Председателят на Българският лекарски съюз д-р Иван Маджаров предложи здравната вноска да се увеличи от 8% на 12%.
Вдигането на здравната вноска, обаче по-скоро ще влоши солидарността, защото повечето хора не плащат здравни вноски. При население от 6.9 милиона души, здравни вноски плащат не повече от 2,5 милиона души. Близо 4 милиона души (деца, пенсионери, държавни служители, военни, военноинвалиди, магистрати, социално слаби, лишени от свобода и др,.) се осигуряват от държания бюджет, а между 600 хил. и 800 хил. е броят на неосигурените.
Здравни вноски плащат само активно заетите в страната хора. Тези хора плащат не само своите вноски, но чрез данъците, които им се удържат, плащат отчасти и вноските на осигуряваните от бюджета 4 милиона души. Следователно увеличаването на здравните вноски ще натовари финансово на първо място и най-вече, активната част от населението – тази, която създава благата. При средна брутна заплата от 1800 лева на месец, размерът на здравната вноска от 144 лева при 8% вноска, ще се увеличи на 216 лева при 12% вноска и това увеличение ще отнеме 864 лева от годишния доход на всяко активно заето лице.
На прокурора или пенсионера, които се осигуряват от държавния бюджет, от гледна точка на доходите им, е все едно дали здравната вноска ще е 8% или 12%, защото така или иначе не я плащат.
Не е все едно, обаче за държания бюджет. За 2022 година държавният бюджет е превел на НЗОК 2 милиарда и 155 милиона лева за осигуряването на споменатите 4 милиона души. Увеличението на здравната вноска от 8 на 12% представлява ръст от 50%, следователно държаният бюджет ще трябва да отдели от данъците допълнително още един милиард лева, който да трансферира на НЗОК. За да се осигури този 1 милиард трябва или да се увеличат данъците или да се намалят разходите на друга, финансирана от бюджета дейност. Така, че когато се обсъжда промяна в размера на здравната вноска, трябва да се обсъдят и свързаните промени в данъците и/или разпределението на държавния бюджет.
Увеличението на здравната вноска не може да бъде самоцел. Няма смисъл да с вдига здравната вноска, ако това не води до по-добро здравеопазване. Увеличаването на парите ще подобри здравната система само, ако парите се харчат ефективно. Съществуват, обаче безспорни доказателства за обратното. От 2011 година до 2019 година публичните разходи за здравеопазване са се увеличили почти два пъти - от 3.25 милиарда лева на 6.39 милиарда лева. За същият период от време показателите за ефективност и качество на здравната система (като предотвратима смъртност, смъртност от лечими заболявания и др.) са останали непроменени..По-подробно същото е описано в статията „Здравеопазването е лошо, защото парите са малко. Дали?“
Следователно, ако предлаганото увеличение на здравната вноска не е предшествано от реформа на здравната система, която да повиши ефективността на разходите, то няма никакви обективни основания да се очаква, че повечето средства ще доведат до по-добро здравеопазване.
Освен това, ако парите се харчат неефективно, нямаме и обективен критерий, по който да определим, с колко трябва да се увеличи здравната вноска. Предлага се вноската да стане 12%, но със същата степен на обоснованост, може да се предложи да бъде 10% или 14%. Аргументът „така е в Европа“ тук не важи. Вярно е, че ние сме на дъното на съюза по публични разходи за здравеопазване, но това не корелира пряко с размера на здравната вноска, защото парите могат да постъпят и по друг начин – от бюджета, от застраховки и др. В Европа няма две страни с еднакви здравноосигурителни системи.
Накрая, при обсъждането на заплащането за определена работа винаги трябва да се има предвид и това, че даването на повече пари за дадена стока или услуга, не значи непременно подобряване на нейното качество и количество. Работникът/служителят обикновено се стреми към определено възнаграждение, което му позволява да живее добре, според разбиранията си. Ако може да получи това възнаграждение с по-малко работа, то често може да предпочете да работи по-малко за същите пари, отколкото повече за допълнителни. Ако вие започнете да получавате повече пари за същата работа, то мотивацията ви да работите повече и по-добре може по-скоро да отслабне, отколкото да се увеличи и количеството и качеството на продукта да се влоши, вместо да се подобри.
Д-р Стойчо Кацаров
