Петък, Ноември 22, 2019

Съд

  • В стенограмата от заседанието на Надзорния съвет (НС) на НЗОК от 24 септември може да се прочете решение, с което Надзорният съвет „Възлага на управителя на НЗОК да сключи допълнително споразумение и да упълномощи адвокат Силвия Русанова да осъществява процесуално представителство и защита на Националната здравноосигурителна каса в производството по касационно обжалване пред Върховния касационен съд на решението по търговско дело № 1466/2019 г. на Апелативен съд – София до окончателно приключване на делото.”
    На проведеното преди това заседание на Надзорния съвет на 24 юни тази година е било обсъждано сключване на споразумение на НЗОК с всяка от болниците, на която се дължат пари за надлимитна дейност. Надзорниците са се отказали от идеята да се споразумяват с лечебните заведения, „за да не се налага Касата да плаща и лихви за извършената от тях, но незаплатена дейност”.

  •  

    Родителите ще искат максимални наказания за екипа. А за оправдателната присъда на д-р Павлов нямат обяснение, защото посочват, че дори е имало още един подобен случай на техния, но детето е откарано бързо до болницата и сега е живо. Не могат да ни убедят че и за нашето дете не е имало шанс, заявиха почернените родители. Още две дела текат в прокуратурата и Софийски градски съд срещу Валенти Павлов за подобни случаи.

  • Публикуваме част от мотивите на решението на Административния съд в Сливен, с което се определя като дискриминация, лишаването на деца от социално подпомагане и посещение на детска градина, ако не са ваксинирани по желание на родителите им. В интерес на истината трябва да отбележи, че решението на съда е добре обосновано. Интересен факт е, че министерството на здравеопазването и РЗИ Сливен не са изпратили свои юристи и не са изразили становище по случая. Решението не е окончателно. От МЗ обявиха, че ще обжалват пред ВАС.

  •  

    Столична община ще трябва да публикува страницата си във Фейсбук и на сайта си информация за замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ 2,5 и ФПЧ 10), приземен озон (О3), азотен диоксид (NO2) и серен диоксид (SO2). Общината беше задължена от съда още през юли да дава актуална информация за нивата на тези ключови замърсители, но е отговорила, че няма технологична възможност това да става чрез информационните табла по спирките и в метрото.

  • В Сливен баща осъди Комисията за защита от дискриминация заради това, че детето му не може да посещава детска градина, защото родителите са решили да не му поставят ваксина срещу морбили. "Между половин и един процент от децата по различни причини, на базата на различни заболявания или вродени състояния не могат да бъдат имунизирани. За тях единственият начин да ги предпазим е да им осигурим среда от имунизирани, в която няма как причинителят да стигне до тях", каза в студиото на сутрешния блок на БНТ доц. Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор.

  • Административния съд в Сливен обяви за дискриминация забраната дете да посещава детска градина заради непоставени задължителни ваксини. Жалбата е от отец Евгени Янакиев, а случаят касае едно от децата му. По този повод той е сезирал и Комисията за защита от дискриминация (КЗД), тя обаче е приела твърденията му за неоснователни.
    Мотивите на съда се основават на първо място на това, че детето е дискриминирано и поставено в неравностойно положение спрямо децата, които са освободени от ваксинация по медицински причини.

  • Д-р Стойчо Кацаров от ЦЗПЗ и Д-р Станимир Хасърджиев от НПО коментираха новия бюджет на НЗОК за 2020 година в предаването плюс-минус на Нова телевизия.
    Според д-р Стойчо Кацаров бюджетът не е интересен. Той е същото, като миналогодишния. Ако вземем едно предаване за бюджета на НЗОК от миналата година, вероятно ще чуем същите коментари, каквито чуваме и сега. КаЦаров каза, че има друго по-интересно нещо.

  • 55-годишен мъж е починал в следствения арест в Пазарджик, след като в сряда е бил задържан заради опит да краде тикви от крайпътен пазар, съобщава БНР.

    При ареста крадецът е бил с множество травми по тялото, нанесени от търговците.

    Поради тази причина в ареста е извикан лекар, който е заключил, че състоянието му е стабилно и не е необходимо освобождаването му за болнично лечение. Два часа по-късно задържаният мъж е умрял.

    Аутопсията е установила, че причината е за смъртта са множеството травматични увреждания след побоя.

  •  Изследването "Медицинският деликт" на адвокат Мария Шаркова, разглежда много от въпроси касаещи съдебните дела между пациенти, лекари и болници.
    На първо място е поставен въпросът, може ли размерът на обезщетението да доведе болницата до фалит ?
    От началото на 2007 г. до края на септември т.г. в България са водени 458 граждански дела за обезщетения заради лекарски грешки. Тези дела продължават приблизително по близо 4 години. Причината най-често е, че като доказателства по тях се ползват медицински експертизи, а малко лекари са съгласни да участват в процеси срещу колеги. Най-голямото обезщетение към момента е 490 хил. лв. Делото по този казус срещу болница "Токуда" е все още висящо и не се знае дали решението на първата инстанция ще бъде потвърдено. Става дума за проблемно раждане, което е довело до увреждане на детето.

  •  Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) трябва да предостави подробна информация колко е бил мръсен въздухът миналата зима. Това става ясно от решение на Административен съд - София, по дело, което сдружение "За Земята - Достъп до правосъдие" спечели срещу ИАОС.
    Ведомството два пъти отказа да даде информация за средно-часовите стойности на различни замърсители от станциите в София за периода от 1 декември 2017 г. до 31 март 2018 г. в т.нар. машинно четим формат. Аргументите са различни, един от които е, че нормите за повечето замърсители са средно-денонощни, а почасовите данни били в суров вид и можело да доведат до грешни изводи. Тълкуването на часовите данни е неправилно и може да доведе до заблуда и манипулиране на обществеността.

  • Четири сезона се бави експертното лекарско становище, след като разследване безспорно изобличи в гнусна измама двама братя от Долни Дъбник.
    Горан и Станьо Маринови шофират луксозни автомобили, а междувременно имат ТЕЛК за слепота и 100% чужда помощ.  По следите на този случай тръгна репортерът на TrafficNews.bg и NOVA Тина Ивайлова още през февруари тази година.
    Прокурорската проверка срещу братята се бави, поради липсата на категорично лекарско становище за специфичните проблеми на очите на разследваните, които освен документите за слепота, притежават и присъди за пране на пари. От Нова казват, че под решението за ТЕЛК се подписали  светила в медицината, което наложи назначаване на нова експертиза. 

  • Американските федерални агенти извършиха проверки в лаборатории за генетични тестове. В резултат, 35 души в четири щата бяха криминално обвинени за измама с генетични тестове, за която служители заявиха, че са причинили загуби от 2,1 милиарда долара на федералните програми за здравно осигуряване.

    Служители на Министерството на правосъдието и Службата за здравеопазване и човешки услуги на Генералния инспектор заявиха, че са повдигнати обвинения във Флорида, Тексас, Луизиана и Джорджия в "една от най-големите схеми за измама в здравеопазването, повдигнати някога."

    Сред обвинените е Халид Сатари от Суванее, Джорджия, собственик на Clio Laboratories в Лоурънсвил, Джорджия. Той е подсъдим за това, че е настоявал за извършване на ненужни медицински тестове за генетичен рак, както и за плащане на подкупи.

  • На 20 декември миналата година, депутати внесоха искане за установяване на противоконституционност на § 11, § 12, § 14, § 15, § 16, § 17, § 18, § 19, § 20, § 21, § 22, § 23, § 24, § 25, § 26, § 27, § 28, § 29, § 31, § 32, § 33, § 34, § 35, § 36, § 37, § 38, § 39, § 40, § 41, § 42 и § 43 в частта след израза „1 януари 2019 г.“ от преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г.
    На 21 януари, Конституционният съд определи, че допуска делото за разглеждане. До края на февруари са събрани становищата на всички заинтересовани страни: Български зъболекарски съюз, Български лекарски съюз, Български фармацевтичен съюз, Български червен кръст, Районна колегия на лекарите на Български лекарски съюз - Бургас, Министъра на финансите, Център за защита правата в здравеопазването, Изпълнителна агенция "Медицински одит", Министерски съвет, Държавна агенция за закрила на детето, Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи, Изпълнителна агенция по трансплантация, Министъра на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса.

  • След агресията над двама лекари и четири медицински сестри от Специализираната белодробна болница „Д-р Трейман" във Велико Търново, Българският лекарски съюз поиска работещ мехавизъм за защита на медиците. За това ще разговарят именно с главния прокурор на Република България - Сотир Цацаров.
    Публикуваме становището им без редакторска намеса:

  • Върховният административен съд (ВАС) окончателно отмени отказ на Министерство на здравеопазването да възстанови сума за спешно лечение в страна извън Европейския съюз - Кралство Мароко, на физическо лице от град Пловдив от бюджета на министерството. Става дума за лечение на масивен инфаркт по време на пътуване в Кралство Мароко, за лечението на който българският гражданин е заплатил 11 000 евро извън медицинската си застраховка.

  • Уволнената лидерка на протестите на медицинските сестри Мая Илиева каза, че явно е станала неудобна с проверките и обществената си позиция и затова е последвало освобождаването й от работа от „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“.

    Лидерът на протестите на медицинските сестри е с дисциплинарно уволнение от болницата.

    Тя уточни, че в здравното заведение е влизала и икономическа полиция, а тя постоянно е предизвиквала проверки заради нарушенията там.

  • България е на челно място с най-висока смъртност причинена от мръсен въздух от държавите в ЕС.
    400 хиляди българи са с астма и все повече деца се раждат с нея.
    Европейската комисия подаде иск пред Съда на ЕС срещу българското правителство заради липсата на достатъчно мерки да опази българските граждани от мръсния въздух. Това е вторият иск на Европейската Комисия срещу България, заради мръсния ни въздух. Този път причината е системното превишаване на пределните норми на серен диоксид от 2007 г. насам в югоизточна България, където се намират четирите най-големи топлоелектрически централи – ТЕЦ „Марица Изток” 1-3 и ТЕЦ „Брикел”.

    Преди 2 години България беше осъдена заради прекомерно запрашаване на въздуха в редица общини, а в края на миналата година Европейската Комисия потвърди, че българските власти не полагат нужните усилия за решаване на пролема. Екоминистърът ни Нено Димов тогава побърза да обвини общините . 

  • НЗОК ще изплати надлимитната дейност на онези лечебни заведения, които са спечелили делата срещу Касата на последна инстанция и имат изпълнителен лист. Това решение взе Надзорния съвет на НЗОК на последното си заседание, преди лятната ваканция. Това обхваща 5 лечебни заведения, а останалите ще чакат отново съдът да се произнесе.

    Това означава, че реално НЗОК признава така наречената надлимитна дейност за незаконна и от тук нататък се отваря вратата на всяка една болница да претендира за плащанията. След като съдът постанови това за някои лечебни заведения, очакването е и всички други, които заведат дела, да ги спечелят , след като прецедентът вече е налице.

    Лимитите, които бяха въведени от бившия здравен министър д-р Петър Москов продължават да бъдат предмет на разгорещени дебати и така и не срещнаха одобрение. И няма и как да е иначе, след като лечебните заведения са оказали помощ на здравноосигурени пациенти, тя е била призната, но в крайна сметка се оказа, че това е било про боно, защото била извън плануваното.

  • EU SEFdown240Финансиран от Европейския Съюз , Европейския социален фонд  и Оперативна програма Добро управление, проектът "Нов модел за извънсъдебно решаване на спорове в сферата на здравеопазването" е изготвен от ЦЗПЗ с цел облекчаване не само на пациентите и лечебните заведения, но и на съдебната система.
    Тъй като действаща нормативна нардба за момента изключва тази материя, нашата амбициозна цел е да предложим модел на Министерство на правосъдието за намиране на работещо решение в сферата.

    Христина Николова отваря пресконференцията:

    Това което ни накара да се замислим за такъв проект, на първо място е, че това са едни особенни обществени отношения, които възникват между граждани, юридически лица и публични институции, които касаят най-чувствителните данни, а именно тези, които касаят нашето здраве, нашият живот и лично достойнство, когато сме най-уязвими, именно когато сме болни.

  • С цел установяване на прозрачна и ефективна съдебна система в сферата на здравеопазването, вече има проект на нов модел за извънсъдебно решаване на спорове.

    „Здравеопазването е сфера, която третира чувствителни обществени отношения. Именно там е най-удачно да се намери модел, по който да се решава възникнал спор по възможно най-щадящ начин и за двете страни – пациенти и лекари. Съдебната ни система е тромава и скъпа и в нея не се обръща внимание на психично-емоционалните страни по спора“. Това коментира адвокат Христина Николова от Центъра за защита на правата в здравеопазването по повод проект на нов модел за извънсъдебно решаване на спорове в сферата на здравеопазването.

Log in or Sign up