Петък, Февруари 03, 2023
Follow Us

1. Според чл. 95, ал. 1 , т. 1 от Закона за лечебните заведения лечебните заведения могат да се договарят помежду си за предоставяне на медицински специалисти, медицински услуги и други дейности.
Лечебните заведения са търговци и с изключение на тези по чл. 5, ал. 1 от същия закон, се създават по Търговския закон и Закона за кооперациите

или като дружества по законодателството на държава – членка на Европейския съюз или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Необходимо е обаче да се спазват и изискванията на Закона за лечебните заведения – чл. 3, ал. 1.
Договорите, които лечебните заведения сключват помежду си, са търговски договори по силата на субективната система – чл. 286, ал. 1 от Търговския закон (и двете страни са търговци) и затова те се подчиняват на част трета от Търговския закон (търговски сделки). Същото важи и за договорите по чл. 95, ал. 1, т. 1 от ЗЛЗ. Те могат да бъдат договори за продажба, за услуги, за изработка, за дружество и за тях се прилагат нормите на Търговския закон, а ако те не са уредени в него – нормите на гражданското законодателство по силата на препращащата разпоредба на чл. 288 от Търговския закон. Най-често се стига до приложение на Закона за задълженията и договорите, ако договорът е уреден в специалната му част или разпоредбите на общата част на същия закон, ако и в специалната част липсва изрична правна уредба.
В предмета на договора най-често се уговаря предоставяне на медицински услуги от едното лечебно заведение на пациентите на другото лечебно заведение. Често става дума за медицински услуги по специалността „кардиология“ и „инвазивна кардиология“ за лечението на пациенти в болницата чрез квалифицирани специалисти, които изпълняват всички диагностични и терапевтични процедури по съответните клинични пътеки.
Възможно е уговаряне на взаимно предоставяне на услуги по извършване на диагностика и лечение в области, в които лечебното заведение е лицензирано или регистрирано. Действията, които трябва да се извършват от едната или и от двете страни се описват в договора, т. е. те трябва да бъдат конкретизирани и да се посочва тяхната цена. Както всички търговски договори, и тези по чл. 95, ал. 1, т. 1 от Закона за лечебните заведения, са възмездни. В договора се определя и територията, на която ще се извършват съответните медицински дейности, правата и задълженията на страните и последиците от неизпълнение (пълно, забавено, частично или некачествено).



Доколкото разглежданият вид договори са изрично допустими от чл. 95, ал. 1, т. 1 от Закона за лечебните заведения, те се признават от Националната здравноосигурителна каса, съответно нейните поделения – РЗОК. Последните не могат да откажат дължимото заплащане по отношение на обслужваните здравноосигурени пациенти. За тази цел в договорите по чл. 95 ЗЛЗ е задължително да се съдържат клаузи за отчитане всеки месец на вида и количеството на извършените медицински или други дейности.
2. Най-честите спорове в съдебната практика са свързани с неплащането на оказаната медицинска дейност. Затова и исковете имат своето правно основание в чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от същия закон. Претендира се осъждане за цената и законната лихва за забава на нейното плащане.
3. Тъй като в случая става дума за същински договори между двама търговци, няма пречка в тях да се уговори арбитражно споразумение и споровете, произтичащи от тях, да се решават от избран от страните арбитраж.
4. Това, което обаче създава известно безпокойство във визираните в статията договори, е връзката на чл. 95, ал. 1, т. 1 от Закона за лечебните заведения с чл. 40 и с чл. 49, ал. 1 от същия закон, съгласно който в министерството на здравеопазването се води регистър на лечебните заведения, получили разрешение за лечебна дейност и се отбелязват видовете лечебни дейности, за които е издадено разрешението – т. 5, нивото на компетентност на съответните структури – т. 3 и други обстоятелства. Дали не е възможно заобикаляне на закона в частта, според която определен вид лечебна дейност може да се извършва само от лечебното заведение, което е получило разрешение за нея, ако чрез договора по чл. 95 нейното извършване се предоставя на лечебно заведение, в чието разрешение не фигурира тази дейност или което изобщо не е получило разрешение? Възможно е да има противоречие и с чл. 9, ал. 6 от Закона за лечебните заведения. В съдебната практика обичайно се отрича тези договори да са нищожни, като основният аргумент е, че те са легални и не противоречат на императивни норми на закона. Следователно липсвало основанието за нищожност, предвидено в чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Договорът бил разрешен изрично от закона – чл. 95, ал. 1, т. 1 и нито той, нито целта му са забранени от повелителни разпоредби.
Считам, че договорите за медицински дейности, сключени между лечебни заведения, макар да са допустими съгласно чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗЛЗ, трябва да съответстват и на другите императивни разпоредби на този закон. Макар и търговски договори, те са длъжни да отговарят на специалните законови изисквания, отнасящи се до страните и предмета им. Не може всеки правен субект, та бил той и търговско дружество, да оказва медицинска помощ. Необходимо е да е налице разрешение и регистрация за извършване на дейността, за която субектът се е обвързал по силата на договора по чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗЛЗ. Това не са договорите за изработка по Закона за задълженията и договорите, при които за постигнатия резултат се дължи възнаграждение. Страната може да претендира възнаграждение, само ако отговаря на изискването за лечебно заведение, и може да претендира заплащане, само ако дейностите, които е осъществила, влизат в обхвата на разрешението и за които се е регистрирала в регистъра в министерството на здравеопазването. Иначе ще се създадат условия търговци, които не са регистрирани, защото нямат право да извършват определен вид медицинска дейност, да я осъществяват, прикривайки се зад лечебно заведение, което е получило разрешение и се е регистрирало по надлежния законов ред. Освен това чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗЛЗ допуска договори да сключват единствено и само лечебни заведения, но не и други търговски дружества. Ако изпълнителят на медицинските услуги по сключения договор не е изпълнил изискването да се регистрира като лечебно заведение, ако не е преминал през контрола на държавата, той няма право да сключва такива договори и ако реално ги е сключил, наред с административната, той следва да понесе и гражданскоправната санкция – няма право на възнаграждение за оказаните реално услуги поради нищожност на договора. Чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗЛЗ определя като валидни само договори между лечебни заведения, а търговско дружество, което няма качеството на лечебно заведение, няма право да ги сключва и да се позовава на цитираната норма.
goleva 2Проф. д-р Поля Голева


Хареса ли ви тази статия? Ако искате да не пропуснете някой от нашите анализи и коментари, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си тук.


Каква е причината за липса на лекарства?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up