Неделя, Ноември 17, 2019

blindВърховният административен съд потвърди решение на Кюстендилския административен съд, с което НЗОК се осъжда да заплати на пациент с диабет обезщетение в размер на 0 400, 46 лева в едно със законната лихва, считано от 04.12.2014 г. до окончателното й изплащане. НЗОК е осъдена по закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Случаят, обаче не е интересен с размера на обезщетението, а е показателен за провежданата здравната политика във вреда на пациентите.
Едно от усложненията на диабета е засягането на зрението. Кръвоносните съдове в ретината пролиферират и това води до пълна слепота. За да се спре пролиферацията се използва лазер, а където не дава ефект, се прилагат медикаменти. Лекарствата се инжектират в ретината 1-2 пъти, а понякога и 3-4 пъти годишно.

НЗОК не заплаща нито един от тези медикаменти, с доказана ефективност. На пазара е наличен един с цена от няколко хиляди лева за един флакон. Има друг лекарствен продукт, предназначен за лечение на онкологични заболявания, който обаче се е доказал в световната практика, с великолепния си ефект при тези случаи на диабетна ретинопатия. Цената на една апликация е 40 лева. Очните лекари го прилагат масово в страната, докато Изпълнителна агенция Медицински одит се самосезира и започва да ги глобява наред в цялата страна, защото прилагат медикамента без да има описание на това приложение в кратката му характеристика, въпреки че този му начин на приложение е световна практика. Лекарите спират приложението и пациентите са обречени на ослепяване. Няма официални данни колко от тях са загубили зрението си. Мнозина от тях вероятно и не са разбрали, че зрението им е могло да бъде спасено.
През 2014 година все още в Закона за здравното осигуряване съществува чл. 56, ал. 3, според който „Предписването и получаването на лекарствени продукти, напълно или частично заплащани от НЗОК извън тези по ал. 1 и 2 от изпълнител на медицинска помощ се извършва след писмена обосновка на необходимостта. Заплащането на тези лекарствени продукти става с разрешение на директора на съответната РЗОК”.
Пациентът, по чиято жалба е осъдена НЗОК подава заявление до Директора на РЗОК Кюстендил с искане на основание ч. 56, ал. 3 от закона да му бъде заплатено лечението с лекарство, което не е включено в реимбурсната листа на касата. Пациентът получава немотивиран отказ, който е отменен от съда. В последствие НЗОК е осъдена да заплати обезщетение за нанесените в резултат на незаконния отказ вреди.
Този текст на закона, който позволява с разрешение на Директора на РЗОК да бъде платено лекарство, което не е в списъците на касата е в закона от първоначалното му приемане през 1999 гоодина. Идеята на законодателя е била да осигури законова възможност за лечение на пациенти в специфични случаи, в които общите правила за съставяне на реимбурсната листа пречат на това лечение. Ако тази политика на загриженост за болните е била в началото, то към 2015 година от нея не е останало нищо. След решението на съда по казуса, на 27 юни 2015 година, по предложение на Министерския съвет, Народното събрание отменя чл. 56, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване.
Мораториумите над новите лекарства и новите дейности на болниците са естествено продължение на тази антихуманна политика.

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up