Основната структура на Националната здравна информационна система (НЗИС) е пациентското досие – здравните записи на всеки, който е получавал медицинска помощ.
Тази информация може да служи за много неща, но преди всичко е информация, която принадлежи на пациента. Може ли пациентът да види тази информация? Да видим.
На сайта на НЗИС ни посреща Мотото: „Всичко за здравеопазването на едно място“.
По нататък четем, че „Единният здравно-информационен портал предоставя контролиран достъп на гражданите и потребителите на медицински услуги до техните персонални Електронни здравни записи (пациентски досиета), включително и история на издадени е-Рецепти и е-Направления“
Любезно ни се предлага за наше удобство да инсталираме на телефона си мобилно приложение. Решаваме преди това да разгледаме досието си на самия сайт. От меню“Аз и моето семейство“ се насочваме към меню „Моето пациентско досие“. Виждаме бутон за вход и надпис, че „Вашето пациентско досие е личен електронен архив на здравна информация, защитен с най-високо ниво на информационна сигурност.“ 
Така и трябва да бъде. Натискаме бутона и ни препращат в система за електронна автентификция. Тук започват неприятните изненади. Падащото меню за избор на средство за автентификция, ни посочва, че това може да стане само с електронен подпис на физическо лице, при това от определени издатели – 3 на брой.
На същата страница стои и бутон за вход с ПИК на НАП. Според описанието с натискане на бутона ще ни се създаде профил. Бутонът обаче не работи.
Решаваме да опитаме с приложението. Инсталираме го на телефона - същият резултат – достъпът е възможен само с електронен подпис на физическо лице (издаден от един от трите посочени издателя).
Не знаем колко души в страната имат електронен подпис на физическо лице – това са общо взето хората със свободни професии – адвокати, лекари и някои други. Едва ли са повече от 1-2% от населението. Останалите нямат. Дори и да решат да си купят, за да си видят електронното досие, ще им трябва техническа помощ, както за да го инсталират, така и за да го ползват. Колко биха го направили за здравното си досие?
Тези, които все пак имат електронен подпис и знаят как да го приложат, вероятно ще видят електронното си досие. Ако имат малки деца обаче, няма да могат да видят досиетата им. Системата не е изградена да показва досиетата на малолетни или непълнолетни деца, макар, че според закона родителят/настойник има такова право.
Според член 28д. от Закона за здравето, гражданите имат право на безвъзмезден достъп техния електронен запис в Националната здравноинформационна система. Законът ни дава това право, но архитектурата на системата, на практика ни го отнема.
Аргументите, свързани със сигурността и защитата на данните са важни, но решенията в тази посока не могат да бъдат сведени само и единствено до наличие на електронен подпис. Развитието на технологиите ни дават възможност за множество други решения, които не изискват нито заплащане (както казва и закона), нито физическо присъствие за гарантиране на сигурността на достъпа до тези данни. След като човек може да си открие банкова сметка да превежда пари, да си купи акции или облигации без да излиза от вкъщи, би трябвало да може и да си види здравните записи, както и тези на децата си.
И така, законът е дал рамката, техническите възможности са налице. Останалото е въпрос на изпълнение. Ако става дума за пари, които да се платят на фирмата поддържаща системата (Информационно обслужване), пациентите не могат да бъдат поставяни в ролята на заложник.
Няма нужда да казваме, колко важно е хората да имат достъп до своите здравни записи. Важно е не само за тях самите и здравето им, важно е за самата здравна система, за добрата организация и доброто управление. За това, решаването на проблема не може да се отлага.
