Всички методи за лечение на епилепсия вече се реимбурсират от НЗОК. Досега здравната каса покриваше лечението с медикаменти, както и хирургичните интервенции за повлияване на пристъпите. България беше единствената страна от ЕС, в която възрастните пациенти трябваше сами да заплащат устройството за стимулация на вагусовия нерв (СВН), отбелязват от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. При тази интервенция подкожно, на гърдите на пациента, се поставя малък генератор на импулси, който е свързан с левия вагусов нерв. На определени интервали устройството изпраща сигнали до нерва и посредством него - до мозъка, чиято цел е да десинхронизират импулсите, които пораждат епилептични пристъпи.

Изследователи от отдела по биомедицинско инженерство на клиниката в Кливланд отбелязват в неотдавнашно изследване, че коронавирусната инфекция може да засегне централната нервна система и да причини неврологични разстройства, включително исхемичен инсулт, енцефалит, енцефалопатия и епилептични припадъци.

Мозъчно-съдовите заболявания са водеща причина за заболеваемаст и смъртност по целия свят. България е на едно от първите места в това отношение. Очаква се годишният брой на инсултите в страните от Европейския съюз да се увеличи от 613 148 през 2015 г. на 819 771 през 2035 г. От друга страна, подобрената преживяемост след инсулт ще доведе до значително увеличение на броя на хората, живеещи с инсулт като хронично състояние. Голяма роля за това изиграва тромболизата, като метод за лечение на исхемичен инсулт. По повод световния ден за борба с инсулта разговаряме с доц. д-р Росен Калпачки, дм невролог Началник на Клиника по нервни болести УМБАЛ "Света Анна" - София.

На 21 септемпври се отбелязва Международният ден, посветен на борбата с болестта на Алцхаймер, Международната Алцхаймер организация призовава деменцията да бъде по-ясно призната от правителствата като увреждане в световен мащаб, включително като част от националните планове за справяне с предизвикателствата около деменцията, за да се гарантира, че терапевтичните ползи от добрия дизайн на политиките за деменцията се усещат от хората, живеещи в домовете си, в заведенията за грижи за домовете и за дневните центрове, в болниците и обществените сгради и пространства.

През юни, „Сдружението на Тарловите пациенти в България- Лечение без граници“, попита 25 лечебни заведения, по реда на за достъп до обществена информация, дали и как лекуват пациенти с кисти на Тарлов, как ги проследяват и други важни въпроси, отговорите на които би трябвало да внесат яснота в и без това не лекото ежедневие на хората страдащи от заболяването. Дали и какви отговори са получили и ще продължи ли лутането на пациентите между специалистите, лечебните заведения и диагнозите, разговаряме с Моника Маринова – председател на сдружението с кисти на Тарлов в България.

Двама български млади лекари са съавтори на световен учебник по интервенционална неврорентгенология. Доц. Станимир Сираков и д-р Александър Сираков са автори на 12 от общо 100 глави в учебника, който излиза под редакцията на три от светилата в световната неврорентгенология.

Д-р Александър Сираков от Референтния център по мозъчно-съдови заболявания в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ беше избран за член на Editorial Board на едно от най-влиятелните медицински списания в света (в областта на мозъчно-съдовите заболявания) – International Neuroradiology. Това съобщават от лечебното заведение.

Днес Сдружение на Тарловите пациенти в България- Лечение без граници, е изпратило 25 заявления по пощата с обратни разписки, за достъп до обществена информация за предоставяне на всичката налична информация в съответните лечебни заведения за заболяването "Периневрални кисти на Тарлов". За проблемите на пациентите с кисти на Тарлов разговаряхме миналата седмица с Моника Маринова. В интервю за „Право и здраве“ тя разказа системно неглижирания проблем на пациентите, липсата на навременна диагностика и адекватно лечение. 

Периневрални кисти на Тарлов е невропатично заболяване с изключително болезнено симптоматика и сериозни последствия. В България има поне 58 пациента с кисти на Тарлов, но вероятно са много повече. Те не са забравени от институциите, защото още дори не са ги забелязали. За тях няма лечение в България, няма МКБ, нито правилна диагностика. Не са включени в списъка на редките болести, никой не знае колко са и никой не ги търси.

„Множествената склероза е заболяване на младата възраст, обикновено започва между 20 и 40 години, като може да започне и по-рано, понякога и по-късно. Но най-често засяга младите хора.