Според годишните данни по консолидираната фискална програма на министерството на финансите, публичните разходи за здравеопазване през последните 10 години са се увеличили повече от два пъти. През 2012 година публичните разходите са били в размер на 3 милиарда и 303 милиона лева. През 2021 година те вече са 7 милиарда и 221 милиона лева.
Общите суми на разходите растат ежегодно. Известно задържане на разходите се вижда в периода 2015-2017 година, а най-силно увеличение се регистрира 2014 и 2020-2021 години
| Разходи за здравеопазване за последните 10 години | ||||||||||
| Година | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 |
| Общо млн. лева | 3 303,2 | 3 540,3 | 3 985,8 | 3 971,5 | 4 085,5 | 4 355,3 | 4 833,6 | 5 381,9 | 6 387,1 | 7 221,0 |
| Като % БВП | 4,0% | 4,3% | 4,8% | 4,4% | 4,3% | 4,2% | 4,4% | 4,5% | 5,3% | 5,4% |
Заради инфлацията, разходите ни, като абсолютна сума, винаги нарастват през годините, нарастват и публичните разходи. Ръстът на здравните разходи, обае надхвърля многократно ръста на инфлацията. Според индекса на потребителските цени (ИПЦ) на Националния статистически институт, натрупана инфлация за периода януари 2012 – декември 2021 година е 19,6 %. За сравнение, нарастването на публичните разходи за здравеопазване за същия период от време е 218 %.
Освен, като обща сума, разходите за здравеопазване са нараснали и като дял от Брутния вътрешен продукт(БВП). През 2012 година дялът на разходите за здравеопазване от БВП е бил 4%. През 2021 година той вече е 5,4%.
Нарастването на разходите за здравеопазване неминуемо води до въпроса, дали пропорционално на това нарастване са е подобрило качеството на здравното обслужване на населението. Медико-статистическите данни не дават основание за такъв извод.
Според приетия от Правителството само преди седмица проект на Национална здравна стратегия 2020-2030, по почти всички показатели, страната ни е на последните места в ЕС, а проследяването им през последното десетилетие не показва тенденция на подобрение. Ето част от данните:
„През 2021 г. коефициентът на обща смъртност в България e 21.7‰(най-висок в света). Средно за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2020 г. е 11.6‰.
„В България, от 2011 г. насам, коефициентите както на предотвратимата с добра профилактика смъртност, така и на смъртността, предотвратима чрез добро лечение, не се подобряват и са по-високи от съответните стойности за ЕС като цяло. Коефициентът на предотвратимата с добра профилактика смъртност достига 226 на 100 000 души население, което е значително над стойността на коефициента в целия ЕС (160 на 100 000).
Смъртността, предотвратима чрез добро лечение, в България е 188 на 100 000 души - повече от два пъти по-висока от средната за ЕС - 92 на 100 000 души.
По данни на Евростат, средната продължителност на живота у нас най-ниската в ЕС, като е с близо 7 години по-ниска от средната стойност за ЕС през 2020 г.
Детската смъртност, макар и бавно подобряваща се остава близо два пъти по-висока от средната в ЕС.“
Тези данни показват, че двукратното увеличение на публичните разходи за здравеопазване през последното десетилетие не е довело до позитивна промяна в качеството на медицинската помощ.
Изводът, който се налага от казаното до тук е, че само с увеличение на разходите няма да се постигне по-добро здравеопазване. Колкото и пари да има, ако те не се харчат ефективно, няма да се получат добри резултати. Независимо от увеличението на парите, здравеопазването няма да се подобри съществено, ако не се проведат структурни реформи, основани на дерегулация и приватизация, демонополизация и конкуренция.
Д-р Стойчо Кацаров.
{module title="Абонамент"}
{module title="Анкета"}
