Събота, Септември 26, 2020
На съд заради помен под карантина. Какво се случва с делата за нарушена изолация

За нарушаване на карантина в момента можете да получите глоба, пробация, условна присъда или затвор. Независимо дали сте доказано заразен с коронавирус и сте избягал от болницата, за да се напиете с приятели, или сте се върнал здрав от чужбина и след това полицията не ви е открила в дома ви. Причината за тази аномалия юристите намират в законовите промени, приети с обявяването на извънредното положение заради пандемията от коронавирус на 13 март. - пише Свободна Европа


Семейството на 44-годишния Румен, 41-годишната му съпруга Мария и 25-годишната им дъщеря Северина от Омуртаг е изправено пред съда, защото в нарушение на предписаната им карантина на 26 март са направили помен на наскоро починалия баща на мъжа. Те не са установени като носители на коронавирус и не са се укривали от властите, но въпреки това са заплашени от затвор до 5 години и глоба от 10 000 до 50 000 лв.
Възможно ли е съдът да им наложи толкова тежки присъди?
Преглед на десетина съдебни решения, произнесени в последните две седмици по новия текст от Наказателния кодекс (НК), приет в началото на извънредното положение на 13 март, показва, че Румен и роднините му едва ли ще получат повече от пробация или условни наказания. Дори при по-благоприятния развой обаче те ще се водят осъждани.
Всички публично огласени досега от прокуратурата дела за нарушена изолация, предписана от Регионалните здравни инспекциии (РЗИ), както е в техния случай, са завършили със споразумения. Това означава, че обвиняемите са признали, че са нарушили карантината си, а съдът е одобрил наказание далеч под предвидения от закона максимум.
"Със съдействието на МВР и РЗИ близките били облечени в специални облекла, за да могат да го погребат"
„Възрастният мъж починал и със съдействието на МВР и РЗИ близките били облечени в специални облекла, за да могат да го погребат. От МВР били предупредени, че след погребението повече не трябва да нарушават карантината, тъй като ще бъде престъпление по член 355, алинея 2 от НК. Въпреки това обаче на 26 март тази година те отишли в гробищния парк, за да направят помен на починалия. Отсъствието им от дома било установено по време на проверка на полицейски служители. Започналото разследване срещу тримата завършило с обвинителен акт и те били предадени на съд“, съобщиха от прокуратурата на 27 март. Засега развоят на процеса не е известен, но практиката показва, че шансовете да бъдат осъдени са големи.
Какви са постановените от съда наказания досега?
По същото обвинение 27-годишният Адем от разградското село Голям Поровец получи преди два дни присъда от пробация за срок от 6 месеца и 5000 лв. глоба. Този текст от НК беше използван и по делото срещу 30-годишния Г. И. от старозагорското село Калояновец, който в края на април получи една година пробация и 5000 лв. глоба.
Отново по член 355, алинея 2 от НК беше осъдена и 20-годишната Хава от Разград, но на 6 месеца пробация и 10 000 лв. глоба. Междувременно съгражданинът ѝ Джушкун се призна за виновен по същия текст и получи наказание от 8 месеца пробация и 5000 лв. глоба. 26-годишната С.А. от Хасково пък получи по това обвинение 3-годишна условна присъда с 3 години изпитателен срок.
Именно в тези граници варират всички досега наложени от съда наказания на хора, нарушили предписаната им от РЗИ 14-дневна карантина. Освен повдигнатите им обвинения, общото между тях е че са сключили споразумения с прокуратурата, които с одобрението на съда са влезели в сила без да бъдат разгледани на втора инстанция. Законът предвижда, когато делото завърши по този начин, присъдата по него да бъде изпълнена незабавно.
Какъв е проблемът с делата по новия текст от НК?
Според бившия зам.-министър на правосъдието, доскорошен прокурор и настоящ адвокат Андрей Янкулов с промяната на член 355 от НК обаче е дадена възможност на държавното обвинение твърде широко да прилага наказателна репресия. Дори в случаи, когато може да става въпрос само за административни нарушения.
"За едно и също нещо един нарушител може да понесе административна отговорност, а друг – наказателна"
„Тоест, за абсолютно едно и също нещо един нарушител може да понесе административнонаказателна отговорност (т.е. няма да се третира като осъждан), където наказанието е глоба в разумен размер от 300 до 1000 лв., а друг – наказателна (т.е. в свидетелството му за съдимост ще пише „осъждан“), с потенциална възможност да получи наказание лишаване от свобода до 5 години и глоба от 10 000 до 50 000 лв.“, посочва Янкулов в свой анализ, цитиран преди седмица от Антикорупционния фонд.
По думите му фактът, че въпросният текст от Наказателния кодекс не предвижда долна граница на санкцията, „вероятно издава негласно предложение към извършителите да се признават набързо за виновни без много да му мислят и да сключват споразумения за пробация“.

Затова и Янкулов смята, че много по-удачно законодателно решение би било да се криминализират само по-опасните нарушения, например, когато доказано заразено лице не спазва предписаната му карантина и така излага на риск други хора.
„Тогава опасността от разпространение на вируса е съвсем реална, а в другите случаи – по-скоро абстрактна. Би могло да се потърси и друго разрешение на законово ниво, като например въвеждане на изискване за системност на нарушенията“, казва адвокатът.
Как се предписва карантина според закона?
Колегата му Мария Шаркова, която е специалист по медицинско право, забелязва и друг проблем в тези случаи – законовата неяснота, която изначално е заложена от текста в Закона за здравето, регламентиращ начина, по който се предписва карантина. Според член 61 от този закон това се случва с изрична заповед на ръководител на лечебно заведение, която подлежи на обжалване пред съда и на предварително изпълнение.
Предписанията на РЗИ, които се използват от прокуратурата, за да повдига обвинения за нарушена карантина, обаче не влизат в тази хипотеза. За тях не е предвиден и съдебен контрол.
"Предписанието не може да породи такива правни последици"
„Тоест, при съпоставка на тези разпоредби (член 61 и член 19, алинея 1 от Закона за здравето, който дава право на здравните инспектори да издават предписания) аз смятам, че предписанието не може да породи такива правни последици по две причини. Първо, защото има специфичен ред за засягане на правото на придвижване – според Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) това не е просто засягане на правото на придвижване, а лишаване от свобода. Освен това в Закона за здравето няма дефиниция за това какво представлява противоепидемичната мярка и какви отделни мерки включва тя. Затова смятам, че специфичният ред за поставяне в изолация и под карантина е този, предвиден в член 61 от Закона за здравето, а не чрез предписания от РЗИ“, заяви Шаркова пред Свободна Европа.
Тя подчерта, че ЕСПЧ изрично приема, че при лишаване от свобода трябва да бъде предвидена възможност за съдебен контрол и конкретна процедура, по която карантината да се налага принудително. Според практиката на Върховния административен съд обаче предписанията на РЗИ не подлежат на обжалване.
Как се назначава задължителна изолация на практика?
След обявяването на извънредното положение задължителна карантина масово се предписва именно от здравните инспектори, а не от ръководителите на болници. Понякога това се случва дори без да бъде издадено предписание, а единствено на базата на декларация, подписана от човек при завръщането му от държава, в която има разпространение на COVID-19.
Такъв е случаят с колегата на адвокат Шаркова – Светозар Манев. На 15 март той се завръща от Испания заедно с двама свои близки и подписва такъв документ. Не му е издадено предписание за задължителна карантина, но въпреки това той решава да се самоизолира в офиса си, защото живее с други хора, които не са поставени под карантина.
"По никакъв начин спрямо мен не бяха изпълнени предпоставките за поставяне под карантина"
„По никакъв начин спрямо мен не бяха изпълнени предпоставките за поставяне под карантина – да ми бъде връчено предписание от РЗИ, защото тази хвърчаща бележа, връчена ми на летището, с която ме инструктират да си мия ръцете редовно и да проветрявам, тя не е такова предписание“, коментира той пред Свободна Европа.
Въпреки че нито е карантиниран със заповед от директор на болница, както предвижда Законът за здравето, нито с предписание от здравен инспектор, полицията проверява дали Манев спазва изолацията, при това посред нощ.
„Като гледам на сайта на прокуратурата как гръмко се изписват новини за образуваните досъдебни производства срещу хора, неспазващи карантината, не го изключвам“, споделя той в отговор на въпрос дали смята, че щеше да получи обвинение, ако униформените не го бяха намерили на посочения от него адрес при проверката.

Адвокат Шаркова разказа дори за по-странен случай, в който жена се прибира с кола през границата без да подписва никаква декларация, но след това ѝ е съобщена, че е поставена от карантина, при това не от служител на здравната инспекция.
"Тя не знаеше кой е уведомил РЗИ и защо я поставят под карантина"
„Получава телефонно обаждане от работодателя си, в което ѝ се съобщава, че от РЗИ са я поставили под карантина. Тя не знаеше кой е уведомил РЗИ и защо я поставят под карантина, тъй като се беше завърнала от държава, която към онзи момент дори не беше в забранителния списък на Министерството на здравеопазването.“
Мария Шаркова и Андрей Янкулов са част от инициативата „Права по време на криза“, в която юристи анализират последиците от ограничаването на права и възможните решения в борбата с COVID-19. Тя няма комерсиална цел и не предоставя правни съвети по конкретни казуси, а обобщава натрупващите се множество еднотипни ситуации и следи за различни публикации и добри практики в други държави.
Към края на април броят на образуваните разследвания за неспазването на ограничителни мерки срещу разпространението на епидемията от COVID-19 надхвърли 1000.

Източник Свободна Европа/автор Борис Митов

Трябва ли учениците да носят маска в учлище?

 

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up