Четвъртък, Август 22, 2019

Проф. д-р Емил Паслакев в интервю пред Капитал :

За да бъде трансплантацията на ниво и с успех във всичките й аспекти – здравни, социални и финансови,
трябва да се извършват от порядъка на 25 и повече трансплантации на 1 млн. население за една година, както е в Европа.
Напоследък се говори, че населението в България е паднало под 7 млн. жители. Аз смятам, че постоянно живеещите български граждани в Република България са малко над 5 млн. Ако се изхожда от това число, това означава, че в България трябва да извършваме 125 трансплантацииза една година, а ако населението е 7 млн. – 170 минимум. Какво се случва реално? През миналата година са направени около 40 трансплантации, което покрива минимума за 2 млн. души население.

trasp

Трансплантациите на органи, в това число и бъбречните, са изцяло ангажимент на държавата и не може да се разчита, че една органна трансплантация е пряко ефективна финансово – извършва се днес, пациентът е добре, от утре – много добре,изписват го и трансплантацията е много ефективна финансово. Това не е така. Трябва да се има предвид, че един трансплантиран пациент трябва да живее много години и да се оцени ефективността във всички аспекти на трансплантацията.

В държава като Норвегия е изчислено, че бъбречната трансплантация е седем пъти и половина по-малко финансово ангажираща, отколкото диализното лечение.

Какво е направила държавата след това – 56.8% от пациентите, които се нуждаят от бъбречна трансплантация, я получават, преди да се започне диализно лечение, т.е. тези пациенти никога не започват диализното лечение, което е седем пъти и половина по-скъпо от трансплантацията. Останалите четиридесет и няколко процента правят бъбречна трансплантация средностатистически на третия месец, след като са започнали диализното лечение. Те имат изключително малък брой пациенти, които са на диализно лечение и не подлежат на трансплантация – това са възрастни пациенти над 85 - 90 години, с голяма коморбидност, със злокачествени заболявания и лоша перспектива в краткосрочен период. Така Норвегия има много малко диализни центрове с много малко апарати.
По-важната характеристика на държавната й политика е, че в тази страна е развито много добре донорството, както трупното, така и живото донорство. Как го е направила държавата? В Норвегия всеки може да стане жив донор на всеки, който се нуждае, юридическата свобода е абсолютна.
Разбира се, от медицинска страна може да бъде донор всеки, чието здравословно състояние го позволява. Когато един човек, например на 40-годишна възраст, стане донор, той може да бъде донор без юридически ограничения на всеки родственик, неродственик, близък, приятел, съсед, колега, непознат. Там няма ограничение от закона. И цялата процедура става много бързо.Нуждаещият се пациент веднага има подходящ донор, донорът се обследва медицински, което става много бързо в днешно време
и трансплантацията се осъществява. Ако на донора на 40-годишна възраст му остават още 25 години работа до 65-годишна възраст,
той ще работи.

Но държавата го насърчава – ако той има примерно месечна здравна осигуровка 100 евро, държавата му доплаща още 100.
Ако има пенсионна осигуровка 100 евро, получава от държавата още 100 евро месечно.
Така за 25 години донорът ще бъде компенсиран по начин, по който в България това би било само най-смела мечта.
Защо го прави? Защото пациентите, които са бъбречно трансплантирани например, след три месеца са с нормална бъбречна функция, могат да се ресоциализират, да работят, да плащат данъци, включително и осигуровки,
да имат деца, а държавата престава да им плаща за трудоустроеност.

Това е социалната значимост на донорството.
В България трансплантацията на бъбрек е от три до четири пъти и половина по-евтина, отколкото диализата на пациентите.
В България пациентите на диализно лечение са 4000, трансплантираните пациенти са 650.

Моят извод е, че в случая държавата ни не мисли за пациентите и нуждаещите се от трансплантация, които са много.
Какво правят самите пациенти? Те взимат своя проблем в своите си ръце и търсят изход. Това е тяхно право, но по-тежко е, че това е тяхно задължение и те нямат избор.
Затова пациентите заминават извън България, най-често в Турция.

В резултат повече българи са трансплантирани в Турция, отколкото в България.

Далеч съм от мисълта, че веднага можем да стигнем Норвегия, но трябва да се работи.
Към тези щрихи бих добавил само, че Изпълнителната агенция по трансплантации (ИАТ) беше закрита в резултат на промяна в законодателството и вследствие на това от средата на декември 2018 г. до средата на март нямаше нито една трупна трансплантация.

Към днешна дата има два трупни донора. В момента социалната страна на живота в България е такава,
че ангажира напълно съзнанието, времето, усилията на един човек и на него не му остава да мисли за донорството, а то е много важно.

В България има много болни, показани за трансплантиране, но има и много трансплантации, които не се извършват, а се правят навсякъде по света.
В България не се извършват кръстосани трансплантации (ако живият донор не е подходящ, но пък е подходящ за друга трансплантация, донорите се разменят) и не се правят трансплантации, при които кръвните групи на донора и реципиента не съответстват. За да се извършват,  е необходим голям финансов ресурс за прилагането на всички методи на трансплантация, но те пък спират харченето на пари за хемодиализа и лечение на тези пациенти.
След като у нас кръстосание трансплантации не са позволени, държавата, откровено казано, принуждава пациентите да отидат и да си дадат парите в чужбина.
След трансплантацията пациентите се връщат и ние работим с тях, гледаме ги, лекуваме ги.
Парадоксът е, че трансплантацията е една оперативна интервенция по присаждане на орган,  а наблюдението на пациента е най-сложната част, която продължава с години.  Имаме пациенти, които наблюдаваме 20 - 30 години, имаме над 30 години, това е изключително сложен процес.
Парадоксът е, че държавата не ни позволява, но и не ни пречи да гледаме тези пациенти.

Става въпрос за изключително високо ниво на професионално обслужване на сложни пациенти, за периодично наблюдение, което се извършва само от нефролози.
В България работят 250 нефролози, но само 10 от тях се занимават с трансплантирани пациенти, с прегледи, с наблюдението им, с взимане на решения за терапии.
На този етап държавата смята, че това трябва да бъде абсолютно безплатен труд, което действа демотивиращо на малкото професионалисти в тази сфера.

Това са фрапантните факти, които нито една друга европейска държава не допуска.
Македония, с 2 млн. души население, например има пет пъти повече осъществени трансплантации от нас,
а колегите идват да се учат от нас, виждат къде са проблемите и ги избягват.
Хърватия заедно с Испания е на първо място по трупно донорство в Европа.
Там няма чакащи за бъбречна трансплантация, всеки, който се нуждае, я получава.

Другият неприятен факт е, че в България в този момент не се правят трансплантации на деца.
Ако отворите сайта на здравното министерство, ще прочетете, че то е фокусирало усилията си върху детското здраве, което, да ме извиняват, е чиста лъжа.

За разлика от много европейски страни ние работим само с оригинални продукти за имуносупресия, за да не рискуваме да влошим състоянието на пациентите, и имаме много големи успехи в поддържането на състоянието им. Въпреки всичко сегашната политика на държавата не насърчава донорството и наистина има много какво да се промени в тази посока.

Една немалка част от пациентите на диализа смятат, че заради малкия брой донори никога няма да имат шанс, и са отчаяни,
заради което активността им е много ниска, въпреки усилията на цялата нефрологична общност да бъдат регистрирани всички нуждаещи се от трансплантация.
В листата на чакащите има около 1050 души. Трансплантирани са 650 души. На диализно лечение са 4000, а нуждаещите се са два пъти по толкова заради това,
че много пациенти имат бъбречна недостатъчност и са в преддиализно състояние. Ако пациентите нямат възможност за трансплантация в чужбина, са още по-потиснати".

Източник: Капитал

Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. За повече информация, относно тарифите и рекламните формати, свържете се с нас на телефон: 0885 815 108. Ако сте станали свидетел на събитие, което смятате, че трябва да стане обществено достояние, изпратете ни новината на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  Дарения за някоя от нашите каузи, можете да направите от тук. Благодарим за подкрепата!

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up