Четвъртък, Ноември 14, 2019

Анализи

  • В стенограмата от заседанието на Надзорния съвет (НС) на НЗОК от 24 септември може да се прочете решение, с което Надзорният съвет „Възлага на управителя на НЗОК да сключи допълнително споразумение и да упълномощи адвокат Силвия Русанова да осъществява процесуално представителство и защита на Националната здравноосигурителна каса в производството по касационно обжалване пред Върховния касационен съд на решението по търговско дело № 1466/2019 г. на Апелативен съд – София до окончателно приключване на делото.”
    На проведеното преди това заседание на Надзорния съвет на 24 юни тази година е било обсъждано сключване на споразумение на НЗОК с всяка от болниците, на която се дължат пари за надлимитна дейност. Надзорниците са се отказали от идеята да се споразумяват с лечебните заведения, „за да не се налага Касата да плаща и лихви за извършената от тях, но незаплатена дейност”.

  • Публикуваме част от мотивите на решението на Административния съд в Сливен, с което се определя като дискриминация, лишаването на деца от социално подпомагане и посещение на детска градина, ако не са ваксинирани по желание на родителите им. В интерес на истината трябва да отбележи, че решението на съда е добре обосновано. Интересен факт е, че министерството на здравеопазването и РЗИ Сливен не са изпратили свои юристи и не са изразили становище по случая. Решението не е окончателно. От МЗ обявиха, че ще обжалват пред ВАС.

  • Това стана ясно по време на обществена дискусия, организирана от Камарата на архитектите с представители на педиатричната общност. Според Общия и подробния устройствен план, сегашната сграда, която архитектите определят като бетонна етажерка, трябва да бъде съборена и на нейно място да бъде изградена нова – до пет етажа. Новата болница не би могла да е по-висока от 20 метра, а сегашната е 36 м. За понеделник е насрочено и делото във ВАС по жалбата на камарата срещу обществената поръчка на МЗ за изграждането на болницата.

  • Независимо, че Конституцията говори за безплатна медицинска помощ, тя не е такава и то не само защото здравните осигуровки се плащат от гражданите, а заради доплащането, което е законово регламентирано. Нормативната уредба разделя доплащането на две големи групи.

    1. Заплащане на медицинска помощ, която не е включена в основния пакет медицински услуги или доплащане за медицинска помощ в лечебни заведения, които нямат договор с НЗОК за съответната медицинска дейност или доплащане от лица с прекъснати здравноосигурителни права.

    2. Доплащане за допълнителни услуги, при оказване на медицинска помощ, включена в основния пакет медицинска помощ и оказана в лечебни заведения, които имат договор с НЗОК за същата дейност.

  • Закон за бюджета на НЗОК за 2019 година, Преходни и заключителни разпоредби, § 1. (2) „Неусвоените средства до 30 септември 2019 г. за здравноосигурителни плащания по съответните редове по чл. 1, ал. 2 за медицински и за дентални дейности може да се използват за плащания само за медицинските и денталните дейности по същите редове при условия и по ред, определени съвместно от Надзорния съвет на НЗОК, и управителния съвет на Българския лекарски съюз, съответно Българския зъболекарски съюз.”
    Това казва законът. Няма никаква информация всички пари ли са усвоени до 30 септември или има и неусвоени. Няма информация НЗОК и съсловните организации да са се срещали и да са обсъждали темата.
    Независимо дали има или не неусвоени пари, НЗОК дължи информацията за това и я дължи по силата на самия закон. Ако няма неусвоени пари, то няма и да има какво да се преразпределя. Ако, обаче има неусвоени пари, НЗОК и БЛС/БЗС са задължени от закона да вземат решение за преразпределянето им. Усвояването може да стане както с увеличение на обемите и лимитите, така и с увеличение на цените на медицинските дейности.
    Законът изрично забранява неусвоените пари да се използват за други плащания. Следователно, ако са налице неусвоени пари, те накрая на годината ще се върнат в държавния бюджет.

  • С решение на Върховния административен съд, Наредба  № 3 от 20.03.2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса беше отменена. Решението е окончателно и е влязло в сила. Какво означава това за здравната система, за медиците и за пациентите?
    Терминът „пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса”, означава „определени по вид и обхват дейности, по отделни специалности, дейности за лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в Националния рамков договор”.
    Чл. 2 и чл. 5 на Закона за здравното осигуряване издига в принцип гарантирания здравен пакет. Чл. 35 на същия закон пък обосновава законовото право на осигурените лица да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
    В алинея 1 на чл. 45 на същия закон са изброени изчерпателно казва всички видове медицинска помощ, заплащани от НЗОК, а в алинея 2 на същия член се регламентира, че тази медицинска помощ „се определя като пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, с наредба на министъра на здравеопазването.”

  • Министърът на здравеопазването призна, че заплатите на медицинските сестри не могат да бъдат увеличени със заповед или с наредба.
    Всъщност може, ако назначи всички сестри на работа в министерството на здравеопазването. В такъв случай ще трябва да назначи и лекарите, шофьорите, счетоводителите, санитарите, лаборантите, портиерите и всички останали работници и служители на „здравния фронт”. Щатът на министерството на здравеопазването ще стане към 100 000 души. Тогава всички сестри ще вземат една и съща заплата. Всички лекари също. Готови ли сте да издържате такава администрация? Искаме ли да ни лекуват чиновници?
    Прав е Управителят на НЗОК Д-р Дечо Дечев, когато казва, че протестът на сестрите трябва да е насочен към работодателя, а министърът не е такъв за работещите в лечебните заведения.

  • Комисията за защита на конкуренцията е пуснала търга за Национална детска болница. Ще се дострояват 14 етажа, които от три десетилетия стоят на кофраж и бетон. Първата копка е направена през 1978 година. 41 години по-късно може да започне да бъде завършена. Може и да се наложи събаряне, защото не е сигурно, че конструкцията е годна за дострояване.
    Проектът за изграждане на Национална детска болница ще струва близо 100 милиона лева. От тук нататък, без да броим похарченото до сега.
    Този мегаломански проект в стил късен соц е абсолютно ненужен на здравната система. Даже е вреден. Интересно е как същите хора дето ореваха света, че имаме много болници, са така петимни да построят още една?
    Може ли тези 100 милиона да се похарчат по друг начин, в интерес на болните деца?

  • Според множество измервания, наши и Европейски, пациентите у нас доплащат почти половината от цената на медицинската помощ в момента на получаването ѝ от джоба си. Общата сума на доплащанията за една година е около 4 милиарда лева, като над половината са за лекарства, около 1/3 са за извънболнична дентална и медицинска помощ и рехабилитация, а останалите за болнична медицинска помощ.
    Освен високият размер на плащане от джоба, неблагоприятен фактор за населението е и неравномерното разпределение на доплащанията. Така например лекарствата за някои групи заболявания, като онкологични, диабет, астма, хронични вирусни хепатити са 100% безплатни. В същото време болните с всички други заболявания, като хипертония, стомашно-чревни заболявания, заболявания на опорно-двигателния апарат и други заплащат сами изцяло лекарствата си.

  • „Българското правителство години наред милиарди отделя за здравеопазване. Над 8 % от БВП. Инвестирахме много в образование, квалификация, стипендии на млади учени, в сграден фонд и оборудване, което може да се съревновава с най-добрите в света. Няма нещо излязло в света на медицинската техника и България да го няма“. Това заяви премиерът Бойко Борисов при откриването на 29-ят Конгрес на Световната асоциация по гръдна и сърдечно-съдова хирургия.
    „Инвестирахме много в образование, квалификация, стипендии на млади учени, в сграден фонд и оборудване, което може да се съревновава с най-добрите в света", каза премиерът и добави, че за радост има кой да управлява и медицинските машини, защото в сферата работят много добре подготвени български хирурзи.
    "Благодарение на вашия професионализъм не само че оцеляват хората в този страшен бич, тези заболявания, но и максимално бързо ги връщате в тяхната семейна среда, а и на работа, което е изключително важно, да продължаваме да държим високия ръст на БВП, който произвежда България", каза премиерът.

  • Регионалните здравноосигурителни каси отказват на болниците прехвърляне на неусвоен лимит от месец юли за месец август, стана ясно от множеството сигнали от цялата страна, които получихме в последните дни.
    Краят на август всички болници са поканен да подпишат поредните си анекси към договорите с НЗОК, в които се определят лимитите за месеца. Според Националния рамков договор, ако една болница не е достигнала лимита си за месец юли има право да го прехвърли за дейността си през месец август. Районните каси, обаче отказват да приложат нормативният акт. На въпрос защо и на какво основание, първоначалната реакция на някои шефове на РЗОК е била, че е станала грешка. В последствие версията е сменена с „получено е указание от НС на НЗОК”. Шеф на РЗОК даже увещавал болниците да подпишат анекса така, като обещавал после да се уреди проблема. Препатилият български лекар, обаче на такива обещания не вярва.

  • Доста приказки се изприказваха в последно време за доплащането на медицинската помощ. Министърът на здравеопазването предложи промени в закона, с които да се ограничи доплащането в болниците. Шефът на здравната каса акцентира на доплащането в частните болници и пресметна, че плащаме от джоба си 4 милиарда годишно. Ако човек не разбира или не слуша внимателно ще остане с впечатление, че доплащаме 4 милиарда само в болниците и то предимно в частните.
    Това е много далеч от истината. Според данните на Националния статистически институт годишно пациентите доплащат около 2,5 милиарда лева за лекарства, около 800 милиона лева за рехабилитация, около 500 милиона лева за извънболнична медицинска и дентална помощ и 320 милиона за болнична медицинска помощ. Доплащанията във всички сектори растат през последните години с изключение на тези в болниците, където не само няма ръст, но има намаление с 50 милиона лева. Това означава, че разговорът и мерките са насочени там, където се доплаща най-малко.
    Проблемът с доплащането в болниците не е брутната сума на доплащане. За разлика от извънболничната помощ, където много хора доплащат относително малки суми, в болниците малко хора доплащат големи суми и някои от тях са непосилни.

  • В началото на 2018 година избухна скандал по повод писмо на тогавашния управител на НЗОК, проф. Камен Плочев до Народното събрание, в което се иска допълнителна субсидия за погасяване на задължения към фондове в ЕС общо в размер на 271.2 млн. от които 133 милиона от тях са в просрочие. Заради изнесената информация и твърдейки, че не е вярна министър Ананиев поиска оставката на Плочев и след няколко месечно заболяване и намеса на премиера Борисов я получи.
    В последствие проверката установи, че изнесената от Плочев информация е вярна. Нещо повече, тя е била известна 6 месеца по-рано и обсъждана в НС на НЗОК(когато Управител е все още д-р Глинка Комитов, а Председател на НС на НЗОК бъдещият министър Ананиев), но въпреки това не е предвидена в бюджета за следващата година.

  • МЗ предлага изменение на Закона за лечебните заведения, с което се регламентира правото на медицински специалисти да осъществяват самостоятелно медицинска помощ. До сега това, можеше да става само под контрола на лекар. Медицинските сестри, акушерки и лекарски асистенти не можеха да бъдат собственици и ръководители на такива практики. Промяната предвижда, че лечебни заведения по смисъла на закона са и „Организационно обособени структури, в които лекарски асистенти, медицински сестри или акушерки осъществяват самостоятелно всички или някои от следните дейности:

  • Публикуваме статия на Антон Гицов, в. Земя :

    У нас непрекъснато никнат частни болници, които не биха просъществували, образно казано, и ден, ако не се закачаха на хранилка към Здравната каса

  • Болниците са получили с 68 милиона 962 хиляди и 689 лева по-малко от планираните за полугодието разходи. Общата сума по бюджета за първите 6 месеца на годината е била милиард и 8 милиона лева, а разплатените от НЗОК пари са за малко над 939 милиона лева. Това означава, че отблокираната след намесата на премиера Борисов сума от 50 милиона лева от резерва на НЗОК, с която да се увеличат заплатите на педиатрите и медицинските сестри не е била усвоена. Болниците не само не са получили увеличението, но дори са получили с 18 милиона лева по-малко от планираното.
    Тази ситуация не е неочаквана, а най-вероятно е била планирана. Известно е, че се достигна до някакъв предел на хоспитализациите, като цяло, а въведените лимити по легла и отделения допълнително ограничи възможностите от началото на годината.

  • През последното десетилетие, Холандия неизменно заема едно от първите места в повечето класации на държавите с най-добро здравеопазване. Това е не само мнение на експерти и аналитици. Доброто холандско здравеопазване се вижда и от оценките за удовлетвореност на пациентите, каквито ежегодно правят Health Consumer Powrhouse.
    Този успех на холандците се дължи на премахването на монопола в здравното осигуряване преди 15 години. Тогава, Холандия направи това, което днес се дискутира в България. Вижте как работи холандския модел.
    Задължителното здравно осигуряване се финансира, чрез национално определени задължителни здравни вноски, които са процент от доходите на осигурените. Към тях Правителството добавя субсидия за осигурени лица под 18 годишна възраст. Всеки застраховател може да предлага и допълнителна застрахователна премия, която е еднаква за застрахованите при него лица, независимо от възрастта или здравното състояние. Застрахователите не могат да правят подбор на лицата, които са задължително застраховани.
    През 2014 г. средногодишно вноската на възрастни е била 1,100 евро. Здравната вноска е била 7,75% от годишния облагаем доход при таван от до 51 414 евро. Вноската е за сметка на работодателите. За самонаети лица и такива, които не получават помощи за безработица, здравната осигуровка е в размер на 5,4% от доходите им.
    Вноските се събират централно и се разпределят между застрахователите по формула, коригираща риска, която отчита възрастта, пола, статута на работната сила, региона и здравния риск (въз основа на предишното използване на лекарства и болнично лечение).

  • На 9 юли тази година се навършиха 20 години от публикуването на Закона за лечебните заведения. Този закон промени кардинално икономическата дейност в системата на здравеопазване. Това е добър повод да се оцени изминатия път, да се направи равносметка и да се погледне напред. Още повече, че никой в последните десетина години не се опита да направи по общ анализ на твърде противоречивата ситуация, създала се в здравеопазването и в частност в болничната помощ.
    Системата на здравеопазване е обособена,международно координирана и държавно регулирана структура. Същността на функционирането й е извършването на специфична икономическа дейност, базирана на знание. Тя създава уникални продукти, свързани еднозначно с всяко лице, което се превърне в неин потребител. Спектърът на продуктите се състои от наименования на болести, диагностични и терапевтични процедури др. Те са прецизно дефинирани, унифицирани за цял свят, кодирани и подредени в Международната класификация на болестите. В последното й 10–то издание кодовете са повече от 150 000. Системата на здравеопазване се базира на процеси, управлявани от правоспособни специалисти. Основните изисквания към производството й са разширяване спектъра и количеството на произвеждани продукти.

  • Въпросът на въпросите, когато става дума за реформа на здравното осигуряване е този за монопола. Всички други решения са производни на това, дали да се запази монополът на НЗОК в задължителното здравно осигуряване, или да се премине към конкурентен модел.
    Може ли сегашният модел да се подобри, а монополът да остане? Може предполагам, но има два проблема.
    Първо никой монопол не може да създаде по-добри условия за стопанска дейност от тези, които се създават в конкурентна среда. Когато има конкуренция, решаващият фактор е съвкупното мнение на милионите потребители на здравни услуги изразено, чрез баланса на търсенето и предлагането. Когато има монопол, средата и условията се определят от решенията на един човек или шепа хора, управляващи монопола. Оценката и решенията на един човек винаги ще по-лоши от тези на всички потребители. Тя би могли най-много да се доближат и то след време до тях. Дори да изберем най-моралния измежду нас, който искрено иска да подобри системата, той няма да успее, защото един човек не би могъл да съсредоточи в себе си информацията, което имат всички потребители заедно. А обикновено при монопола не се назначава най-достойния и най-умния, а най-послушния.

  • Шефове на държавни болници се изгъбаркаха* с обявения от министерството на здравеопазването електронен търг за закупуване на лекарства. Това разбираме от гневно писмо на заместник министъра на здравеопазването Жени Начева, адресирано до директорите на лечебните заведения за болнична помощ.
    Повод за гнева на министър Начева е, че много болници са заявили за доставка лекарствени продукти на стойности, които биха направили за смях министерството, ако ги обяви. Самата процедура изисква МЗ да събере заявките на лечебните заведения за следващите две години и на базата на тях да обяви обществена поръчка за рамково договаряне с производители на лекарства, след което рамково договаряне, болниците ако искат, ще могат да купуват лекарства на договорените цени.
    Министър Начева се гневи, за това, че болниците били дали „грешни заявки”. Една от тях заявила доставка на лекарства за 47 (четиридесет и седем) милиарда лева.
    Сумата е колкото половината от Брутния вътрешен продукт на България за миналата година. По наше скромно мнение, с тази сума болницата може не само да си осигури необходимите за следващите две години лекарства, но да получи в пакет с медикаментите, всички заводи - производители на лекарства в страната, барабар с всичките регистрирани дистрибутори.

Log in or Sign up