Понеделник, Октомври 21, 2019

Информацията е част от отвореното писмо на 2266 български граждани и родители до държавните власти и медиите:

Ефикасността на безклетъчната коклюшна ваксина – големи очаквания, разочароваща действителност

Solans и Locht (2019) обсъждат, че въпреки високия обхват на ваксинация в световен мащаб, заболяването не е под контрол в никоя страна и честотата му дори се увеличава в няколко части на света. Коклюшните ваксини не успяват да предотвратят инфекцията и предаването на коклюш. За разлика от ваксинацията, която не осигурява мукозен имунитет, естествената инфекция при хора и тестовите инфекции при животински модели предизвикват силни секреторни IgA-отговори в назофаринкса и в белите дробове.

Освен това, проучвания при мишки показват, че естествената коклюшна инфекция индуцира мемори Т-клетки, а не коклюшната ваксина. В свое изследване Queenan и колеги (2019) отбелязват, че възстановяването на заболеваемостта от коклюш предполага ниска ефикасност на съществуващите ваксини и спешно са необходими нови стратегии за подобряване на ефикасността на ацелуларните  (безклетъчни) коклюшни ваксини. Mir-Cros и съавтори (2017) докладват за увеличени случаи на магарешка кашлица от Bordetella holmesii в Испания, като е установено, че всичките заболели са напълно ваксинирани за възрастта си и ваксината не предпазва не само от причинителя на коклюш, но и от родствените бактерии, и спомага за увеличение на тези случаите. Bordetella holmesii може да е причина също за бактериемия и други инвазивни заболявания. Сравнително непознат патоген, открит през 1995 г.
Също така се увеличават случаите на паракоклюш, причинен от B. parapertussis, като именно ваксината възпрепятства имунитета на организма към него и съдейства за увеличеното разпространение на паракоклюш. Според даните е повишена възможността широко разпространената ваксинация с безклетъчна ваксина да създава гостоприемници, по-податливи на инфекция с B. parapertussis. (Long et al., 2010). Проучвания с нечовекоподобни примати са показали, че нито целоклетъчните коклюшни ваксини, нито ацелуларните (безклетъчни) предотвратяват инфекция и предаване на коклюшната бактерия. Математически модели показват, че безсимптомното предаване на B. Pertussis може да бъде основната причина за настоящото възобновяване на коклюша (Locht, 2016). Burdin и съавтори (2017) коментират неуспехите на безклетъчната коклюшна ваксина, бързо намаляващ имунитет, неосигуряването на клетъчно-медииран имунитет, по-голяма неефикасност срещу назофарингеална колонизация на Bordetella pertussis, отколкото целоклетъчната ваксина или естествена инфекция. Coutte и Locht (2015) съобщават за открити коклюшни бактерии-мутанти с променена токсинова експресия, избягващи ваксината, които са изолирани в страни с високо ваксинално покритие. Това явление показва необходимостта от подобряване на ваксините. Mooi и съавтори (2001) обсъждат адаптацията на коклюшния патоген към ваксинацията, като причина за завръщането на коклюша. Наблюдавани са антигенни различия между клиничните изолати и ваксиналните щамове. Обсъжда се възможността дългогодишното прилагане на коклюшни ваксини да е повлияло еволюцията на Bordetella pertussis. Адаптирането е позволило на патогена да остане ендемичен въпреки широко разпространената ваксинация и може да е допринесло за повторното възникване на коклюш в Холандия. van Boven и колеги (2005) разглеждат последиците при коклюш при несъвършена/неефикасна ваксина (каквато е коклюшната). Тя може да окаже селективен натиск, да повиши нивото на разпространение на патогените и евентуално да увеличи вирулентността им. Отстраняването на патогена може да се окаже по-трудно при ваксинирана популация, отколкото при неваксинирана. Нещо повече - възприемчиви неваксинирани индивиди във ваксинирана популация могат да бъдат изложени на повисок риск от инфекция, отколкото възприемчиви индивиди в неваксинирана популация, като по този начин се увеличава вероятността от инфекции и намаляване на средната възраст на заболелите. Популацията на патогена може да се адаптира към заобикаляне на имунните отговори, предизвикани от ваксината. Мутантни щамове, които са в състояние да избегнат имунитет от инфекция или ваксинация, са селективно облагодетелствани.
Следователно може да се очаква, че патогенната популация ще се развива, за да стане силно полиморфна. Проучване на Weigand и съавтори (2017) отчита повишени нива на заболеваемост от коклюш сред всички възрастови групи ваксинирани лица в САЩ, въпреки високото ваксинално покритие. Установени са дискретни промени в генния ред на B. pertussis, които диференцират геномите от ваксинните референтни щамове и клинични изолати от различни генотипове. Разлики между клиничните коклюшни изолати и ваксиналните щамове се наблюдават и
при целоклетъчната ваксина, използвана в националната ваксинална програма в Иран, показва изследване на Fathi и колеги (2017). Sala-Farré и съавтори (2015) проучват 421 случая на потвърден коклюш в испански регион и установяват, че 90% от заболелите на възраст между 2 месеца и 1 година са ваксинирани за възрастта си според испанския календар. В групата на 5-9-годишните 87% от аболелите са напълно ваксинирани - с 5 дози. 8% от децата са били хоспитализирани, а при кърмачетата - 30%, въпреки получените ваксини за възрастта си. Циркулацията на коклюш изобщо не може да бъде контролирана при все че има високо ваксинално покритие. Matthias и колеги (2016) описват продължителна трансмисия на коклюш в детска градина във Флорида, като контагиозността в един от класовете е достигнала 50% при 100% ваксинирана популация.

Нежелани реакции след ваксини, съдържащи безклетъчна коклюшна компонента
Тъй като ваксината за коклюш е част от поликомпонентни ваксини – 3-, 4-, 5- и 6- компонентни комбинирани, ваксинацията за коклюш носи потенциалния риск не само от специфичните за антигена нежелани реакции, но и от другите основни съставки и помощните вещества в съответната прилагана ваксина. Всеки компонент във ваксината добавя потенциален риск от нежелана реакция. Според предложенията за нови промени се предвижда за 6-годишните да се използва триваксината ДТаК – антигени на дифтерия, тетанус и ацелуларна коклюшна компонента. Описаните в листовката на такава ваксина [16] нежелани реакции са: Реакции на свръхчувствителност – анафилактична, ангиоедем, едем, обрив, ниско кръвно налягане; анорексия (понижен апетит); главоболие; парестезия, хипоестезия, синдром на Гилен-Баре, брахиален неврит, лицева парализа, гърчове, синкоп, миелит; миокардит; диария, гадене, повръщане; пруритус, уртикария; генерализирани болки, мускулна слабост, артралгия, оток на ставите; миозит; умора, астения, физическо неразположение, втрисане; болка, еритем, оток на инжекционното място; фебрилитет, аксиларна аденопатия; кръвонасядане, стерилен абсцес на инжекционното място; обширни реакции на мястото на инжектиране (>50mm), включващо масивен оток на крайника от ваксинираното място до едната или двете съседни стави, може да са придружени със зачервяване, загряване, чувствителност или болка и преминават спонтанно за 3-5 дни. Sheikh и съавтори (2012) използват данни от системата VAERS, за да идентифицират случаи на менингит в САЩ за периода 1990-2010 г. Установени са 89 менингита, настъпили след ДТаК ваксинация. Rosengard и колеги (2018) коментират, че вероятно много ваксино-предизвикани случаи на лихен планус са останали непубликувани или неразпознати. Лихен планус се получава най-често след ваксинации за хепатит Б, грипна ваксина и ДТаК. Дълготрайни сърбящи подкожни възли (ваксинални грануломи) на инжекционното място
са съобщавани след прилагане на различни алуминий-съдържащи ваксини (повечето в имунизационния календар). Контактната алергия към алуминий е силно свързана с наличието на ваксинални грануломи. По време на проучванията с алуминий-съдържаща ДТаК ваксина се наблюдава свръхчувствителност към алуминий при 77% от децата със сърбящи възли. Те са персистиращи (дълготрайни), но малко се знае за прогнозата. Данните представят Kelly и съавтори (2019), които съобщават за 12 деца, развиващи сърбящи възли на инжекционните места след ваксинация. Средната възраст на поява на симптомите е 12 месеца (6-19.5). 8 деца са с основен симптом сърбеж; 3 деца са с болка. 6 от 7-те изследвани за алергия деца са положителни. Едно дете е развило кожен псевдолимфом, потенциален неблагоприятен ефект от алуминий-съдържащи ваксини.
Това е първият такъв описан случай при дете след ваксинация според авторите. 2 деца са с венозни малформации.Santoro и колеги (2019) обсъждат честите алергични реакции в детството от кравето мляко. Протеините от краве мляко могат да присъстват във фармацевтичните компоненти. Има съобщения за случаи на анафилаксия след инжектиране на ДТК (с безклетъчна коклюш компонента) ваксина при деца, алергични към мляко. Протеините на кравето мляко могат да бъдат открити и в оралната полиоваксина, някои пробиотици, лактулозен сироп и различни лекарства. Казеините са открити чрез ELISA при ниска концентрация (8,1 и 18,3 ng/mL) в хранителна среда на ДТаК. В тази връзка се съобщава, че 6 от 8 деца с
анафилаксия след инжектиране на триваксината са имали незабавни алергични реакции към млечните протеини. Авторите препоръчват предпазливост при прилагане на лекарства, съдържащи млечни алергени при деца с алергии към млякото.В научната литература има множество съобщения за разнообразни локални и системни
нежелани реакции от съдържащи коклюшна компонента ваксини, включително тежки, продължителни и инвалидизиращи последствия, настъпили на всякаква възраст.

Ограничихме примерите само до някои нежелани реакции конкретно след триваксината ДТаК и единствено в детска възраст, предвид конкретното предложение за въвеждане вкалендара.

Обобщение
Предишната промяна в българския имунизационен календар за коклюш е въвеждането на допълнителна реваксинация с 4-компонентна ваксина за 6-годишните деца, с което дозите нараснаха на 5. Преди това инжекциите за коклюш са били на 2, 3, 4 месеца и реваксинация до 24-месечна възраст. Предвижданото сега поредно вкарване на още една коклюшна ваксинация - за 12-годишните, сигнализира, че въвеждането на предишната не е довело до контрол на коклюша. Нима при тези обстоятелства се очаква 6 дози на дете да го направят? Дали след 5-10 години за пореден път ще чуем старата-нова идея за още една доза – този пък 7-ма, и пак с мотивите „да ограничи“ коклюша? При установените научни факти за неспособността на ваксината да предотврати инфекцията и предаването на коклюш, придружени с персистиращата упоритост на здравни лица да проверяват още колко допълнителни дози могат да понесат децата (чуждите?), защото световната политика е такава, изглежда да е поредната загубена битка на човека срещу природата. Все пак има и спечелили, но това не са децата и родителите им.

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up