Когато се заговори за здравеопазване и за необходимостта от реформи съществен е въпроса какви са причините за състоянието на здравната система, защото от това зависи какви мерки трябва да се предприемат. При дългогодишните обсъждания, в резултат на непознаване на здравната системна и неразбиране на основни организационни и икономически принципи, в обществото се наложиха няколко заблуди,
което се превръща в пречка за намирането на правилните решения. Ето някои от най-разпространените заблуди:
• Здравеопазването е лошо, защото парите са малко
• Болниците работят лошо и трупат дългове, защото са търговски дружества.
• Без лимити на болниците, НЗОК ще фалира.
• Броят на болниците е голям, защото всички искат да строят болници.
• Най-много се доплаща в болниците
• Достъпът до медицинска помощ у нас е лесен
• Качеството на медицинската помощ е високо
• Здравеопазването е лошо, защото държавата е абдикирала.
• Здравеопазването е социална дейност.
• Здравеопазването е национална сигурност.
• Цената на медицинската помощ се определя от държавата/НЗОК
• Ако има повече здравни каси, ще има повече разходи за здравеопазване.
Ще се опитам в няколко статии да опровергая тези заблуди, с надеждата, че това ще помогне на хората, които вземат решения за здравната политика в бъдещите парламенти.
Да започнем с първата заблуда:
Здравеопазването е лошо, защото парите са малко.
Разбира се, без пари не може да се постигне добро здравеопазване. Да видим какво показват числата в момента. Публичните разходи за здравеопазване за 2021 година са били около 5.4% от Брутния вътрешен продукт(БВП). За сравнение в Европейския съюз, страните отделят средно по 7% от БВП. Ниските публични разходи водят след себе си по-високи нива на доплащане от джоба, в момента на получаване на медицинската помощ. България е сред страните с най-висок процент на доплащане – около 45%.Общите разходи - публични и частни, у нас са около 10% от БВП. Водещата страна в света в това отношение е САЩ със 17%.
Страната ни започва от ниски нива на публични разходи – около 4% от БВП, които постепенно нарастват. За последните десет години имаме реално увеличение на публичните разходи със 100%.
Подобрила ли се е пропорционално здравната система?
За да преценим обективно, трябва да видим как са се променили през това време здравните индикатори. Най-подходящи за оценка и сравнение са два кумулативни здравни индикатора: Предотвратима смъртност и Смъртност от лечими заболявания.
Смъртност от лечими заболявания е показател за дялът на хората, които са умрели от заболявания, от които могат да бъдат излекувани. Той е индикатор за дейността на лечебните заведения – качество и достъп до медицинската помощ, в това число и до лекарства. Броят на починалите от лечими заболявания у нас е значително по-висок от средния в ЕС и остава на едни и същи нива през последното десетилетие.
Предотвратима смъртност е индикатор за ефективността на това, което наричаме обществено здравеопазване – превенцията и профилактиката, чистотата на въздуха, водата, храните, вредните навици и др. Показва дялът на хората, чиято смърт е могла да бъде предотвратена с прилагане на описаните мерки. България е сред страните от ЕС с най-лоши показатели и остава без съществена промяна през последното десетилетие.
На таблицата и графиката са изобразени разходите за здравеопазване в милиарда лева от 2011 до 2020 година и сумарно двата здравни индикатора - предотвратима смъртност и смъртност от лечими заболявания в брой починали на 1000 души население.
| Години | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 |
| Предотвратима смъртност (брой на 1000 души население) | 4,18 | 4,43 | 4,32 | 4,45 | 4,42 | 4,27 | 4,22 | 4,14 | 4,20 | 4,14 |
| Разходи за здравеопазване (в милиарда лева) | 3,25 | 3,30 | 3,54 | 3,99 | 3,97 | 4,09 | 4,37 | 4,83 | 5,38 | 6,39 |
Графично нещата изглеждат така:
Както се вижда, въпреки че разходите за здравни дейности през последното десетилетие са се увеличавали непрекъснато, здравните ни показатели не са се подобрили. Здравната система става все по-скъпа, но не става по-добра.
Простото увеличение на парите за здраве не води до по-добро здравеопазване. За да има ефект от увеличението на средствата, трябва да се подобри ефективността на разходите.
Това се отнася, както за системите за обществено здравеопазване, така и за лечебното здравеопазване.
При общественото здравеопазване подобрената ефективност се постига с добре насочени програми, цели, индикатори и контрол на изпълнението.
При лечебното здравеопазване ефективността ще се повиши, ако се въведе пазарна регулация в това число на цените. Разходите трябва да следват потребностите, а не обратно.
Следователно с повече пари може да се постигне по-добро здравеопазване, но може и да не се постигне. Първата задача е да се повиши ефективността на разходите и след това ще стане ясно още колко пари са нужни за по-добро здравеопазване.
В допълнение на казаното.
Увеличаването на публичните разходи за здравеопазване поражда други въпроси. Тези допълнителни пари някой трябва да ги плати. Здравната вноска у нас е 8%. Тя обаче реално се плаща от 1/3 от населението. Децата, лицата получаващи социални и енергийни помощи, пенсионерите, държавните служители съдиите, прокурорите и следователите, военните, мигрантите не плащат здравни вноски. Парите за тяхното осигуряване се отделят от държавния бюджет, а по-голямата част от приходите в него постъпват от реалния сектор или от същата 1/3 от населението, която плаща здравни вноски. Това, както се вижда не е много честно, защото всички ползват един и същи вид услуги, а плаща само част от населението.
Би било полезно също да се даде възможност на осигурените да могат да избират различни пакети на осигуряване на различна стойност. Още по-добре би било освен различен пакет да могат да изберат и осигурител. Последното ще даде максимална ефективност на разходите.
Д-р Стойчо Кацаров
