Вторник, Юли 16, 2019

absurdАко Америка е страната на неограничените възможности, то България може да претендира за приза страна на неограничените невъзможности. Чиновническия потенциал да ограничава възможностите за пациентите е неограничен. Непрекъснато се натъкваме на нови и нови висоти. Последният случай, по който сме информирани от пострадали пациенти е за възможността за извършване на терапевтична афереза. Това е процедура, която прилича на хемодиализата, но с нея кръвта се очиства не от азотни съединения, а от високо молекулни белтъци или клетки. Терапевтичната афереза се прилага при някои автоимунни и хематологични заболявания. Целта е натрупаните антитела, които атакуват собствените клетки или патологични клетки, да бъдат филтрирани и изчистени от кръвта. При някои заболявания, като например болестта на Мошковиц терапевтичната афереза е живото спасяваща процедура. При тази болест имунната система образува антитела срещу тромбоцитите.

Намаляването на тромбоцитите под критичните стойности, предизвиква кървене във всички органи и смърт. Чрез терапевтична афереза се филтрират създадените патологични антитела и в резултат броят на тромбоцитите постепенно се увеличава и процесът на кръвосъсирване се нормализира.
Терапевтичната афереза е включена за заплащане на две места. Едното е от НЗОК по Клинична а пътека № 244, а другото е от министерството на здравеопазването по Методика за субсидиране на лечебните заведения.
Няколко болници в страната разполагат с апарати за терапевтична афереза. СБАЛХЗ, УМБАЛ Александровска и ВМА в София, УМБАЛ Св. Георги в Пловдив и УМБАЛ Св. Марина във Варна. Всички те са държавни болници, малко или повече субсидирани от държавния бюджет.
На пръв поглед всичко изглежда наред – имаме болници, имаме подготвени лекари, имаме апарати, имаме процедура за заплащане - лечението на пациентите е осигурено. Да, ама на хартия. Вижте какво се получава на практика.
Жена със синдром на Мошковиц, в критично състояние търси възможност за лечение в една от болниците, в които тя предполага, че има апарат. Всички ѝ отказват под различен предлог, с изключение на една – столичната университетска болница по хематология. Лечението, обаче е извършено, като на частен пациент и при изписването болната получава фактура за 38 357 лева (тридесет и осем хиляди триста петдесет и седем), в което число 35 000 за извършени 10 плазмаферези. Отделно от това за проведено лекарствено лечение с Мабтера на клетата болна са издадени още две фактури всяка на стойност 3625 лева. Общо болната трябва да плати за проведеното животоспасяващо лечение 42 250 лева.
Друга жена със същото заболяване минава по същия път. Извършени са ѝ 6 плазмаферези. Болницата „се е смилила” над нея, като е издала фактура само за три от тях на стойност – 10 838 (десет хиляди осемстотин тридесет и осем) лева. тя също си плаща лечението с Мбтера.
Как става така, че хем лечението на пациентите е осигурено при това по две линии от МЗ и от НЗОК, хем болните са принудени да заплащат суми, който човек със средна работна заплата би получил за три години?
Защо в държавни болници, сиреч на данъкоплатците, чиято апаратура е закупена от данъкоплатците и за чието лечение данъкоплатците са осигурили пари не в един, а в два бюджета, данъкоплатците, които са здравноосигурени, трябва да плащат накрая, при това съвсем не символично, а за да спасят живота си?
Попитахме компетентния орган – изпълнителна агенция Медицински одит. Първият сигнал до агенцията е постъпил на 7 декември 2018 година, и е подаден от ..... Министерството на здравеопазването. Нашият сигнал е подаден на 27 декември миналата година. Изходящият номер на отговора на ИАМО е 25 март, получен от нас на 29 март, петък.
Близо 4 месеца са били необходими на инспекторите на медицинския одит, за да установят нещо, за което (за човек, който познава нормативната уредба) са необходими не повече от 4 часа. Само за сведение, петък - 29 март е последният ден на съществуването на агенция медицински одит, защото от понеделник – 1-ви април контролните функции се поемат от друга агенция – Медицински надзор. С дурги думи каквото било, било, битият, бит ...
Няма съмнение, че експертите на медицинския одит са компетентни лица и могат да извършат проверката за часове, а събирането на документи едва ли би отнело повече от няколко дни, при положение, че болницата и агенцията са на има няма 20 минути с градския транспорт една от друга.
Четири месеца по-късно агенцията изпраща отговор. В него намираме:
1. Една страница с изписани с големи букви получатели на отговора
2. Две страници описателен преразказ на събитията по История на заболяването
3. Една страница описание на нормативната уредба.
4. Две изречение, в които се казва, че „при проверката на лечебното заведение се установи, че по отношение на диагностинчо- лечебния процес не са констатирани нарушения. Лекувани сте по КП № 244, която се заплаща от НЗОК на ЛЗ с 570 лева, тоест разходите за животоспасяваща плазмафереза остават за сметка на пациента или се поемат от ЛЗ, които формират значителна загуба.” Край на цитата. За това действие на болницата ще бъде наложена санкция .......
Сега, да резюмираме всичко, казано до тук. Единствената болница, която е приела и реално спасила живота на пациентите ще бъде наказана. Болницата ще бъде наказана, въпреки, че не са констатирани нарушения. Болницата ще бъде наказа, въпреки, че според заключенията на проверката „ разходите за животоспасяваща плазмафереза остават за сметка на пациента”.
Това ако не е абсурд, не знам кое е! И още.
Според проверяващите КП № 244 не била остойностена. Може ли същите да ни информират какви са критериите им за това дали е остойностена или не и коя от всичките други 266 пътеки е остойностена? И ако не е остойностена, кой е отговорен за това – пациентите с болест на Мошковиц ли или болницата? Кой определя цената на Клиничните пътеки? Не е ли редно сега, той да плати лечението?
В отговора на медицинския одит се споменава, че МЗ заплаща по 3000 лева за една плазмафереза на болниците, сключили договор по Методиката за субсидиране на лечебните заведения. Това била „реалната цена”. Значи ли това, че фактурираната от болницата цена от 3500 лева не е реална?
Изобщо как определяме една цена за „реална”? По това, че е определена от МЗ ли? Цената на една плазмафереза е променяна точно три пъти през 2018 година. Първоначално е била 1040 лева, после е станала 1400 лева, а след още два месеца 3000 лева. Ако единственият критерий за реалност на цените е определянето им от МЗ, тогава коя от трите определени от ведомството е реална? А цената на НЗОК, която плаща 570 лева, независимо от броя на плазмаферезите каква е? Измислена, нали?
Защо една процедура се финансира едновременно по методиката от МЗ и по КП от НЗОК? Нали в закона пише, че по методиката е финансират само дейности, които не се заплащат от НЗОК, или не?
Защо една болница не сключва договор с МЗ, за да получи по 3000 лева за плазмафереза, а сключва договор с НЗОК, която плаща 570 лева за 10 плазмаферези?
Ето тук е заровено кучето.
Оказва се, че държавната Университетска болница по хематология не може да сключи договор за финансиране с МЗ, защото .... не отговаря на изискванията на Методиката на МЗ. Според тях болницата може да сключи договор, ако едновременно има поне клиника по хематология, клиника по интензивно лечение и спешно приемно отделение – всички от 3-то ниво на компетентност. Държавната университетска болница, която единствена има апарат и обучен персонал за извършване на плазмафереза няма нито спешно приемно отделение, от 3-то ниво на компетентност, нито реанимация от 3-то ниво на компетентност, защото просто не са и необходими. Те не са необходими и за извършване на терапевтична афереза – вижте по-горе констатациите от проверката на ИАМО - „проверката ............... не са констатирани нарушения”.
Излиза, че липсата на тези отделения, не е пречка да се извърши плазмафереза срещу заплащане от пациента, но е пречка за извършването ѝ срещу заплащане от бюджета. Следователно единствената причина да се въведат неизпълними изисквания към болниците е да не се плати лечението на пациентите от бюджета.
И така, имаме 5 болници, които имат апарати, но не искат да лекуват пациенти, имаме два бюджета, които плащат за плазмафереза по 4 различни цени, имаме пациентите - здравноосигурени лица, които плащат за лечението си, ако искат да живеят, имаме и контролен орган, който глобява болницата, за това че е спасила живота на пациентите.
Добре дошли в Абсурдистан!
Д-р Стойчо Кацаров

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up