези разноски се извършват за сметка на лечебното заведение и то не получи компенсация от пациента, възниква суброгация. Лечебното заведение, което е покрило със собствени парични средства лечението на пациента, встъпва в неговите права срещу причинителя на увреждането (делинквента). Правното основание на встъпването в правата на удовлетворения кредитор, известно още с латинския термин „суброгация“, е чл. 74 от Закона за задълженията и договорите. Според посочения член този, който е изпълнил чуждо задължение, встъпва в правата на удовлетворения кредитор. Лечебното заведение е изпълнило задължението на пациента, сключил договор за лечение, спрямо самото себе си. Лечебното заведение не е получило изпълнение от своя длъжник – пациента. Последният обаче е кредитор на делинквента по силата на непозволеното увреждане. Когато лечебното заведение погаси задължението на увредения спрямо себе си, то встъпва в правата на увредения спрямо неговия длъжник. Последният, както виждаме, не се освобождава от своя дълг. Просто задължението му спрямо увредения от него се превръща в задължение спрямо лечебното заедение, а то възстановява от делинквента разноските за оказаната медицинска помощ. Винвният причинител на вредите (медицинските разходи, извършени от лечебното заведение и неплатени нито от НЗОК, нито от застраховател въз основа на допълнителното здравно осигуряване или по силата на договора за медицинска застраховка, нито от неосигурения или незастрахования пациент) е трета страна по договора за лечение, сключен между пациента и лекаря и/или болницата. Предявявайки претенция срещу делинквента, лечебното заведение претендира покритие на медицинските разходи от трета страна. Ето това е имал предвид чл. 97, т. 4 от Закона за лечебните заведения. Разбира се, възстановяването се реализира едва след като третото лице реално заплати пълния размер на направените от него разноски.

Проф. д-р Поля Голева


Хареса ли ви тази статия? Ако искате да не пропуснете някой от нашите анализи и коментари, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си тук.


Каква е причината за липса на лекарства?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up