Петък, Февруари 03, 2023
Follow Us

1. Проблемът, на който бих искала в тази статия да отделя внимание, засяга правната същност на договора по чл. 45а от Закона за здравното осигуряване, който физическите или юридическите лица по чл. 45 от същия закон сключват с Националната здравноосигурителна каса, съответно с Регионалната здравноосигурителна каса.

Проблемът идва от това, че законът ги нарича „административни договори“. Ще си позволя да направя правен анализ на тези изключително важни в здравеопазването договори, за да установя какъв вид договори са те.
За тази цел ще започна с определяне на на страните по тях.
Едната страна е НЗОК, респ. РЗОК. Насрещната страна могат да бъдат:
Първо, физически или юридически лица по чл. 45 от Закона за здравното осигуряване. Това са лицата, осъществяващи медицинските дейности, обхванати от задължителното здравно осигуряване - осъществяващи индивидуална или групова, обща или специализирана медицинска помощ.
Второ, притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптеките и лицата, притежаващи разрешение за продажба на лекарствени продукти според Закона за лекарствените средства в хуманната медицина;
Трето, лицата, които могат да доставят медицински изделия, апарати и др. съгласно Закона за медицинските изделия.



2. Тези договори са индивидуални, защото уреждат само отношенията между субектите, които са ги сключили и имат за предмет извършване на конкретни дейности, доставка и продажба на конкретни медицински продукти или изделия. Макар разглежданите договори да са различни от Националния рамков договор, който се сключва между НЗОК и съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, те трябва да бъдат съобразени и да не противоречат на Националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на ЗЗО, а за договорите за лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната – на условията и реда по чл. 45, ал. 17 ЗЗО.
Договорите по чл. 45а са двустранни, защото и за двете насрещни страни възникват права и задължения. Те са формални, защото писмената форма е условие за тяхната действителност и устните договори не са валидни. Могат обаче да бъдат сключени в електронна форма, която е призната от нашето законодателство за писмена форма.
Договорите са възмездни, защото уговорената цена е задължителен елемент от тяхното съдържание. Цената трябва да бъде определена или определяема.
Договорите са комутативни – още в момента на постигане на съгласие са известни двете насрещни престации на страните по него – какви медицински дейности ще се извършват и каква е тяхната цена.
Договорите са синалагматични – едната страна доставя услуги или продукти именно защото получава възнаграждение за това, както и обратно, страната, дължаща цената, плаща, защото са осъществени съответните доставки на стоки или услуги.
Договорите са с продължително, периодично или еднократно изпълнение. В тях може да бъде уговорен срок за действие, срокове за периодичните доставки, както и други модалитети, според свободната воля на сключващите ги страни.
3. И така, в настоящето изложение имам предвид договора, който индивидуален изпълнител на медицински услуги – например едно търговско дружество – лечебно заведение за болнична помощ е сключило с РЗОК въз основа на Националния рамков договор. Предмет на договора са медицински услуги, включени в пакета от дейности, които НЗОК, респ. РЗОК, се задължава да заплаща. Изложените по-горе правни характеристики на договорите между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ се потвърждават от чл. 59, ал. 3 ЗЗО; чл. 9, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от НРД. По силата на този договор лечебното заведение придобива качеството на изпълнител на медицинска помощ, което се признава и от чл. 58 ЗЗОи извършените от него медицински дейности се заплащат от НЗОК.
Като всеки договор, и разглежданият тук договор налага равнопоставеност на страните по него. Нито една от тях не може да доминира или да упражнява диктат и господство върху другата. И двете страни имат равни права и задължения, равноостойностени престации. Не може едната страна едностранно да се освободи от своите задължения спрямо другата. Не може трето лице или държавен орган да я освободи от задълженията или да наложи в договора благоприятни само за едната страна клаузи.
Освен това съдебната ни практика правилно определя паричните вземания на лечебното заведение срещу НЗОК като частноправни, а не като публични вземания, които публични вземания са несеквестируеми и върху които не може да се налага запор по реда на чл. 520 от Гражданския процесуален Кодекс.
4. Необходимо е да се прави разлика между вземанията на лечебните заведения към НЗОК, респ. РЗОК, от една страна и вземанията от държавния бюджет, от друга страна. Последните са предимно временни безлихвени заеми от държавния бюджет, които са приравнени на трансфера съгласно пар. 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси; субсидии от държавния бюджет и други средства за безвъзмездно финансиране, доколкото са допустими. Самият Закон за лечебните заведения в чл. 97, т. 4 обособява в самостоятелна точка целевите субсидии от държавния бюджет, когато са предвидени в Закона за държавния бюджет, а в т. 5 – целеви субсидии от общинските бюджети, ако са предвидени в тях и ги отделя от плащанията от НЗОК.
Важно е да се прави разграничение между горепосочените плащания и плащанията, които правят НЗОК, респ. РЗОК, за извършените медицински дейности. Те са визирани в чл. 97, т. 1 от Закона за лечебните заведения като първия и може би главен източник на приходи на лечебното заведение. Субсидиите от държавния или от общинските бюджети са друг, различен източник за финансиране на лечебни заведения и имат вторичен, допълващ характер.​_

5. Защо се спирам на тази разлика и акцентирам на чл. 97 ЗЛЗ. Защото вземанията на лечебните заведения към НЗОК и тези към държавния бюджет имат различен правен характер. Вземанията по чл. 97, т. 4 ЗЛЗ са бюджетно субсидирани вземания, трансфери, субсидии от държавен или общински бюджети. Те са безвъзмездно прехвърляне на парични средства и се намират под особената закрила на закона. Те са обявени за несеквеституеми и не могат да се запорират – арг. от чл. 393, ал. 1 и от чл. 520, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Не са обаче за такива вземанията на лечебните заведения към НЗОК, респ. РЗОК, макар последните да представляват бюджетно учреждение по своето създаване, устройство и дейност. Защото вземанията са за цена за извършени услуги, възникнали на основата на договорите с изпълнителите на медицинска помощ, не са бюджетно субсидирани, не се причисляват към т. 4 на чл. 97 ЗЛЗ.
6. Всичко изложено по-горе доказва недвусмислено, че договорите по чл. 45а ЗЗО имат гражданскоправен характер. Те не са административни договори, както неправилно ги определя чл. 45а ЗЗО. Многократната употреба на определението „административен“ договор в чл. 45а, ал. 1, в чл. 45а, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗЛЗ не ги превръща в административни. Самият закон вижда неточността на определението на вида на договора като административен, защото в ал. 3 и ал. 4 на същия член изрично изключва прилагането на важни разпоредби от Административнопроцесуалния кодекс към договорите между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ.
И още един аргумент против административната правна същност на разглежданите договори . Споровете във връзка с неизпълнение на задължения по тях се решават от гражданските и търговските отделения на съдилищата по реда на Гражданския процесуален кодекс, а не от административните съдилища по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Затова считам, че правната същност на един договор не зависи от това, че една от страните по тях е НЗОК с административноправен статут, а от съдържанието, правните белези и дълбоката правна същност на самия договор. Желателно е de lege ferenda в чл. 45а във всичките му алинеи да отпадне термина „административен“.

goleva 2Проф. д-р Поля Голева


Хареса ли ви тази статия? Ако искате да не пропуснете някой от нашите анализи и коментари, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си тук.


Каква е причината за липса на лекарства?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up