Интервю

  • Адв. Христина Николова: Делата за надлимитна дейност не се решаваха еднозначно през годините

    Христина Николова, Адвокат Христина Николова е родена в гр.София, завършва средното си образование през 1996г в английска гимназия в родния си град, а през 2001г завършва юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност магистър по право с две специализации „Правораздаване“ и „Публична администрация“. Вписана е в Софийска адвокатска колегия.

  • Д-р Б. Железарова: В България достъпът до специалист ревматолог е лесен, в сравнение с други европейски страни.

    Д-р Борислава Железарова се дипломира през 2002 г. в Медицински университет гр. София, специалност Медицина. Придобита специалност „Ревматология” от 2015 г. От 2008 г. е лекар в УМБАЛ „Д-р Георги Странски”в Клиника по Вътрешни болести и е асистент към МУ гр. Плевен Катедра „Пропедевтика на Вътрешните болести”, а от 2015 г. е лекар ревматолог в Клиника по ревматология и е асистент в МУ гр. Плевен Катедра „Кардиология, пулмология, ендокринология и ревматология”, участва в българо-езично и англоезично преподаване на студенти IV курс във факултет „Медицина” МУ Плевен. С нея рразговаряме по повод Световния ден за борба с артрита

    Д-р Железарова, отбелязваме Световния ден за борба с артрита. Какво представляват артритните заболявания, социално значими ли са и защо е важно да се говори за тях?
    Световният ден за борба с артрита се отбелязва всяка година на 12 октомври, инициран и подкрепян от EULAR /Европейската лига по Ревматология/ както и пациентските организации в различните европейски страни. Кампанията има за цел да помогне за повишаване на осведомеността на обществото за естеството на ревматичните мускулно-скелетни заболявания и протичането им във времето. Насочва се вниманието към ежедневните трудности в заобикалящата ни среда, които пациентите с тежък ход на болестта трябва да преодоляват, както и създаване на улеснения и достъпност, подобряване качеството на живот. Акцентира се и за възможните затруднения при диагностиката им поради неспецифични първоначални симптоми . Групата на артритите като медицински термин включва всички възпалителни ставни заболявания, ангажиращи както периферните стави, така и аксиалния скелет /ставите по протежение на гръбначния стълб и сакроилиачните стави/, но при част от случаите са възможни патологични прояви и от страна на вътрешните органи и системи. Причисляват се към социално значимите заболявания поради прогресиращият хроничен ход, ранната изява в млада и зряла активна възраст. В тежките си форми, въпреки съвременната терапия водят до инвалидизация.

    {module title="Подобни статии"}

    Какви са рисковите фактори за отключване на заболяването и има ли предпоставки в ежедневието ни, които могат да допринесат за развитие на артритно заболяване, какво можем да направим за да го избегнем или отложим?
    Конкретната причина за отключването и изявата на ревматоидния артрит като автоимунно възпалително ставно заболяване не е напълно изяснена. Налице е нетипичен отговор на имунната ни система към провокиращи фактори от околната среда /вируси, бактерии, физически или емоционален стрес, травма, излагането на различни химични вещества и замърсители и др./ които имат пусков механизъм във възпалителната каскада. Като резултат настъпва ставната увреда с разрушаване на хрущяла и костта, околоставните структури. Налице е и генетична предразположеност към болестта.

    Как се диагностицират тази група заболявания и какви са най-често срещаните трудности пред пациентите и медицинските специалисти в периода от проява на симптоми до окончателно поставяне на диагноза?
    Нерядко възпалителните ставни заболявания имат в началото си неспецифични прояви като обща отпадналост и лесна умора при ежедневните активности, повишение на телесната температура, генерализирана скованост до характерната проява на ставно-болкови и възпалителен синдром. По-лесна е диагнозата при изявата на артрит на периферни стави, докато при изолираното засягане на ставите на гръбначния стълб /аксиален спондилоартрит/ минава понякога няколкогодишен период на проследяване на пациента до изясняване на диагнозата. Добрите познания на личните лекари, както и последващото съвместно лечение и проследяване на пациентите е оптималният вариант за добър контрол над болестта. Обществените кампании, достъпът до информация от глобалната мрежа и активността в търсенето от страна на хората, групите за взаимопомощ и пациентските организации също допринасят за навременната диагноза. В България достъпът до специалист ревматолог е лесен, в сравнение с други европейски страни.

    Какво лечение се прилага, имат ли българските пациенти достъп до най-съвременните лечения и доколко те са успешни?
    Целта на лечението при този тип патология е достигането на ремисия - състояние без болестна активност. Терапията на пациентите с възпалителни ставни заболявания в България е съгласно алгоритмите на EULAR, следвайки последователните стъпки на първоначално прилагане на симптоматична и болест-модифицираща терапия. При изчерпване на ефекта от нея или при непостигане на ниска болестна активност се включва съвременната биологична терапия. Медикаментите от тази група са насочени към елементите на възпалителната каскада, причиняващи увреда на ставите и системните прояви на болестта. В голямата си част пациентите на тази терапия се подобряват бързо и добрият отговор към лечението се задържа продължително във времето. Биологичната терапия предотвратява структурната ставна увреда, протектира настъпването на деформитети, повлиява и някои извънставни прояви. Успехът от лечението зависи от много фактори, най-вече ранно начало, последователност в проследяването, адекватна връзка лекар-пациент и добра колаборация с колеги от други медицински специалности .

    Наблюдава ли се повишен риск от тежко протичане на COVID-19 пациенти с артритни заболявания и какви са препоръките в това отношение за тях?
    Данните до момента сочат, че пациентите с ревматични автоимунни заболявания не боледуват от COVID-19 по-тежко от останалите хора, но е възможно в хода на инфекцията да настъпи влошаване и обостряне на възпалителната ставна болест. Според препоръките на Българското дружество по Ревматология тези болни могат да бъдат ваксинирани при ниска активност на болестта и с корекция в приложението само на определени медикаменти, съгласувано с наблюдаващия ревматолог. Интересен факт са проявите на COVID-19 асоцирани реактивни артрити, миозити и васкулити, като наблюденията върху тези клинични феномени тепърва ще бъдат описвани и проследявани.

     {module title="Subscribe"}{module title="Анкета"}

  • Д-р Н. Болтаджиев: Отпадането на лимитите няма да отвори изцяло достъпа до системата

    Д-р Николай Болтаджиев е завършил МА – София със специалност хирургия, има квалификация по съдова хирургия при МА София, артроскопска хирургия от Карл Щорц. Автор е на 49 научни публикации в специализирани наши и международни списания, конгреси, конференции и симпозиуми. Бивш председател на Национално сдружение на частните болници в България.

  • Д-р Петя Стратиева: Истината е, че без политическа воля и ангажимент нищо няма да се случи

    Всяка година в последния ден на февруари, светът отбелязва Денят на хората с редки заболявания. За това какви са предизвикателствата пред хората с редки болести у нас и къде е България в сравнение с други европейски държави, разговаряме с д-р Петя Стратиева.
    Петя Стратиева е доктор по медицина със специалност по имунология и доктор на науките по молекулярна биология. Тя е един от основателите на „Ретина България“, а от август 2018 е ангажирана с изграждане на капацитет и развитие на Централна и Източна Европа за „Ретина Интернешънъл“. Участва в Съвета на Федерациите на Европейската Асоциация по Редки Болести (EURORDIS). От март 2019 г. е член на Консултативния Съвет към Европейската Референтна Мрежа по Очни Болести (ERN-EYE) от страна на европейската пациентска застъпническа група (EPAG).

    Д-р Стратиева, Каква е ролята на европейските пациентски застъпници?
    В Европа около 30млн. души са засегнати от редки заболявания, средно около 6% от населението или ако говорим за България става въпрос за около 450 хил. души.

  • Жана Попова: В България има много хора с редки заболявания, които се борят сами

    Жана Попова (България) е докторант в областта на медиите и цифровите комуникации в Софийския университет и журналист на свободна практика. Тя е член на Българската асоциация за невромускулни заболявания и член на Изпълнителния комитет на Европейския съюз за асоциации на нерво-мускулните разстройства (EAMDA).

  • Проф. Радка Кънева: Eдва 60 заболявания са регистрирани в българския Списък на редките болести

    Проф. Радка Кънева, е ръководител на Центъра по молекулна медицина (ЦММ) в Медицинския университет в София - водещ научен център в областта на генетични и геномни изследвания на чести и редки наследствени заболявания, онкогенетика и персонализирана медицина.

  • Д- р В. Чобанова: Отношението на институциите е подигравка с труда и времето на ОПЛ

    Д-р Виктория Чобанова е Общопрактикуващ лекар повече с 20 години опит. Председател е на УС на Сдружение на общопрактикуващите лекари в София – област и член на Национален съвет на НСОПЛБ.
    С нея разговаряме за участието на общопрактикуващите лекари в процеса на ваксинация срещу Ковид- 19. За пропуските в организацията и трудностите, които произтичат от това. 

    Д-р Чобанова, Как ще коментирате организацията за ваксинация, в която участват и общопрактикуващите лекари. Това ли е най-добрият вариант?

  • Смъртността е следствие на свръхрегулацията и бюджетното финансиране

    "Ние сме на първо място в света по показателя обща смъртна опасност, който може би е единственият достоверен медико-статистически показател. Бяхме на първо място и през 2019 г., миналата година поставихме световен рекорд с над 18 на 1000 обща смъртност. От началото на година е над 21 на 1000, като близо 20 хил. души са загинали в резултат на пандемията". Това заяви д-р Стойчо Кацаров, Център за защита правата в здравеопазването, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Живка Попатанасова. 

  • Наталия Маева: Да изкачиш Еверест без кислород или бъдещето пред пациентите с пулмонална хипертония в България

    Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония (БОППХ) отбелязва Световният ден на пулмоналната хипертония за шеста поредна година. Тази вечер отново сградата на НДК ще бъде осветена в синьо в подкрепа на хората страдащи от това рядко заболяване. За проблемите и труднотите пред пациентите с пулмонална хипертония в България, разговаряме с Наталия Маева, председател н БОППХ, член на Борда на директорите на Европейската асоциация по пулмонална хипертония (PHAE) и председател на Национална пациентска организация.

  • Боряна Ботева: „Спасението на давещия се е в неговите ръце“.

    Боряна Боева е член на борда на PARE към Европейската лига за борба с ревматичните заболявания (EULAR) , член на Европейската мрежа на асоциациите по фибромиалгия и също част от Аgora – европейската платформа,, която обединява организациите на пациентите с ревматични заболявания в Южна Европа. Председател на организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България и председател на Сдружение за развитие на българското здравеопазване.

  • Миглена Иванова: Хората с лупус са оставени сами – сами да контролират лечението си, сами да плащат за него

    Миглена Иванова e на 36 г., журналист, с нея разговаряме за пътят на пациентите с Лупус и трудностите по него. Скъпите лекарства, бавното диагностициране, борбата и надеждата за по-добри дни. За себе си тя разказва:

  • Д-р Чалъков: Много важно е да не се допусне затлъстяване по време на пубертета

    Д-р Чалъков завършва медицина през 1989 г. в София. През 1995 г. придобива специалност “Клинична токсикология”, през 1997 г. специалност по Вътрешни болести, а през 2005 г. специалност “Ендокринология и болести на обмяната”. Д-р Чалъков е работил като авиолекар към подразделение на българските Военновъздушни сили. Бил е началник на Метаболитното отделение към Клиниката по ендокринология във Военномедицинска академия - София. По настоящем е началник на Отделението по ендокринология и болести на обмяната в МБАЛ „Уни Хоспитал“. Пред "Право и здраве" той коментира някои от важните въпроси, касаещи затлъстяването и наднорменото тегло. 

    Д-р Чалъков, наричат затлъстяването една от пандемиите на този век. У нас у нас с наднормено тегло са близо 62% от населението - доста повече от средното равнище в световен мащаб. Наднорменото тегло, предшества затлъстяването и това вероятно е тревожен фактор.

    На какво, според вас се дължи този факт, касаещ възрастните българите? На ниска здравна култура, финансови възможности или нещо друго?
    И на ниска здравна здравна култура, която води до вредни хранителни навици, и на финансови възможности, които възпрепятстват оптимизиране на дневното меню и въобще проблемът е комплексен и се определя от генетични, епигенетични, поведенчески, социално-икономически и други причини, съчетани с понижена двигателна активност.


    По отношение на децата, данните също са притеснителни. По официални данни, около 30% от децата до 19 годишна възраст у нас имат наднормено тегло. Струва ми се, че можем да разделим този въпрос на две части
    Каква е ролята на родителите? Кога трябва да се започне с профилактика на затлъстяването и какво представлява тя? Изобщо отчитали ли се наднорменото тегло като проблем?

    Ролята на родителите е първична. С профилактиката и приучването на детето към здравословно хранене се започва от ранно детство с ограничаване консумацията на храни-боклуци /junk foods/, храни с висок гликемичен индекс, храни с Е-та, генномодифицирани храни, напитки, особено газирани, с подсладители /стевията не се включва/. При порасналите и възрастните вниманието трябва да е насочено към алкохола. Неговият ефект главно е в увеличеното отглагане калории под формата на мазнини от консумираната паралелно храна. Изисква се балансирано, по отношение на основните хранителни съставки, хранене, поне три пъти дневно за да се избегне адаптивната липогенеза, ежедневно плодове и зеленчуци – по-добре сурови /вместо шоколад и кексчета примерно/, като се избягва хранене след 19 часа. Много важно е да не се допусне наднормено тегло/затлъстяване по време на пубертета. Затлъстяването по време на израстването е свързано с увеличен брой клетки на мастната тъкан, за разлика от това, когато се реализира при възрастните, когато мастните клетки са с нормален брой, но са по-големи. Първият тип се поддава трудно на лечение и резултатите в насока отслабване са скромни, меко казано. По отношение какъв процент от родителите отчитат наднорменото тегло като проблем, нямам наблюдения.

    {module title="Подобни статии"}

     Каква е ролята на медицинските специалисти – педиатрите, които проследяват децата, акушер-гинеколозите, които проследяват бременността на майката, има ли достатъчно ангажираност от тяхна страна?

    Естествено, че е важна, но повече  за това могат да кажат те. Аз ще се огранича само със следното, че от това как се храни майката и колко наддава по време на бременност, зависи здравето на прякото потомство или пък на по-следващото – т. нар. епигенетични причини за затлъстяване.

    Какви са последствията затлъстяването за общото здравословно състояние на човек? Какви са произтичащите заболявания от него ?
    Последствията са „букет“ от заболявания, които едва ли има някой, който би искал да им е притежател – високо кръвно налягане, лош мастен профил, захарен диабет - често съчетан със секрецията на свръхколичества инсулин, което е вредно!, атеросклероза, различни комбинации между тях наречени метаболитен синдром, който е свързан с увеличен сърдечно-съдов риск /инфаркти, инсулти, запушвания на артерии по долните крайници/, омазняване на черния дроб с евентуално възпаление и цироза, хронично белодробно заболяване /ХОББ/, дихателни паузи по време на сън, което също е рисков сърдечен фактор, намален фертилитет у жените и намалена оплодителна способност у мъжете, а в дългосрочен аспект различни злокачествени заболявания.

    Известно е, че България има да наваксва много по отношение на профилактиките, в това число и на затлъстяването, но можем ли да кажем на какво е най-важно да бъде обърнато внимание спешно? Кога един възрастен човек или родител трябва да потърси специалисти и към какъв специалист трябва да се обърне?
     За родителите има таблици с нормално тегло за съответната възраст изготвени от колегите педиатри. За възрастните – да си изчислят индекс телесна маса – телесното тегло в кг върху квадрата на ръста в см. Резултатът трябва да е от 20 до 25. Не по-трудно е меренето на талията – за мъжете трябва да е 94 см, а за жените до 80 см. И спорт, повече спорт, повече движение!!!

    {module title="Subscribe"}{module title="Анкета"}

  • Д-р Веселина Яначкова: Близо 12% от българите са с дисфункция на щитовидната жлеза

    Д-р Веселина Яначкова е специалист ендокринолог. Завършва "Медицина" през 2006 г. в Медицински университет-София, а през 2013 г. придобива и специалност по "Ендокринология". Преминала е обучение за ехография, еластография и тънкоиглена аспирационна биопсия на щитовидна жлеза, курсове по сексуална медицина и остеодензитометрия, както и за работа с инсулинови помпи.

  • Проф. Андрей Чорбанов: Ако човек има имунитет, той не заразява

    "Либералните противоепидемични мерки и слабата дисциплина на хората у нас доведоха до това, че повечето се срещнаха с вируса... Понесохме риска на по-свободното поведение, имахме висока смъртност и висок брой заболели, но голяма част от населението се срещна с вируса. Следва тези хора да бъдат запазени занапред". Това каза пред БНР проф. Андрей Чорбанов, директор на департамент "Имунология" в Института по микробиология на БАН.

  • Д-р Н. Болтаджиев: Промяната в медицинските стандарти ще сложи край на лобистките практики, които обслужваха определени интереси

    За готвените промени в медицинските стандарти и нуждата от реформи в системата, за лобистките практики и административния натиск, които доведоха много до тежко финансово състояние, разговаряме с д-р Николай Болтаджиев – Председател на Център за защита на правата в здравеопазването и бивш председател на Националното сдружение на частните болници в България.

  • Д-р Н. Тотев: Промяната на стандартите е разумно действие в правилната посока

    "С промяната на медицинските стандарти отпадат тези ненужни изисквания. Но това не означава, че ще работи един специалист или нула, и че няма да има кой да обезпечи нуждите на пациентите. Всеки един управител на лечебно заведение, ако има глава на рамене си, ще организира процеса на работа така, че да няма непокрита дейност. " - каза пред " Право и здраве" д-р Неделчо Тотев, Управител на МБАЛ Чирпан и председател на Сдружението на общинските болници в България. С него разговаряме по актуални теми в здравеопазването, отмяната на част от изискванията в медицинските стандарти и отражението им в здравната система досега. 

  • Министър Кацаров: Слагаме край на преосвидетелстването на хора с трайни и необратими увреждания

    За нуждата от реформи в здравната система и съпротивата срещу това. За новата детска болница и неглижираните с десетилетия проблеми в здравеопазването, разговаряме със служебния здравен министър, д-р Стойчо Кацаров.

  • Ал. Александров: Аз вярвам, че краят на хаоса в здравеопазването ни е дошъл

    „Аз вярвам че краят на хаоса в здравеопазването ни е дошъл и с общи усилия ще се измъкнем от блатото в което ни вкараха медико-олигархията и слугите и. Защото българите заслужават достойно съществуване чрез качествено и навременно здравеопазване !“

  • Доц. Х. Хинков: Трябва да си дадем сметка, че българският народ не вярва на здравните власти

    Доц. Христо Хинков е директор на НЦОЗА от декември 2014 г. По специалност е психиатър, завършва медицина през 1980 г. и магистратура по здравен мениджмънт през 2002 г. Специализирал е в Япония, САЩ, Холандия, Белгия. Участвал е активно във възстановяването на БЛС през 1990 г. и е бил избиран в управителните органи на съюза.

  • Боряна Ботева: За някои заболявания най-накрая ще възтържествува справедливостта.

    Боряна Боева е член на борда на PARE към Европейската лига за борба с ревматичните заболявания (EULAR) , член на Европейската мрежа на асоциациите по фибромиалгия и също част от Аgora – европейската платформа,, която обединява организациите на пациентите с ревматични заболявания в Южна Европа. Председател на организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България и председател на Сдружение за развитие на българското здравеопазване. С нея разговаряме за последните промени в нормативната уредба и отражението им върху пациентите. 

Страница 1 от 2

Нашият офис се намира тук:

АНКЕТА

Очаквате ли здравеопазването да се подобри след изборите?

Туитър

ЦЗПЗ
Покана за церемония по връчване на награди за конкурса за студенти по медицина https://t.co/pgjSmytLTj
ЦЗПЗ
Търговска сделка ли е аутопсията? https://t.co/y7k2amLU59
ЦЗПЗ
Ядат ли пациентите прави, като коне в коридора и кое не е наред с психиатричната помощ у нас? https://t.co/IErRrPdpVu
ЦЗПЗ
Изтече срокът а подаване на документи. Започва оценяване на кандидатите за наградата Александър Дърводелски https://t.co/Dp4jeJ4TKN
Follow ЦЗПЗ on Twitter