Неделя, Август 25, 2019

Съд и прокуратура

Две жалби са постъпили в КЗК (Комисия за защита на конкуренцията) срещу обществена поръчка за изграждане на Детска болница. Това става ясно от справка на електронната страница на КЗК. От МЗ заявяват, че обществената поръчка към момента не е прекратена и се чака решението на Комисията.

Жалбите са подадени на 6 август. Първата е от страна на Камарата на архитектите в България, откъдето искат КЗК да спре обществената поръчка с временна мярка. От „ВДХ“ АД (новото име на „Водстрой 98“ АД) пък е втората жалба. От компанията е иницииран процес, но няма искане за временни мерки.

Върховният административен съд (ВАС) окончателно отмени отказ на Министерство на здравеопазването да възстанови сума за спешно лечение в страна извън Европейския съюз - Кралство Мароко, на физическо лице от град Пловдив от бюджета на министерството. Става дума за лечение на масивен инфаркт по време на пътуване в Кралство Мароко, за лечението на който българският гражданин е заплатил 11 000 евро извън медицинската си застраховка.

С цел установяване на прозрачна и ефективна съдебна система в сферата на здравеопазването , ЦЗПЗ изготви проект „Нов модел за извънсъдебно решаване на спорове в сферата на здравеопазването“.

На 23.07.2019 от 11 часа ще се състои прес конференция в БТА, където Христина Николова, Анели Чобанова , д-р Стойчо Кацаров и Боряна Ботева ще представят проекта. Главната цел на проекта е да подпомогне Министерство на правосъдието за намиране на работещо решение за извънсъдебно решаване на спорове в сферата на здравеопазването. Действащата нормативна уредба е изключила от приложеното си поле тази материя. Пациентите не се разглеждат нито като потребители нито като търговци. С развитието на медицината, която става все по-инвазивна и от друга страна изграждането на нови разбирания за правата на пациента и нормативното им уреждане и развитието на пазара на здравното осигуряване, неименуемо ще водят в бъдеще до нарастване на броя на споровете между лекари, лечебни заведения, пациенти и осигурители, които могат да бъдат както от имуществен, така и от неимуществен характер. 

НЗОК ще изплати надлимитната дейност на онези лечебни заведения, които са спечелили делата срещу Касата на последна инстанция и имат изпълнителен лист. Това решение взе Надзорния съвет на НЗОК на последното си заседание, преди лятната ваканция. Това обхваща 5 лечебни заведения, а останалите ще чакат отново съдът да се произнесе.

Това означава, че реално НЗОК признава така наречената надлимитна дейност за незаконна и от тук нататък се отваря вратата на всяка една болница да претендира за плащанията. След като съдът постанови това за някои лечебни заведения, очакването е и всички други, които заведат дела, да ги спечелят , след като прецедентът вече е налице.

Лимитите, които бяха въведени от бившия здравен министър д-р Петър Москов продължават да бъдат предмет на разгорещени дебати и така и не срещнаха одобрение. И няма и как да е иначе, след като лечебните заведения са оказали помощ на здравноосигурени пациенти, тя е била призната, но в крайна сметка се оказа, че това е било про боно, защото била извън плануваното.

Прокуратурата ще плати 40 хил. лв. на aкушер-гинекологът д-р Михаил Милатович от Горна Оряховица, който беше арестуван по случая "бебето във фризера" през 2010 г.

От решението на ВКС става ясно, че д-р Милатович трябва да получи 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.

От Право&Здраве припомняме, че причината за делото е, че лекарят бива набеден за убиец на новородено. Скандалният случай се разиграва през 2010 г., известен още като „бебето от фризера“.

Финансиран от Европейския Съюз , Европейския социален фонд  и Оперативна програма Добро управление, проектът "Нов модел за извънсъдебно решаване на спорове в сферата на здравеопазването" е изготвен от ЦЗПЗ с цел облекчаване не само на пациентите и лечебните заведения, но и на съдебната система.
Тъй като действаща нормативна нардба за момента изключва тази материя, нашата амбициозна цел е да предложим модел на Министерство на правосъдието за намиране на работещо решение в сферата.

Христина Николова отваря пресконференцията:

Това което ни накара да се замислим за такъв проект, на първо място е, че това са едни особенни обществени отношения, които възникват между граждани, юридически лица и публични институции, които касаят най-чувствителните данни, а именно тези, които касаят нашето здраве, нашият живот и лично достойнство, когато сме най-уязвими, именно когато сме болни.

Министерството на здравеопазването(МЗ) и НЗОК бяха осъдени за дискриминация по признак възраст, заради приети правила, според които плащат зъбните протези само на пациенти на възраст между 65 и 69 години. Комисията за защита от дискриминация(КЗД) постанови решение, че това е дискриминация по признак възраст, спрямо всички здравноосигурени пациенти, на които са им опадали зъбите, но не са на възраст между 65 и 69 години. КЗД даде и задължителна препоръка – незабавно прекратяване на дискриминацията.
Вместо да се засрамят от това, че са уличени в дискриминация, МЗ и НЗОК обжалваха решението на КЗК пред Административния съд. Както можеше да се предположи съдът потвърди решението на КЗК. Логично! И едно дете да хванеш от улицата ще ти каже, че не е честно всички да плащат здравни вноски, а безплатни зъбни протези да получават само тези, които са между 65 и 69 години.
МЗ, обаче е решило да се изложи за трети път, защото днес научихме, че е пуснало жалба срещу решението на Административния съд. Не е нужно да си юрист, за да се досетиш какво ще е решението на Върховният съд.

С цел установяване на прозрачна и ефективна съдебна система в сферата на здравеопазването, вече има проект на нов модел за извънсъдебно решаване на спорове.

„Здравеопазването е сфера, която третира чувствителни обществени отношения. Именно там е най-удачно да се намери модел, по който да се решава възникнал спор по възможно най-щадящ начин и за двете страни – пациенти и лекари. Съдебната ни система е тромава и скъпа и в нея не се обръща внимание на психично-емоционалните страни по спора“. Това коментира адвокат Христина Николова от Центъра за защита на правата в здравеопазването по повод проект на нов модел за извънсъдебно решаване на спорове в сферата на здравеопазването.

Върховната рада на Украйна прие днес закон, който предвижда въвеждане в страната на принудителна химическа кастрация за педофили и създаване на открит регистър за лица, осъдени за престъпления от сексуален характер по отношение на непълнолетни, предаде ТАСС, цитирани от dir.bg.
Законът предполага внасянето на съответното допълнение в Наказателния кодекс на Украйна. Нормативният акт предвижда по-конкретно наказание под формата на "принудително инжектиране на осъдения с антиандрогенни препарати, състоящи се от химически вещества, имащи за цел да намалят либидото и сексуалната активност". При това се постановява, че подобно наказание няма да се прилага за лица "извършили престъпление на възраст под 18 години и лица на възраст над 65 години".

Log in or Sign up