Вторник, Септември 17, 2019

Интервю

  • Мая Илиева , медицинска сестра и организатор на протестните действия в София коментира за аудиторията на Право&Здраве причините МЗ да предлага медицински специалисти да осъществяват самостоятелно медицинска помощ. Едновременно с това, неизвестно защо, МЗ предвижда  НЗОК да не заплаща дейността на тези нови лечебни заведения, така компроментирайки потенциала на предложеното изменение.

    В мотивите на законопроекта не се сочи, защо не се допуска заплащане от касата. Може да се предположи, че при липса на такова доплащане, малко пациенти биха ползвали услугите им.

  • В проекта на Право&Здраве – седмична информираност по актуалните теми в сферата на здравеопазването, тази седмица ще засегнем един наболял въпрос, който явно вълнува само пряко засегнатите. Затова разполага ли Република България с Национална трансплантационна система? Ако да, какво е постигнала тя до този момент?

    Чуйте статистика за дейността на здравното министерство от Тодор Мангъров, председател на Асоциация пулмонална хипертония.

  • Премахването на монопола на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е най-доброто, което може да се случи. Това ни дава възможност да избираме къде да дадем парите си, дава ни възможност да избираме кой да защити правата ни по време на лечение и ако не сме доволни, да можем да го сменим. Нещо, което сега не можем да направим. Това всъщност ни поставя в центъра на здравната система“. Това каза пред БНР Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването. В началото на седмицата министърът на здравеопазването Кирил Ананиев представи концепцията си за нов здравен модел. Едно от предложенията е частни застрахователни фондове да се конкурират с НЗОК за основния пакет на лечение, който се покрива от задължителната вноска от 8%.

  • Тази седмица от Право&Здраве ще ви запознаем с д-р Георги Тодоров – собственик и управител на СМДЛ Прималаб ЕООД и член на Контролната комисия на БЛС.
    Той сигнализира за нарушения в лабораторна система за съхранение на личните данни на пациента.

    Сезирана е Комисия за защита на личните данни.

  • Тодор Мангъров, Председател на Сдружение „Асоциация Пулмонална Хипертония” в интервю за белодробните трансплантации у нас:

  • Тази седмица наш гост в проекта ни за седмична информираност по актуалните теми в сферата на здравеопазването е  Ангелина Бонева, член на Управителния съвет на Център за защита правата в здравеопазването.

    Тя припомня пред камерата на Право&Здраве, че логиката е за тези, които могат да мислят.

    Задълбоченият анализ на родната ни система за здравеопазване, ни илюстрира тревожната липса на компетентност и ангажираност от страна на Министерство на здравеопазването.

  • Във връзка с „Методиката за образуване на разходите за персонал и работните заплати на медицинския и немедицинския персонал в държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ” в новостартиралия проект на Право&Здраве- седмична информираност по актуалните теми в сферата на здравеопазването, наш гост е д-р Стойчо Кацаров, основател и Председател на организация Център за защита на правата в здравеопазването.

    Припомняче, че методиката беше предложена на синдикатите и работодателите от тристранката, но бива отхвърлена от тях, поради което не е публикувана за обществено обсъждане.

  • Стартира най-новият проект на Право&Здраве- седмична информираност по актуалните теми в сферата на здравеопазването. Наш първи гост ни оказа честта да бъде Боряна Ботева. Тя е председател на oрганизацията на пациенти с ревматологични заболявания и член на борда на пациентското крило на Европейската лига за борба с ревматизма (ЕУЛАР).

    Темата, която засягаме в първата седмица на нашия проект е провелият се тазгодишен конгрес на ЕУЛАР. Събитието се състоя в периода от 12 до 15 юни. Повече за конгреса, ще ни разкаже Боряна Ботева.

    Всяка година събитието се провежда в някой от големите градове в Европа през юни. Тази година за домакин на форума бе избран Мадрид.

  • Ето и втората част от интервюто с д-р Петър Петров.

    Припомняме, че през месец юни всеки здравноосигурен може да смени общопрактикуващия си лекар. В тази връзка по темата специално за Право&здраве говори д-р Петър Петров. Каква е основната причина за намаляване броя на личните лекари и дали има връзка с влезлите в сила изисквания за придобиването на специалност? Вижте какво ни сподели той във втората част от интервюто, специално за нашите читатели:

  • През месец юни всеки здравноосигурен може да смени общопрактикуващия си лекар. В тази връзка по темата, специално за Право&здраве говори д-р Петър Петров. Той е роден в София, завършва медицина през 1993 г, а година след това започва работа като участъков лекар на територията на София област. От 2000г. до днес е общопрактикуващ лекар в Столична болница. През 2014г. придобива специалност "обща медицина". Вижте какво сподели д-р Петров в първата част от интервюто, специално за нашите читатели:


    Как гледате на въпроса със смяната на личните лекари? Здравната каса позволява това да става два пъти годишно. За пациентите би било по-добре, ако могат да сменят лекаря си по всяко време. Това би ли създало проблем за лекарите?

    Първо поздрави от мен. Благодаря Ви за въпросите. Дано моите отговори да Ви бъдат полезни. И едно уточнение. Тук във въпросите използвате понятието личен лекар. Във всички нормативни актове няма такова понятие. Там съществува понятието общопрактикуващ лекар-ОПЛ. За това при отговорите на Вашите въпроси ще използвам и двата термина като влагам еднакъв смисъл в тях съгласно това което е записано в нормативните документи.

    Смяната на личните лекари е част от правото на всеки български гражданин да избира своят лекар. В този смисъл е съвсем естествено той да може да го сменя когато здравните услуги които получава от него не го задоволяват. Що се отнася до тезата, че смяната на личните лекари по всяко време би била нещо добро за пациентите, то аз не я споделям. В момента личните лекари се сменят на всеки шест месеца. Аз дори смятам, че това е един прекалено кратък срок. Личните лекари е добре да могат да се сменят най-рано след една година. Това мое убеждение идва от факта, че всички правила по отношение на профилактичните и промотивните дейности които включват профилактични прегледи на всеки български гражданин, определен брой диспансерни прегледи на лицата с хронични заболявания със социална значимост(сърдечно съдови заболявания, диабет и др.) и имунизациите, всичко това е разписано да се прави за една календарна година. Не случайно и НРД се сменя на практика всяка година. Общопрактикуващите лекари не са участъковите лекари от едно време. Това много ясно трябва да бъде разбрано от българското общество. Те имат отговорността да следят здравословното състояние на своите пациенти за един по-дълъг период. Една година е оптимален срок в който един лекар може да добие ясна представа за своите пациенти и това включва не само тяхното здравословно състояние, но и техния характер, психологически характеристики, семейна среда и пр. Всички тези неща са не по-малко важни от медицинските умения и знания на лекаря. От друга страна и пациентите за една година ще са наясно дали услугите, знанията и компетентността на избрания от тях лекар ги задоволява и дали трябва или не да го сменят. Тезата, че личните лекари могат да бъдат сменяни по всяко време може да се обсъжда. В едно демократично общество каквото претендираме, че сме можем да обсъждаме всичко. Въпросът е какво ще направим. Защото каквото и да се обсъжда, то добре ще бъде да се направи това което е разумно и е в интерес и на пациентите и на лекарите. Смяната на лекарите по всяко време ще доведе до невъзможност за това наблюдение. В системата ще настъпи пълен хаос. И този въпрос води при всички случаи до положение в което се обсъжда варианта да няма пациентски листи. Такъв модел може да има в други страни, аз всъщност не зная. Но дори и да го има, то той вече е отработен и всичко се знае. Според мен обществото в България не е готово за това. За смяна на личните лекари по всяко време също. Най-доброто при сега съществуващия модел е тази смяна да става веднъж годишно след края на всяка календарна година. Разбира се винаги могат да възникнат извънредни обстоятелства които да наложат смяна на лекаря преди изтичането на посочения период. Но това лесно може да се реши. И сега всеки може по всяко време да си смени личния лекар като избере такъв от друга област. Единствено трябва да покаже документ, че има адресна регистрация на територията на областта в която е направен новия избор. Отделно всеки може да се запише при друг личен лекар с избор за временна регистрация за период до пет месеца и в този случай подобен документ дори не е необходим. Но като цяло, една година е оптимален период.

    Д-р Петров, какво бихте посъветвали нашите читатели, относно избора на личен лекар? Как и откъде могат да се информират, за да направят най- правилния избор?

    Това е доста важен въпрос още повече, че периода за смяна на лекар тече в момента. Изборът на лекар който да се грижи за здравето на човек за продължителен период от време не е лесен процес. Подходът трябва да е комплексен. Аз лесно мага да кажа, че е добре да бъде избран най-добрият лекар. Но всички общопрактикуващи лекари имат знанията уменията да извършват дейностите които се полагат на пациентите. В това отношение вече почти 20г. след старта на тази система, те са професионалисти. И за това кой е най-добрият лекар за даден човек отговорът за всеки е различен. Всеки би трябвало да успее да избере за свой лекар този който е най-добър според него. Но хората са различни и критериите са различни. Има и други аспекти. Всеки има право да избере който иска лекар от тези които са ОПЛ. Но, ако живеете в София и изберете лекар който практикува да речем в Бургас или обратното, то Вашият избор ще бъде формален. Защото контакта между лекар и пациент в случая няма как да бъде осъществен. За това е важно къде практикува лекаря спрямо Вашето местожителство. Има значение как се държи с хората. Дали е отзивчив и приветлив или е затворен и необщителен. Дали има много пациенти и това значи, че е добър и търсен, а този чиито са по-малко не е толкова добър и съответно не е толкова търсен? Но, ако пък пациентите му са прекалено много, тогава дали ще мога да се добера до него? Няма ли да чакам с часове? А може би при другия с по-малко пациенти ще мина по-бързо? А дали броят на записаните при един лекар пациенти е функция на това колко е добър или има други фактори за това? На всичките тези въпроси отговорите са комплексни и индивидуални за всеки човек. То за това е дадено правото на човек да избира. Добре е всеки едни човек да намери този лекар на който да има доверие и да бъде при него продължително време, дори до края на живота си или поне докато споменатия лекар практикува. Така ще намери този който ще се грижи адекватно за неговото здраве. Когато всички български граждани открият такъв лекар, тогава и нуждата от масова смяна на лекарите ще отпадне, а ще остане тази наложена от непредвидени обстоятелства. Ще дам обаче някои съвети за това, кога хората не трябва да сменят своят лекар. Ако той е свършил лимита за направления, а Вие не искате да изчакате следващия период и се запишете при друг лекар, който като нов пациент ще Ви обгрижи и ще Ви даде направление. Но това ще бъде до време. Ще получите няколко консултации повечето от които може и да се окажат ненужни, но ще се местите от лекар на лекар и това няма да е във Ваш интерес. Ако дълги години сте били при даден лекар и сте били много доволни от него, но в един момент е направил някое действие от което не сте доволен. В този случай стига това да не било нещо фатално за Вашето здраве, не бързайте да го сменяте. Всеки може да сгреши. Запитайте се дали Вие самият сте бил винаги перфектен във вашата работа и дали не сте имали подобни лоши моменти. Лекарите са живи хора, а не машини. Това което мога да кажа е, че изборът на личен лекар е сериозен и отговорен акт. И смяната на един лекар с друг винаги крие рискове. И една такава смяна може да има положителни последици, но може и да е обратното. Все пак в контекста на отговорите ми на предните въпроси бих посъветвал всеки български граждани да избере свой личен лекар докато те все още съществуват. Защото, както по горе споделих, тези лекари са в процес на изчезване, ако нещо не се промени в определена насока. Но аз лично не виждам в България потенциал за такава промяна в бъдеще.
    Накрая бих искал да благодаря на всички мои пациенти които са ме избрали и на които ще продължа да бъда техен общопрактикуващ лекар. Тези които сега ще се запишат при мен се надявам след това да не съжаляват за избора си. А на тези които са решили да ме сменят пожелавам да са намерили по-добър лекар от мен.

    Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. За повече информация, относно тарифите и рекламните формати, свържете се с нас на телефон: 0885 815 108. Ако сте станали свидетел на събитие, което смятате, че трябва да стане обществено достояние, изпратете ни новината на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  Дарения за някоя от нашите каузи, можете да направите от тук. Благодарим за подкрепата!

  • Столина болница осъди НЗОК да заплати неизплатената стойност на предоставена през 2015 година болнична медицинска помощ ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното плащане, сумата 69 377 лева, представляваща законната лихва върху общия размер на дължимото възнаграждение по договора. За коментар от първо лице пред Право&здраве говори адвокат Полина Савова, адвокат на ищеца по делото. 

    Адвокат Савова, доволна ли сте от постановеното решението на съда, НЗОК да заплати сумата от 381 217 лева плюс лихвата и разноските на болничното заведение?

    Щастлива съм, че труда ни /моя и на екипа от ЦЗПЗ/ се увенча със заслужен успех, обусловен от едно правно издържано съдебно решение на един професионално отговорен съдебен състав, какъвто е този на САпС-ТО-6 състав!!!

    Вие имате вече значителен опит с такива дела. Има ли вече установена съдебна практика?

  • Адвокат Анели Чобанова, председател на УС на СНЦ „Конфедерация за защита от дискриминация“ разкзва пред ЦЗПЗ за поредното безхаберие на чиновниците в българското здравеопазване. От името на своя доверител д-р Георги Тодоров адв.Чобанова заведе жалба в Комисия по защита от дискриминация (КЗД) с оплакване за възрастова дискриминация, обективирана в Националния рамков договор 2018 г. за дентални дейности. Комисията за защита от дискриминация уважи жалбата и постанови, че жалбоподателят д-р Тодоров и други здравно-осигурени лица, невключени в диапазона от 65 до 69-годишна възраст, са дискриминирани по признака „възраст“. Решението на КЗД за установената дискриминация е оспорено пред съда, както от Министерство на здравеопазването и НЗОК, така и от Българския зъболекарски съюз.

    Адвокат Чобанова, как се стигна до оспорването на НРД 2018 г. за денталните дейности?

  • Пациентски организации се обявиха против намерението на здравното министерство да закрие Националния център по наркомании. Те обвиниха ведомството в липса на ангажименти към превенцията на употребата на наркотици, лечението и рехабилитацията на зависимите пациенти. Мотивът на министерството пък е оптимизация на работата, като от там предвиждат работещите в центъра да се влеят в други институции.
    Според първия директор на центъра доц. д-р Филип Лазаров това ще доведе до пълна бъркотия в лечебно-профилактичната политика по отношение на злоупотребата с наркотици. И още:

  • За мнение по темата за разпределението на лекарите се обърнахме към д-р Атанас Атанасов. Той е бивш изпълнителен директор на МБАЛ- Шумен и настоящ член на управителния съвет на БЛС.
    Според предложената от Министър Ананиев Наредба № 1 за специализациите, според които промени лекарят след вземане на специалност ще трябва да работи за срока на обучението си в лечебни заведения в общини, определени от министъра на здравеопазването, пред Център за защита на правата в здравеопазването по темата коментира д-р А. Атанасов:

  • angelova kineziterapiaПрез последните седмицибяха организирани множество протести на медици от различни професии – лекари педиатри, медицински сестри, акушерки, фелдшери. Към протестиращите се присъедини и Асоциацията на физиотерапевтите в България, в която членуват рахабилитатори и кинезитерапевти.Те издигнаха редица искания, сред които бе настояването да получат право на самостоятелна съсловна организация извън рамките на БАПЗГ, както и да им се даде възможнос да практикуват самостоятелно без задължителния според действащото законодателство надзор от специалист по физикална и рехабилитационна медицина в рамките на рехабилитационния екип. Каква е позицията по тези теми на Българската асоциация по физикална и рехабилитационна медицина? Отговор на този и други въпроси потърсихме от нейния председател д-р Таня Ангелова. Предлагаме на вниманието ви интервюто, което тя даде специално за читателите на „Право и здраве“.

    Д-рАнгелова,в последно време сме свидетели на напрежение, свързано с протестите на Асоциацията на физиотерапевтитеи желанието им да обособят самостоятелна практика.Това е поводът даВипомоляпърво да обясните дали рехабилитатори и кинезитерапевти са представители на една и съща професия?

  • grudevКрасимир Грудев еновоизбраният председател на Националното сдружение на частните болнициНСЧБ. Той е завършилфилософияи е бил универститетски преподавател.Има управленски опит като учредител и член на първата лицензирана стокова борсау нас -„Пловдивска стокова борса” АД (сега „Национална стокова борса” АД). Члене надиректорските бордовенаняколко предприятия от дървообработващата и млекопреработващата промишленост.

    През 1999 г. става основател и мажоритарен собственик на едно от първите частни лечебни заведения в Пловдив – „Медицински център Тримонциум” ООД,който осъществява медицинска дейноств областта на офталмологията, ортопедията и травматологията, акушерството и гинекологията и хирургия.Основател и съсобственик е на „МБАЛ Тримонциум”от2008г. Председателе на Управителния съвет на на Фондация „РАЦИО”.В продължение на два мандата е член на Управителния съвет на НСЧБ.

    Днес разговаряме с г-н Грудев по темата за мястото на частните болници в българското здравеопазване и трудностите, които съпътстват тяхното развитие в условията на финансов недостиг и недостатъчно усилия от страна на държавата да стимулира конкуренцията в сектора.

  • MarkovАндрей Марков е инвеститор и съсобственик в една от най-големите болнични вериги у нас „Аджъбадем Сити Клиник". В момента е управител на "Сити Клиник Сърдечно-съдов център". В продължение на 13 години Андрей Марков бе финансов и административен директор на Университетската болница „Св. Екатерина”, а преди това е работил в Националния център по сърдечно-съдови заболявания, сега Национална кардиологична болница. Андрей Марков е бакалавър по "Медицина" и магистър по "Бизнес администрация и мениджмънт" от УНСС. Специализирал е в Института по международно здраве в Мичиганския Държавен Университет и има множество специализации по здравно управление и администрация. Председател е на Българската болнична асоциация. 

    Днес разговаряме с него за актуалните проблеми на българското здравеопазване

  • borisovПоследните дни и седмици бяха белязани от протести на медицински сестри и фелдшери, за пореден път в общественото пространство се прокрадна темата за смисъла от задължителното членство в съсловните организации, а заедно с нея на дневен ред отново се появи въпросът дали нашите болници да продължат да бъдат търговски дружества или да се преобразуват в нон-профит структури. За коментар по тези проблеми се обърнахме към проф. Веселин Борисов, дългогодишен преподавател и изследовател в областта на социалната медицина и здравния мениджмънт. Сега предлагаме на вниманието ви интeрвюто, което проф. Борисов даде специално за читателите на "Право и здраве".  

    Проф.Борисов,познаватепроблемитеназдравеопазванетоотгодини.Предимствоилинедостатъкедаможетедапогледнетенатяхпрезпризматанапреподавателведнодруговремеидаправитесравнениесъсслучващотоседнес?

  • lekariПроф. Видьо Желев и магистър Ценка Пантева са съпредседатели на Асоциацията на физиотерапевтите в България - АФБ, която подкрепи протестите на медицинските сестри и на фелдшерите в началото на тази седмица. Днес разговаряме с тях за нерешените проблеми на медицинските специалисти от различните професии, за особеностите на професията „физиотерапевт“ и вижданията им за нейното развитие в бъдеще.

    Проф. Желев, г-жо Пантева, тези дни вашата организация подкрепи протеста на медицинските сестри, след това и на фелдшерите. Заявихте, че сте изцяло солидарни с техните искания, защо?

  • nurse kamelia vasevaКамелия Васева е медицински фелдшер с дългогодишна практика в ЦСМП - Кюстендил. Секретар е на Сдружението на медицинските фелдшери в България - СМФБМБ. Днес разговаряме с нея по повод протестите на сестрите, които обхванаха цялата страна в последните дни, както и предстоящия протест на фелдшерите, насрочен за понеделник пред Министерството на здравеопазването.  

    Г-жо Васева, Сдружението на медицинските фелдшери подкрепи протеста на сестрите и многократно изрази солидарност с исканията им. Защо възприехте тази позиция?

Log in or Sign up