Лекари

• Д-р Б. Железарова: В България достъпът до специалист ревматолог е лесен, в сравнение с други европейски страни.

  Д-р Борислава Железарова се дипломира през 2002 г. в Медицински университет гр. София, специалност Медицина. Придобита специалност „Ревматология” от 2015 г. От 2008 г. е лекар в УМБАЛ „Д-р Георги Странски”в Клиника по Вътрешни болести и е асистент към МУ гр. Плевен Катедра „Пропедевтика на Вътрешните болести”, а от 2015 г. е лекар ревматолог в Клиника по ревматология и е асистент в МУ гр. Плевен Катедра „Кардиология, пулмология, ендокринология и ревматология”, участва в българо-езично и англоезично преподаване на студенти IV курс във факултет „Медицина” МУ Плевен. С нея рразговаряме по повод Световния ден за борба с артрита

  Д-р Железарова, отбелязваме Световния ден за борба с артрита. Какво представляват артритните заболявания, социално значими ли са и защо е важно да се говори за тях?
  Световният ден за борба с артрита се отбелязва всяка година на 12 октомври, инициран и подкрепян от EULAR /Европейската лига по Ревматология/ както и пациентските организации в различните европейски страни. Кампанията има за цел да помогне за повишаване на осведомеността на обществото за естеството на ревматичните мускулно-скелетни заболявания и протичането им във времето. Насочва се вниманието към ежедневните трудности в заобикалящата ни среда, които пациентите с тежък ход на болестта трябва да преодоляват, както и създаване на улеснения и достъпност, подобряване качеството на живот. Акцентира се и за възможните затруднения при диагностиката им поради неспецифични първоначални симптоми . Групата на артритите като медицински термин включва всички възпалителни ставни заболявания, ангажиращи както периферните стави, така и аксиалния скелет /ставите по протежение на гръбначния стълб и сакроилиачните стави/, но при част от случаите са възможни патологични прояви и от страна на вътрешните органи и системи. Причисляват се към социално значимите заболявания поради прогресиращият хроничен ход, ранната изява в млада и зряла активна възраст. В тежките си форми, въпреки съвременната терапия водят до инвалидизация.

  {module title="Подобни статии"}

  Какви са рисковите фактори за отключване на заболяването и има ли предпоставки в ежедневието ни, които могат да допринесат за развитие на артритно заболяване, какво можем да направим за да го избегнем или отложим?
  Конкретната причина за отключването и изявата на ревматоидния артрит като автоимунно възпалително ставно заболяване не е напълно изяснена. Налице е нетипичен отговор на имунната ни система към провокиращи фактори от околната среда /вируси, бактерии, физически или емоционален стрес, травма, излагането на различни химични вещества и замърсители и др./ които имат пусков механизъм във възпалителната каскада. Като резултат настъпва ставната увреда с разрушаване на хрущяла и костта, околоставните структури. Налице е и генетична предразположеност към болестта.

  Как се диагностицират тази група заболявания и какви са най-често срещаните трудности пред пациентите и медицинските специалисти в периода от проява на симптоми до окончателно поставяне на диагноза?
  Нерядко възпалителните ставни заболявания имат в началото си неспецифични прояви като обща отпадналост и лесна умора при ежедневните активности, повишение на телесната температура, генерализирана скованост до характерната проява на ставно-болкови и възпалителен синдром. По-лесна е диагнозата при изявата на артрит на периферни стави, докато при изолираното засягане на ставите на гръбначния стълб /аксиален спондилоартрит/ минава понякога няколкогодишен период на проследяване на пациента до изясняване на диагнозата. Добрите познания на личните лекари, както и последващото съвместно лечение и проследяване на пациентите е оптималният вариант за добър контрол над болестта. Обществените кампании, достъпът до информация от глобалната мрежа и активността в търсенето от страна на хората, групите за взаимопомощ и пациентските организации също допринасят за навременната диагноза. В България достъпът до специалист ревматолог е лесен, в сравнение с други европейски страни.

  Какво лечение се прилага, имат ли българските пациенти достъп до най-съвременните лечения и доколко те са успешни?
  Целта на лечението при този тип патология е достигането на ремисия - състояние без болестна активност. Терапията на пациентите с възпалителни ставни заболявания в България е съгласно алгоритмите на EULAR, следвайки последователните стъпки на първоначално прилагане на симптоматична и болест-модифицираща терапия. При изчерпване на ефекта от нея или при непостигане на ниска болестна активност се включва съвременната биологична терапия. Медикаментите от тази група са насочени към елементите на възпалителната каскада, причиняващи увреда на ставите и системните прояви на болестта. В голямата си част пациентите на тази терапия се подобряват бързо и добрият отговор към лечението се задържа продължително във времето. Биологичната терапия предотвратява структурната ставна увреда, протектира настъпването на деформитети, повлиява и някои извънставни прояви. Успехът от лечението зависи от много фактори, най-вече ранно начало, последователност в проследяването, адекватна връзка лекар-пациент и добра колаборация с колеги от други медицински специалности .

  Наблюдава ли се повишен риск от тежко протичане на COVID-19 пациенти с артритни заболявания и какви са препоръките в това отношение за тях?
  Данните до момента сочат, че пациентите с ревматични автоимунни заболявания не боледуват от COVID-19 по-тежко от останалите хора, но е възможно в хода на инфекцията да настъпи влошаване и обостряне на възпалителната ставна болест. Според препоръките на Българското дружество по Ревматология тези болни могат да бъдат ваксинирани при ниска активност на болестта и с корекция в приложението само на определени медикаменти, съгласувано с наблюдаващия ревматолог. Интересен факт са проявите на COVID-19 асоцирани реактивни артрити, миозити и васкулити, като наблюденията върху тези клинични феномени тепърва ще бъдат описвани и проследявани.

   {module title="Subscribe"}{module title="Анкета"}

• Проф. Цанков: Няма причина да се дава антибиотик за профилактика в началото на COVID-19

  Преди месец в PubMed беше публикувано двадесетото поред проучване от началото на пандемията на научния колектив от Института по генетика и патология към Базелския университет, който се оглавява от проф. Александър Цанков. Той е ръководител на отделението по хистопатология и аутопсия към Института. Този път фокусът на учените е върху промените в белодробните лимфни възли на починали от COVID-19. Повече за проучването, проф. Цанков споделя пред Clubz 

• Хартиените рецепти остават алтернатива на електронните

  На сайта за обществено обсъждане е публикуван проект на Наредба за допълнение на Наредба № 4 от 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти.
  С готвените промени, електронните рецепти ще бъдат въведени от 1 юни, но хартиените ще останат тяхна алтернатива.

• Протоколите за химиотерапия няма да се преиздават

  След постъпило становище от Националната здравноосигурителна каса, министерство на здравеопазването е публикувало за обществено обсъждане промени, които касаят протоколите, издавани от Клиничната онкологична комисия по химиотерапия и за лекарствено лечение по хематология.

• COVID – 19 ще бъде признат за професионална болест. Анализ на проф. Поля Голева

  1.Консултативният комитет на Европейския съюз за безопасност и здраве на работното място обоснова необходимостта Ковид – 19 да бъде признат за професионално заболяване. Засега само в областта на здравеопазването и социалните грижи и оказване на помощ по домовете, а при настъпване на пандемия – и в други сфери, в които има риск от заразяване и възникване на огнища от заразвяване¹.

• Отговорността на лекаря за вреди

  Лекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съобразно съвременните, общоприети достижения на медицинската наука и практика.

• Отговорността на лекаря за вреди

  Лекарят има задължението по силата на закона да положи грижа за лечението на пациента, съобразно съвременните, общоприети достижения на медицинската наука и практика. При отклонение от тези задължения, в резултат на което са възникнали неблагоприятни последици за болния, може да се ангажира отговорността на лекаря, ако неговото действие или бездействие са в резултат на виновно поведение. Виновно е поведението не само в случаи на преднамереност и умисъл. Виновно е поведението и когато лекарят е знаел за последиците, но поради небрежност не ги е предотвратил или не е знаел, но предвид длъжността му е трябвало да ги знае.

• Женевска декларация на Световната медицинска асоциация

  "В този момент, когато ме приемат за член на медицинската професия: давам тържествен обет да посветя живота си в служба на човечността; ще отдам на моите учители почитта и благодарността, които им се полагат; ще упражнявам моята професия добросъвестно и с достойнство; здравето на моя пациент ще бъде за мен от първостепенно значение; ще зачитам тайните, които са ми доверени, дори след смъртта на пациента; ще поддържам с всички средства, с които разполагам , честта и благородните традиции на медицинската професия; моите колеги ще бъдат мои братя;

• Хипократовата клетва

  Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.
  Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.
  Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само, за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби.

• Защита на нарушени права пред съд

  Какво трябва да знае гражданинът преди да започне съдебно дело за нарушени права в здравеопазването?
  Съдебните дела могат да бъдат водени в три направления: Административни, Наказателни, Граждански.
  Административните дела се водят тогава, когато административен орган, отказва да изпълни задълженията си, записани в закон или подзаконов нормативен акт. Пред Административния съд може да се оспорват индивидуални административни актове, общи административни актове, подзаконови нормативни актове или отказът на административния орган да издаде такива.

• Право на второ мнение

  Като пациент всеки има право на „повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването“. Това гласи текстът на чл. 86(1), т.4 от Закона за здравето. Какви са практическите измерения на този императивен текст на закона? На първо място правото на второ лекарско мнение не е ограничено от гледна точка на мястото на получаване на медицинска помощ - то е валидно независимо от това дали помощта се оказва в болница или в лечебно заведение за извънболнична помощ или в Спешна помощ.

• Лекарска тайна

  Лекарят е задължен да пази в тайна здравословното състояние на своите пациенти. Това задължение е част от етиката на лекарската професия от най-дълбока древност и се съдържа още в Хипократовата клетва, която всеки медик полага след дипломирането си. Забраната за разпространение на здравна информация, освен това е правно регламентирана в Закона за здравето.

• Договор между лекаря и пациента

  От юридическа гледна точка, взаимоотношенията лекар - пациент се определят, като договорни. Договорът между лекаря и пациента е неопределен и по същество е най-близък до договора за услуга. Договорът няма писмена форма и не се изисква изрично волеизявление. Договорът се счита за сключен в момента, в който лекарят се е съгласил да приеме, прегледа или консултира болния.

• Хипократовата клетва

  Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.
  Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.
  Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само, за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби.
  Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено. Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство.

• Д-р Заргар получи българско гражданство

  Вицепрезидентът Илияна Йотова подписа днес указ за придобиване на българско гражданство от д-р Абдулах Заргар, съобщи пресслужбата на президентството.

• Откирити сa нови потенциални възможности за създаване на иновативни терапии за лечение на невробластом при децата

  Най-голямото проучване на невробластом при децата, отговаря на важни въпроси относно прозихода на заболяването. Изследователите от Института Wellcome Sanger,от болница Great Ormond Street (GOSH) и Центъра за детска онкология Princess Máxima са установили, че всички невробластоми произхождат от един вид ембрионални клетки, наречени симпатобласти.

• Д-р Н. Болтаджиев: Отпадането на лимитите няма да отвори изцяло достъпа до системата

  Д-р Николай Болтаджиев е завършил МА – София със специалност хирургия, има квалификация по съдова хирургия при МА София, артроскопска хирургия от Карл Щорц. Автор е на 49 научни публикации в специализирани наши и международни списания, конгреси, конференции и симпозиуми. Бивш председател на Национално сдружение на частните болници в България.

• Д-р Ботев: Кръвна плазма трябва да се прелива много рано на рискови пациенти

  Очаква се трета вълна на коронавируса, това може да стане след месец, но може и по-рано“, посочи пред БНР д-р Чавдар Ботев, хематолог, съосновател на Сдружение ''Лечение на Covid-19 с реконвалесцентна плазма''.

• Д-р Брънзалов: Предстои трета вълна, но тя няма да даде толкова голяма заболеваемост

  Най-вероятно сме в началото на трета вълна на заразяване с COVID-19, но тя в никакъв случай няма да даде толкова голяма заболеваемост. Това заяви пред Нова телевизия зам.-председателят на УС на БЛС д-р Николай Брънзалов. „Убеден съм, че кривата ще бъде малко по-ниска”, каза той.

• Парламентът гласува поправките в Закона за извънредното положение

  Парламентът гласува окончателно поправките в Закона за извънредното положение. В закона беше прието неплатеният отпуск от 90 календарни дни, взет заради пандемията, да бъде признаван за трудов стаж, което ще важи само за тази година.