Петък, Февруари 03, 2023
Follow Us

Поредния случай на нападение над медицински специалист провокира здравните власти да демонстрират безкомпромисност – нападателят ще бъде съден по бързата процедура, а заплатите на спешните медици ще бъдат увеличени. Макар че тези стъпки не могат да бъдат определени като неправилни, може да се каже, че определено са недостатъчни, а ако погледнем ситуацията в цялост – дори повърхностни.

Агресията над здравни работници от страна на пациенти или техни близки и придружители далеч не е български проблем. В световен мащаб периодично се провеждат проучвания и се изнасят доклади за случаите на насилие в лечебните заведения. За разлика от България, международната общност не се ограничава да призиви и демонстрации, защото е наясно, че това само ще добави още масло в огъня.

Макар че случаите на насилие се осъждат остро и без съмнение с основание, се наблюдава сериозна разлика между реакцията на национално и реакцията на международно ниво..
На първо място в България никой не търси причината и на вторo – никой не предлага решение.
Проучванията показват, че вербалното нападение е преобладаващата форма на насилие, докладвана от мнозинството здравни работници и варира от 58,0% в Австралия до 100,0% в Бразилия. Жертвите обикновено са жени, 82% от които медицински сестри.
В различните държави процентите варират, но Между 35,0% и 80,0% от здравните работници докладват, че са преживели физическо нападение поне веднъж в своята практика. В допълнение, психологическите атаки проявяват от 32,2% в Европа до 67,0% в Австралия. Мъжете са преобладаващите извършители на физически заплахи (63,0%) и нападения (52,0%).
Според National institute for health and care excellence в Обединеното кралство работещите в Центровете за спешна помощ и психиатричните отделения са подложени на много повече насилие и агресия, отколкото работещите във всички други здравни заведения/звена. Здравните работници като цяло преживяват широк спектър от насилие от пациенти и/или членове на семейството, докато изпълняват своите задължения.
Проучванията и докладите в различните региони се обединяват върху няколко показателя. Какво предизвиква насилиeто, както да бъде разпознато и как да деескалира напрежението.
Но въпросът Защо пациентът или неговите близки агресират, тоест изявяват явно желанието си да доминират и наранят друг човек, който в случая се предполага че е там за да им помогне има много варианти на отговор. Доказано е, че над 50% от агресорите са или с остро психично състояние или под въздействие на опиати. Агресията също така може да бъде предизвикана и от болка, уплаха, безпомощност и не на последно място - неудовлетвореност. Прави впечатление, че насилието над здравни работници в страните със слаби здравни системи е почти епидемично в сравнение с развитите такива. Ниското заплащане и лошите условия на труд водят до демотивация на работещите и респективно понижават качеството на услугата.
При последния български случай, от изказването на министър Меджидиев се потвърди и международната тенденция – здравните работници са принудени да се срещат с хора в всякакво състояние, в случая пациента е бил под въздействие на алкохол, но нито за миг в това изказване не проблесна дори наченка на цялостна концепция, анализ или идея за устойчиво решаване на проблема.
По данни на Български лекарски съюз 55% от лекарите у нас са били жертва на агресия, като всеки втори медик е бил жертва на вербална агресия по време на работа, ако за България важат световните съотношения, вероятно % при медицинските сестри е по-висок.
Как да се реши проблемът
Освен наказанието за агресорите, може би е време държавата първа да отдаде необходимото уважение на здравните работници. За бърнаут синдрома при лекарите и сестрите се говори от години и не е нужно да се чака да станат жертва на насилие, за да им се окаже психологическа подкрепа, поне що се отнася до работещите в интензивните и спешните звена.
Условията на труд на места са потресаващи и ако д-р Меджидиев се беше изказал от спешното звено в Перник, това щеше да стане видно за цяла България. Времето там е спряло някъде около 1980 г., и страничен човек трудно може да допусне, че там изобщо работят хора, още по-трудно е си представим, че успяват а свършат нещо. Като прибавим към това ниското заплащане, двойните смени, бумащината и „уредеността“ на здравната система – е трудно да очакваме усмихнат и мотивиран медицински персонал, а при това положение е още по-немислимо пациентът да бъде удовлетворен от грижата, която получава.
Освен психологическа подкрепа, нормални условия на труд и достойно заплащане - здравните специалисти имат нужда от обучение как да реагират в подобни ситуации. Основната цел на всяка намеса при превъзбудено/агресивно поведение е да се осигури безопасност, да се улесни оценката на основните проблеми и да се предотврати по-нататъшна ескалация. Широко използвана при такива ситуации е т.нар. Матрица на Хадън. Тя обхваща три етапа, по които може да се работи – преди, по време и след събитието – проява на агресия или насилие и се отнася както до насилника и жертвата, така и до факторите на околната и социалната среда:
Преди насилието
е момента, който в България напълно отсъства. Това е времето, когато медицинския персонал трябва да бъде обучен как да реагира в такива ситуации, как да разрешава конфликти, как да разпознава потенциалната агресия, преди тя да е ескалирала, как да оцени риска и т.н. Някои лица, например видимо под въздействие на опиати, са с по-висок риск да станат агресивни и насилствени. Персоналът трябва да е наясно с ранните признаци на агресия. Всяко здравно заведение трябва да има установени протоколи, за да гарантира безопасността на всички пациенти и персоналът. Протоколът трябва да съдържа триажен план за ранни признаци на агресия и ролите на всеки персонал в такава ситуация. Трябва също така да има резервни планове за безопасността на персонала и пациентите.
Веднъж разпознат като потенциален агресор, към пациентът/ роднината трябва да се подходи внимателно. Здравният работник трябва да бъде много спокоен, уверен, успокояващ и да поддържа открито разположение. Според матрицата на Хадън следващите препоръки ще помогнат за безопасността му:
• Не обръщайте гръб на пациента.
• Избягвайте директен зрителен контакт.
• Не го вразумявайте.
• Не предизвиквайте илюзиите на пациента и не го докосвайте.
• Поставете ясни граници по отношение на поведението.



Това е момента, в който потенциалната жертва, трябва да си даде сметка – има ли охрана, паник бутон и т.н и къде се намират, има ли изход, има ли потенциалния агресор достъп до лекарства, потенциално оръжие и прочие. Само част от превенцията на тези събития са по-късната обществената осведоменост, адекватното законодателство, система за управление на риска.
По време на насилието най-важното е медицинския персонал да запази себе си другите пациенти, да повика охрана/полиция, насилникът да се изолира

След това
Според Матрицата на Хадън е важно, случая да бъде докладван, да започне наказателно преследване – насилникът да не остава безнаказан, да се преразгледа работната среда, да се направи всичко възможно да се ограничат подобни инциденти, тоест да се запълнят дефицитите от етап 1.
В българската здравна система тези правила са трудно приложими, а към тях трябва да добавим, че липсва адекватен контрол върху здравните заведения, което оставя у пациентите усещането, че никой няма да ги защити, което пък в критични ситуации води и до опити за саморазправа. Фразата „няма осъден лекар“ макар и напълно невярна е доста широко разпространена в обществото и то, в общия случай, дълбоко вярва в това. На българските здравни власти им и убягва и един изключително важен контекст - в ситуация на насилие в лечебно заведение е застрашен не само здравния работник, а и всички останали пациенти в близост, а ако това е единствения дежурен лекар или сестра – застрашен е живота и на всички пациенти след това. В немалко страни, при изработването на стратегии, програми и консенсуси за справяне с насилието над медицинския персонал участват всички заинтересовани страни – здравните специалисти, институциите и пациентите. България не е дорасла за това, а пациентските организации са изключени и от малкото съществуващи процеси. Очевидно, според матрицата на Хадън, българските институции участват единствено в етап 3 – след насилието. И то половинчато. А през останалото време всички се спасяват сами.
А в случай, че наистина искаме нещо да се промени, не е достатъчно да осъдим остро. На медицинските специалисти са им необходими, психологическа подкрепа (не само след насилието), обучение и уважение, които първо държавата трябва да им даде и засвидетелства, а обществото само ще вземе пример от това.

Източници: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC8603198/https://www.forbes.com/sites/robertpearl/2022/04/26/physician-burnout-is-increasing-gender-inequality-is-making-it-worse/?sh=633744136eabhttps://www.medscape.com/https://blsbg.com/bg/poveche-ot-polovinata-ot-lekarite-u-nas-zhertva-na-agresiia_p11290.html

 

Хареса ли ви тази статия? Ако искате да не пропуснете някой от нашите анализи и коментари, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си тук.

Каква е причината за липса на лекарства?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Коментари

0
Илиян Славчев
4 months ago
ДА! Може да бъде спряна!
Ако станат ПРОФЕСИОНАЛИСТИ в ОБЛАСТТА си!
Но това не може да се очаква в ОБОЗРИМО БЪДЕЩЕ!
Най-напред трябва да се смени МОЗЪКА на Управляващия Министър и неговия антураж от под Министри! И се сменят секретарките, които извършва тяхната работа вместо тях самите! Без мисловна дейност - по шаблон!
Ето Аз съм готов да пребия някой лекар!
Но с един проблема няма да се разреши!
Проблема може да го разреши само самия министър!
Той просто трябва да осигури за хората с увреждания като моите, всичко онова, което е осигурил за всички останали лица с увреждания в тази Страна!
Like Like

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up