Спешна помощ

• Бобов дол чака финансиране за Спешен център от две години

  Бобов дол може да остане без спешен център, ако здравното министерство не осигури необходимото финансиране за изграждането на нов, казаха от общинската управа в миньорския град. - предаде БНР

• Указание за правата на пациента

  Като пациент в Република България в съответствие със законите на страната, имате следните права най-малкото:
  Право да получите лечение без дискриминация по раса, пол, възраст, етническа принадлежност, произход, религия, образование, културно равнище, убеждения, политическа принадлежност, сексуална ориентация, лично и обществено положение или имуществено състояние.
  Право на безплатна помощ при спешни състояния на територията на цялата страна на телефон 112.
  Право на свободен избор на лекар и лечебно заведение, където да се лекувате.

• Стартира проектът за модернизация на Спешна помощ

  Днес в 13 часа министър Костадин Ангелов ще постави символично началото на дейностите по проекта за развитие на Спешната медицинска помощ по ОП "Региони в растеж". Това ще се случи в град Бяла, Русенско, където се предвижда да бъде построена изцяло нова сграда за спешната помощ.

• Създават регистър на частните линейки, ще подлежат и на контрол

  Частните линейки, които работят извън обхвата на спешната помощ, ще бъдат вкарани в регистър и ще подлежат на контрол. Това решиха на първо четене депутатите с промените в закона за автомобилните превози, внесени от Обединени патриоти. От БСП и ДПС гласуваха "против".

• МЗ проверява случаи неизплатени средства от първа линия ЦСМП-Благоевград

  Министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов е назначил проверка в Центъра за спешна медицинска помощ - Благоевград заради сигнал за неизплатени допълнителни възнаграждения от 1000 лв. за работа на първа линия в борбата с COVID-19. Той е подаден от служители на филиала в Гоце Делчев, информират от пресцентъра на МЗ.

• Д-р Кателиева: Само 30 хиляди българи имат поставена и втора доза от ваксината

  "Предвиждахме ръст на заразените, защото ръстът на ваксинираните не е такъв, какъвто беше очакван". Това каза пред БНР д-р Десислава Кателиева от Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ. Тя уточни, че само 30 хиляди българи имат поставена и втора доза от ваксината.

• Лекари от Спешна помощ искат затягане на мерките срещу COVID-19

  Лекари, работещи в Спешната медицинска помощ, искат затягане на мерките срещу COVID-19. Вчера те отправиха апел за затягане на мерките, тъй като се притесняват, че броят на заразените се увеличава и че натискът върху болниците ще стане сериозен. Коментар на Десислава Кателиева от Националната асоциация на работещите в Спешната медицинска помощ

• Спешна помощ в София: Претоварени сме, търсете и личните лекари

  С нарастването на случаите на новозаразени с Covid-19 през последните дни в София значително са се увеличили и повикванията към Столичната спешна медицинска помощ. Говорителят на Центъра Катя Сунгарска отчете, че само за седмица повикванията за пациенти със симптоми за коронавирус са били 1 482, като 129 от сигналите са били за деца.

• 43 годишен мъж почина докато чака линейка

  43-годишен мъж от София, който имал симптоми на COVID-19, е починал, защото от Спешна помощ не се отзовали навреме на повикванията. Това твърди майката на Станислав Илиев пред Нова Тв

  Жената звъняла пет пъти на телефон 112, като обяснявала, че синът й е висока температура, отпадналост и хрипове. Самата тя имала положителен PCR тест. Екип обаче така и не отишъл на адреса.
  На следващата сутрин мъжът издъхнал. Тогава дошла и линейка, а екипът само констатирал смъртта.

• Възобновяват обученията по програма ПУЛСС

  В изпълнение на проект № BG05M9OP001-3.007-0001 „Подобряване на условията за лечение в спешните състояния“, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г., от днес, 17 май, в Националния център за обучение и квалификация в системата за спешна медицинска помощ се възобновяват обученията на работещите в системата на спешната медицинска помощ. Обученията бяха временно преустановени през м. март 2020 г. заради пандемията от COVID-19.

• Мъж почина докато чака линейка - От „Медицински надзор” не откриха нарушение

  43- годишен мъж от София е починал, защото от Спешна помощ не се отзовали навреме на повикванията. Това разказа майката на Станислав Илиев. Жената е звъняла пет пъти, но медиците отишли на адреса на следващата сутрин. Тогава само констатирали смъртта. За случая  разказа  Нова Тв средата на април месец.

• Стряскащо висок брой заболели от КОВИД в Спешна помощ

  Докладът на НЦОЗА, анализира отделните части здравеопазването у нас, в търсене на причини за високата смъртност.

  Смъртност

  Позициите на България по отношение на заболяемост, смъртност и общ леталитет от SARS-CoV-2, спрямо останалите страни от ЕС показват България заема 21-во място по заболяемост, но 3-то по смъртност и 1-во по общ леталитет.
  Особено тревожен е факта, че в България заболелите от инфекцията са сравними с данните на средноевропейско ниво, докато смъртността е водеща дори в световен мащаб. Този факт може да се интерпретира по три начина:
  или у нас действа някакъв уникален фактор, който е причина за тези високи нива на смъртност,
  или здравната ни система се е справила изключително зле,
  или регистрацията на инфектираните и заболелите е недостоверна и непълна. Тоест много хора не са се регистрирали и са умрели по домовете си.

  Спешна помощ
  Над 240 хиляди хоспитализирани през периода, една трета от които с Covid. Стряскащо висок брой на заболелите от Ковид в СМП. Като цяло, предвид ограничените ресурси спешната помощ са направили максималното, което са могли за да се справят с предизвикателствата на пандемията. - отбеляза доц. Хинков.
  Основните проблеми, които очертава анализът на НЦОЗА са:

  • Дисбаланси в осигуреността и използваемостта. Налице са значими различия в използването на екипите, наличните финансови ресурси и обема на дейността. Системата за спешна медицинска помощ продължава да изпълнява значителна по обем дейност, свързана с дейности, които не попадат в обхвата на конкретната дейност по оказване на спешна медицинска помощ, като вземане на кръвни проби за алкохол и упойващи вещества и др.
  • Липсва комуникация между екипите на извънболничната помощ и спешните екипи от болничните портали. Комуникацията в реално време между специалистите от лечебните заведения и тези от ЦСМП се извършва основно по стационарен телефон (пряк или чрез телефонна централа на болницата) или просто не се извършва поради липса на такава, което забавя постъпването на пациента (или го лишава от такова) в най-подходящото за състоянието му лечебно заведение.
  • В началото на пандемията липсва единен протокол на поведение на медицинския персонал в ЦСМП поради непознатото и неочаквано възникнало заболяване. Липсват подходящи лични предпазни средства, вкл. достатъчно дезинфектанти по същите причини – липса на готовност за бързи и адекватни реакции при това заболяване.
  • Очерта се недостиг на лекари и фелдшери и влошена възрастова структура. Полагане на извънреден труд, сключване на договори с медицински лица в пенсионна възраст.
  • Към края на м.май 2021 г. се установява намален брой служители в ЦСМП (на друг персонал без лекари) спрямо началото на разглеждания 15-месечен период, което до известна степен може да се свърже с текучество, заразени, починали и служители с усложнения от заболяването и др. Сравнително голям брой заразени с COVID-19служители – всеки трети; починалите служители от заболяването общо са 42, в т.ч. 12 лекари.
  • Проблеми, свързани с хоспитализацията: продължително пребиваване на пациентите в линейките поради нисък пропусквателен режим на спешните отделения, липсата на легла в пиковете на пандемията, което забавя екипите на центровете. Липсва адекватна статистика за хоспитализираните лица от спешната медицинска помощ, оказвана в ЦСМП, поради липсата на целенасочена система за събиране на данни, извън тези, преминали през спешните отделения на болниците, които често не покриват критериите за спешност. Това обуславя неточния брой на хоспитализираните лица от ЦСМП.
  • В някои центрове сградният фонд изисква обновяване и ремонт. Установява се и недостатъчен брой оборудвани линейки. Част от медицинската апаратура, ползвана от мобилните екипи, е значително амортизирана и не може да осигури възможности за адекватна спешна медицинска помощ. Някои ЦСМП (Разград и Шумен) за разглеждания период не са получили нито една оборудвана нова линейка, а други – по 1 до 3 линейки.

  Първична извънболнична медицинска помощ ( ПИМП)

  Общ намаляване на първичните и значително намаление на вторичните прегледи през периода. С над 10% намаляват и профилактичните прегледи, което последващо влияе и на смъртността.
  Данните показват, че болничните, издадени от ОПЛ за инфектираните с COVID-19 и карантинираните контактни са общо 12% от всички издадени болнични от общопрактикуващите лекари в страната за периода март 2020 – май 2021, като и в този случай най-много болнични, с диагнози COVID-19 са издадени в периодите на двете големи вълни на пандемията, като основните кодове са новите кодове за COVID-19.
  По отношение на хоспитализациите за COVID -19 обаче, може да се каже, че на практика ОПЛ почти не са участвали в хоспитализацията на своите пациени, защото за целия анализиран период общо издадените направления ОПЛ за хоспитализация за COVID-19 са 151., но и тук най-големият брой направления са по време на двете вълни

  Друг важен извод, свързан с ваксинациите, е че въвличането на големите болници с т.нар. „зелени коридори“ не води до покачване на мотивираната ваксинационна активност на гражданите. Основна роля във ваксинационния процес извън Югозападния регион (включващ София-град и София-област) имат в най-голяма степен общопрактикуващите лекари, специалистите в индивидуалните си практики, както и медицинските центрове и диагностично консултативните центрове.

  Специализирана извънболнична медицинска помощ

  Отново се наблюдава спад в прегледите и диспансеризация. Но се наблюдава драстично броя на хронично болните, които се проследяват от СИМП, като диспансеризирани. Това се наблюдава при пациенти с болести на кръвообращението, на обмяната, на тези с ендокринни заболявания. - се посочва в предствавения докалад - 
  Спад при прегледите има и при онколозите, посочи доц. Хинков по време на представянето на доклада.
  Намаляването на броя на диспансеризираните, се дължи на факта, че тези лица са изчезнали от системата, тоест са починали. Което още веднъж показва, че хората с хронични заболявания са най-потърпевшите от пандемията.
  
  Лаборатории
  Ниско покритие на провеждани тестове в началото на пандемията, в сравнение с втората вълна.
  Според доц. Хинков, това показва липса на информация и изследвания въз основа, на която са взимани управленски решения по време на първата вълна, които да се основават на информация.
  Високата цена на РТ-qPCR тестовете се отразява на общия брой изследвания. За разлика от други европейски страни (напр. Франция – напълно безплатно, Австрия - два пъти седмично антигенен тест, Германия- един антигенен тест на човек на ден) където се извършва безплатно тестване, в България то се заплаща от пациента.

  Болничната помощ

  Малък брой интензивни легла и спад на хоспитализациите с 25%. Динамиката на разкриването на легла, показва, че първата вълна предхожда разкриването на легла, вместо обратното.
  Умиранията по области показва, че показателя е изключително висок в Перник и Видин, по същият начин стоят нещата и с данните за леталитет.

  Какви са изводите, според доклада на НЦОЗА представен от доц. Хинков

  • Системата на болничната помощ се оказа не съвсем подготвена за пандемията от COVID-19 от началото на 2020 година;
  • Здравните власти са се опитали да реагират съобразно обстановката, специално в частта за преструктуриране на болничните структури;
  • Недостатъчно добре е оползотворено времето от март до септември за предприемането на по-адекватни мерки и действия, с оглед очакваната ескалация на пандемията през есенните и зимни месеци;
  • Хоспитализациите намаляват с над 25% през 2020 година, спрямо 2019 година;
  • В част от областите, поради първоначална ниска осигуреност на населението с легла, се стига до ситуация, в която на почти половината налични болнични легла се лекуват болни с COVID;
  • Най-много умирания в ЛЗБП са били по клас XXII, Кодове за специални случаи (COVID-19);
  • Заедно с други, традиционни класове болести, причиняващи смърт, не може даде отговор за повечето умирания през 2020 година;
  Може да се твърди, че умиранията не са се случвали на територията на болниците. - се посочва в доклада 

   

• Д-р Д. Кателиева: Мястото на лекарите е при пациентите им, а не на улицата, в защита на този или онзи администратор.

  "Смятам, че е недопустимо, ние лекарите да оставяме пациентите и да излизаме по улиците. Не сме го правили дори, когато сме се борили за заплата или за да защитим собствените си права, какво остава за някой от администраторите на болницата" - това заяви пред "Право и здраве" д-р Десислава Кателиева от Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ. 

  Д-р Кателиева, как ще коментирате това, което се случва в най-голямата спешна болница у нас - "Пирогов"?
  Мисля, че поведението на “Пироговци” е недопустимо. До колко виновен или не е директорът на “Пирогов” ще установят компетентните органи, но смятам, че мястото на Пироговци е по кабинените и отделенията, където са и пациентите им, а не на улицата да блокират движението по възловите кръстовища на София. Защото в края на краищата ние сме медици и мястото ни е при пациентите ни. Не е наша работа да решаваме спорове между ръководствата на лечебните заведения и съотвеите структури в държавата.
  Смятам, че е недопустимо, ние лекарите да оставяме пациентите и да излизаме по улиците. Не сме го правили дори, когато сме се борили за заплата или за да защитим собствените си права, какво остава за някой от администраторите на болницата.

  Смятате ли, че тази идентификация на проф. Балтов с болницата и медицинските специалисти е от полза на ‘Пирогов” и работещите там?

  Аз лично се притеснявам от това, че медицинските специалисти от “Пирогов’ не осъзнават, че идентифицирайки се с проф. Балтов се натоварват и с резултата от проверката на НЗОК. Тогава с какви очи ще застанат пред пациентите си?
  В здравеопазването има хора, чиято работа е да решават кой е прав и кой не е. Мястото на лекарите е при пациентите им,там където сме компетентни и квалифицирани. Мястото ни не е по улиците да защитаваме този или онзи администратор.
  Нека да припомня, че преди четири години, когато проф. Балтов стана управител на “Пирогов” бяха уволнени, пенсионирани и изгонени стотици стари кадри на болницата’. Донякъде допускам, че колегите го правят от страх, донякъде, че не са съвсем наясно какво правят.
  Нито в изявленията на МЗ, нито в протоколите на НЗОК някъде е написано, че медицинските служители в “Пирогов” източват касата. Проф. Балтов е освободен, заради несправяне с работата си.

  Ще подкрепите ли действията на колегите си?
  Сдружението, НАРСМП няма излезе в подкрепа на колегите от ‘Пирогов”. Тези действия са  твърде чужди на хората, които работят от линейките. Не е това начинът.
  Ако се бореха за по-добри условия на труд, за по-добро заплащане, за по-добра организация на работа донякъде бих ги оправдала, макар че не оправдавам хора с бели престилки да излязат да затворят пътя. Но е неприемливо да го правят в защита на един администратор, за действията на който в момента тече проверка.

  До каква степен този протест е спонтанен и воден от лични убеждения, според Вас?

  Аз не съм сигурна, че това са лични убеждения. Не може да бъркаш защитата на собствената си чест с защита на администрацията на болницата. Защитата на директора на болницата може да е защита на заплатата ти, но не и на честта ти. Честта на специалистите от Пирогов беше в Ковид отделенията, беше на работните им места. Мястото им е в спешните кабинети, където хората ги чакат и в отделенията, не на улицата.

  Лекар да напусне работното си място, да излезе на улицата и да протестира по време на работа е недопустимо. И аз съм сигурна, че ако го бяха направили по друг повод щяха да бъдат наказани от проф. Балтов.

   Имаше, преди време, случай, на пациент, който имаше нужда от медицинска помощ пред Пирогов и тогава никой не излезе, защото медицинските специалисти нямат право да си напускат раб. места. С какво случая сега е по-различен?

  Да, имаше и аз тогава изразих позиция в тяхна подкрепа. Защото ако тръгнат да спасяват пациенти по улиците, може да загубят тези в кабинетите си, за които носят отговорност. А сега станахме на свидетели как лекари са напуснали работните си места и са излезли по улиците за да защитават един директор, срещу който тече проверка.

• Министерство на здравеопазването разясни методиката за COVID бонусите на работещите в ЦСМП

  Във връзка с постъпващи запитвания от служители на ЦСМП, относно правилата за определяне на размер на сумите, заплащани от Министерството на здравеопазването за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, работещи при неблагоприятни условия на труд по време на обявеното извънредно положение, съответно на извънредната епидемична обстановка, утвърдени със Заповед № РД -01-620/23.07.2021г. на министъра на здравеопазването, правим следните разяснения:

• Д-р Кателиева: В този вариант на заплащане има по-голяма справедливост

  Не е необходимо да се измерват минутите, в които един медик от Спешната помощ прекарва с Covid-пациент, а ще се описват дежурствата, в рамките на които е имало контакт с такъв пациент, поясни пред БНР д-р Десислава Кателиева, председател на Асоциацията на работещите в Спешната помощ след разговор със заместник-министъра на здравеопазването д-р Димитър Петров.

• Правителството одобри допълнителни 23 млн. лв. по бюджета на МЗ за трансфер към НЗОК

  Министерският съвет прие постановление, с което се одобряват допълнителни средства по бюджета на МЗ за 2021 г. в размер на 23 170 600 лв., съобщиха от пресцентъра на правителството.

• МЗ цели справедливо заплащане на допълнителните възнаграждения на служителите на ЦСМП за работа при неблагоприятни условия

  Във връзка с Правилата за определяне на размер на сумите, заплащани от Министерството на здравеопазването за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати на служители на второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването, работещи при неблагоприятни условия на труд по време на обявеното извънредно положение, съответно на извънредната епидемична обстановка, МЗ уточнява:

• Министър Кацаров: Изразявам моята благодарност, признателност и респект към работещите в центровете за спешна медицинска помощ

  „Тук съм, за да изразя моите, а и, надявам се, на всички наши сънародници благодарност, признателност и респект към работещите в центровете за спешна медицинска помощ в цялата страна. Това е една тежка професия, винаги е била такава, казвам го и от личен опит.

• Д-р Маджаров: Новото управление трябва да направи голяма реформа в спешната помощ

  В линейките да работят парамедици, да се повишат средствата за извънболнична помощ, както и цените на някои клинични пътеки. Това каза в интервю за БТА председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.

• Триажът може да даде много неща, но човещина не

  Да изтупаш живота последните минути живот от ревера на някого, пред очите на пет годишното му дете – това е случаят от болницата във Враца, в едно изречение. Случаят е потресаващ, не само заради смъртта. Директорът на болницата всъщност го определи най-точно – като отвратителен.