Четвъртък, Август 22, 2019

angelova kineziterapiaПрез последните седмици бяха организирани множество протести на медици от различни професии – лекари педиатри, медицински сестри, акушерки, фелдшери. Към протестиращите се присъедини и Асоциацията на физиотерапевтите в България, в която членуват рахабилитатори и кинезитерапевти.Те издигнаха редица искания, сред които бе настояването да получат право на самостоятелна съсловна организация извън рамките на БАПЗГ, както и да им се даде възможнос да практикуват самостоятелно без задължителния според действащото законодателство надзор от специалист по физикална и рехабилитационна медицина в рамките на рехабилитационния екип. Каква е позицията по тези теми на Българската асоциация по физикална и рехабилитационна медицина? Отговор на този и други въпроси потърсихме от нейния председател д-р Таня Ангелова. Предлагаме на вниманието ви интервюто, което тя даде специално за читателите на „Право и здраве“.

Д-р Ангелова, в последно време сме свидетели на напрежение, свързано с протестите на Асоциацията на физиотерапевтите и желанието им да обособят самостоятелна практика. Това е поводът да Ви помоля първо да обясните дали рехабилитатори и кинезитерапевти са представители на една и съща професия?

Рехабилитаторите и кинезитерапевтите имат близки учебни програми, поради което, работейки в лечебните заведения, често изпълняват едни и същи функции.

 Рехабилитаторите са получили образованието си в медицинските колежи към медицинските университети. Кинезитерапевтите са кадри на Националната спортна академия, Югозападния университете Неофит Рилски”, Русенския университет „Ангел Кънчев” и, в последните години - на ФОЗ на МУ-София. В основата на обучението им стои програмата на рехабилитаторите.

Когато Асоциацията на физиотерапевтите, обединяваща рехабилитатори и кинезитерапевти представи в публичното пространство исканията за единен статут и самостоятелна практика, един от аргументите, които бяха изтъкнати бе значителния по обем хорариум от базисни дисциплини - анатомия и физиология, предклинични - патоанатомия и патофизиология, и клинични дисциплини, които се изучават в рамките на бакалавърската и магистърската степен, а така също и фактът, че те се преподават от хабилитирани медицински лица. Достатъчни ли са тези знания, за да могат кинезитерапевтите и рехабилитаторите да практикуват сами без риск за пациентите?

Ще Ви отговоря по следният начин: Кога лекарят може да разкрие индивидуална практика? След като издържи успешно изпита си за специалност! В тази връзка искам да поясня: минималният период на обучение на един лекар е 6 години с хорариум от близо 5 000 часа. След което трябва да специализира минимум 4 години за да се яви на изпит за специалност. Тогава той може да разкрие самостоятелна индивидуална практика по физикална и рехабилитационна медицина. Разбирате, че става дума минимум за 10 години обучение.

Каква е ситуацията при кинезитерапевтите. Те завършват магистърската си степен след обучение от 6 години и хорариум от близо 2 400 часа.

Въпреки продължителното си обучение и множество специализации, много често лекарите се сдружават, защото е по-лесно да са в екип, а не да работиш самостоятелно.

Когато човек не разбира голямата отговорност, той поема неоправдани рискове.

Кинезитерапевтите имат ясен статут. Те работят в системата на здравеопазването под ръководството на лекаря със специалност по физикална и рехабилитационна медицина, самостояттелно в спортните центрове и клубове, в СПА и уелнес направлението на туризма и на други места.

Разрешена ли е самостоятелната практика на тези специалисти в ЕС?

Ще Ви отговоря с думите на един гост от Европейската асоциация на кинезитерапевтите на конгреса на кинезитерапевтите в София през 2012 г.

Той посочи, че когато стане въпрос за разходване на държавен финансов ресурс т.е. пари от здравна каса, кинезитерапевтите са задължени да работят в рехабилитационен екип, който се ръководи от лекар специалист по физикална и рехабилитационна медицина.

Не е тайна, че кинезитерапевти и рехабилитатори практикуват обаче без лекарски надзор в СПА и уелнес центрове, в салони за йога терапии, масажни студиа, фитнес центрове и дори по домовете. Позволено ли е това според действащата нормативна уредба или са необходими законови промени?

Наредба 2 от 2016 г. на Министерството на туризма регламентира дейността на кинезитерапевти и рехабилитатори в СПА и уелнес центровете. Те работят, както вече казах, със здрави или условно здрави хора. Тяхната дейност в тези центрове е свързана предимно с прилагането на различни масажни приоми, съчетани с използването на козметични продукти.

Какви действия ще предприеме Асоциацията по физикална и рехабилитационна медицина, за да изрази позицията си пред институциите?

Вече дадохме пресконференция в БТА, за да изразим категоричното си несъгласие с исканията на Асоциацията на физиотерапевтите за промяна на статута им, както и да обясним на обществеността какво представлява медицинската рехабилитация. Обяснихме от какви специалисти се формира рехабилитационният екип и как функционира. Колеги посочиха колко опасно е да се провежда „лечение“, без то да е назначено от лекар и проведено под негово наблюдение и непосредствен контрол. Ето защо апелираме към хората да бъдат внимателни на кого са доверяват, защото само и единствено лекарите могат да лекуват.

Разговора води: Невена Попова

Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. За повече информация, относно тарифите и рекламните формати, свържете се с нас на телефон: 0885 815 108. Ако сте станали свидетел на събитие, което смятате, че трябва да стане обществено достояние, изпратете ни новината на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  Дарения за някоя от нашите каузи, можете да направите от тук. Благодарим за подкрепата!

 
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.
  • Публикуването на коментара е спряно.
    Димитър Христев · преди 1 месеца
    https://www.wcpt.org/news/norwegian-direct-access-jan18 Колегите ни Физиотерапевти (кинезитерапевти и рехабилитатори разпознати от ЕСКО) в Норвегия вече могат да се похвалят с директен достъп. С други думи в моята родина мога да извършвам самостоятелно козметични процедури, но ако отида в Норвегия и ми признаят рехабилитаторската диплома, мога да работя директно без надзор на лекар и без диагноза и направление от лекар-специалист или направление от личен лекар. Във Великобритания пък бих могъл да работя самостоятелно само с диагноза от всеки специалист, както и направление от личен лекар без никакво назначаване на процедури от тяхна страна.Също да извършвам ставна ехография, да поставям вътреставни инжекци, да назначавам образни изследвания, да изписвам ограничени групи от лекарства и фармацевтите ще изпълняват рецептите ми. Всичко това влиза в знанията и компетенциите на един терапевт с формат от обучение 3-5 години. Да, колегите ни лекари по физикална и рехабилитационна медицина се опитват се да пробутат на гражданите, че само лекар е подходящия кадър за тяхното възстановяване, но по света отдавна са стигнали до извода, че изброените отговорности могат да се изпълнят от физиотерапевт, който е представител на здравна професия напълно различна от лекарската.
Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up